/ БТА

"Българската банка за развитие /ББР/ е създадена с цел да подпомага развитието на малкия и среден бизнес, особено в ситуации, когато търговските банки не могат да дават заеми на стартиращи компании и компании с висок риск. За съжаление, до момента банката е раздавала големи кредити. Те са раздадени в определен кръг фирми, извън закона за ББР". Това каза министърът на икономиката Кирил Петков в на изслушване в Народното събрание.

Парламентът ще изслуша служебния премиер Стефан Янев и министри по ключови теми

По думите му са раздадени над 2 млрд. лв., като средният размер на дълга е около 80 млн. лв. Петков подчерта, че в сравнение с повечето банки за развитие в света, това е нечувано. 

Петков: Заплатите на управители на ББР са стигали до 60 хил. лв. месечно

"За осем седмици нямахме възможността да сменим Надзорния борд и Бордът на управление на банката, но имахме няколко седмици да се запознаем с част от информацията. Оправданието за това защо са се давали толкова кредити, е било, за да може банката да бъде на печалба. Това, което забелязваме обаче е, че за 2020 г. има загуба от 130 млн. лв., а за първите 6 месеца на тази година ще е близо 100 млн. лв. Управлението на риска на банката не се е опитало да следи дали има свързаност между кредитополучателите", допълни икономическият министър.

"Общо две трети от общо 20-те рискови кредита, които Българската банка за развитие е раздала, са балонни. Тези заеми съществуват по света, но те са високорискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години", посочи Петков.

Той даде пример с кредит на банката за 150 млн. лв. обезпечен с имоти.

"В договора за заема се казва, че кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество, но ако го направи, глобата е 5 млн. лева. В друг случай срещу заем от 150 млн. лева отново, кредитът се обезпечава със самото търговско предприятие, чийто доходи са близо за 1 млн. лева при даването на заема. След това обаче бизнес планът става много агресивен, продажбите се увеличават 14 пъти за следващите пет години, а цената за стоката се увеличава 28 пъти и т. н. От 2017 г. досега управителите на банката се сменят, но подходът на кредитиране остава. До такава степен подходът е бил несменяем, че точно преди влизането в длъжност на служебното правителство "за една бройка" е щял да бъде даден още един 150-милионен кредит", коментира Петков.

По думите му държавата е вкарала огромни средства - 1 млрд. и 440 млн. лева от парите на данъкоплатците в ББР.

"Банката е стабилна, дори тези кредити да не се върнат, защото е много капитализирана и това е добрата новина. Лошата новина е, че ние /УС на ББР/ не вярваме, че част от тези кредити ще бъдат върнати от начина, по който са обещани и това ще предизвика сериозни загуби", посочи министърът на икономиката.

Петков каза още, че заемите са били давани и контролирани от хора извън банковия сектор. 

Министър Петков изброи мерките, които новият Надзорен съвет на банката ще предприеме, като на първо място ще бъдат оценени активите зад всеки кредит.

"При вече установени нарушения ще бъдат подавани искове към прокуратурата за нередности, увреждащи действия на предишния УС и надзор. ББР има смисъл да съществува, защото няма успешна държава, която няма такава банка", каза още той.

"Идеята на този тип банки е да финансира стартирането на компании, които биха изпаднали от списъка на търговските банки, а подобни компании именно могат да подпомогнат значително българската икономика. Оттук нататък всеки един от нас трябва следи никога пак тази банка да не дава този тип кредити по този начин, защото това е кражба от нашите данъкоплатци", обобщи министър Кирил Петков.

В отговор на въпрос за бъдещата стратегия за развитие на банката министър Петков каза, че "в момент, когато банката има големи кредити с неясни обезпечения и с още неясна дупка и неуправлявана по правилния начин, да я предложим да се приватизира за някаква малка сума, то за мен би било да се замете това, което се е случвало с тези кредити, защото новият собственик е частник и той не трябва да обслужва никакви обществени интереси".

На въпроса трябва ли още една банка на пазара, Кирил Петков отговори - "Не, не мисля, защото банковият сектор в момента е доста добре работещ, ликвидността е огромна, не страдаме от липса на финансов ресурс. Около 7 млрд. лева е прекомерна ликвидност на банките и те биха ги дали веднага".

Според него законът за ББР може да бъде сменен така, че да се даде много по-ясна стратегия за нея и никой от бъдещите управляващи да не може да си позволи своеволията, които видяхме през последните 5 години.
 

По темата

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България