Как изглежда войната в Украйна през очите на човек, който вижда числата, ресурсите и психологията зад фронтовите линии? Гостуването на капитан I ранг Васил Данов в студиото на "Телеграфно подкастът" с водещ Михайлина Димитрова очертава точно това – трезва картина на силите, страховете и заблудите, които движат най-големия военен конфликт в Европа от десетилетия.
Още в началото Данов поставя рамката на разговора: пропагандата на Кремъл внушава мощ и неизчерпаем ресурс, но реалността е друга. „Путин няма ресурс за война с Европа“ – думи, които отекват през целия разговор като ключ към разбирането за случващото се.
Според него психологическата атака на Москва често действа по-силно от реалната военна мощ: страх, внушен хаос и усещане за обреченост. Но фактите показват различна картина.
Военният баланс – какво наистина стои зад цифрите
Данов очертава противопоставянето между Русия и европейските държави от НАТО без САЩ. По думите му, въпреки „пропагандата на Русия“, европейските съюзници имат между „3,5–4 пъти превъзходство в техника и личен състав“.
Добре подготвените войници на европейските страни в НАТО са „около 2,7–3 млн. души“, докато руският контингент в Украйна страда от хроничен недостиг на обучени войници и качествена техника. Част от попълненията идват от затвори или включват хора с „хронични заболявания“ – тежък контраст с образа на мобилизирана и единна армия, който Кремъл се опитва да представи.
На този фон изречението „На Путин не му дреме колко ще продължи войната“ прозвучава като диагноза на режим, който разчита на престъпна издръжливост за сметка на собственото си население.
Украйна – на ръба, но не се предава
Втората голяма тема е украинската решимост. Капитан Данов подчертава, че в страната „71–80% от населението подкрепя това, да не се предават“, което превръща войната буквално във „въпрос за оцеляване на нацията“.
Неговият извод е ясен: „Украинците няма да се предадат до последния човек.“
Руските действия допълнително затвърждават тази решимост. Отношението към украинските пленници е описано като „цинично и варварско“, а именно това се превръща в още един мотивиращ фактор за армията. Дори рускоезични граждани от източните райони „се борят на страната на Украйна“, което опровергава основните тези на Москва за „освобождаване“.
Бесарабските българи – отвъд страха и пропагандата
Сред най-интересните части от разговора са наблюденията за българската общност в Бесарабия. Там първоначално е имало силен страх, че ще бъдат изпратени „като пушечно месо“. Данов разказва как години наред руската пропаганда е лъгала хората, че „украинците ще ти пратят на фронта“.
„Лъжеха бесарабските българи… а те не ги пипнаха. И сега вече има доброволци“ – отбелязва той. Това е показателно не само за промяната в нагласите, но и за ерозията на проруски митове в региона.
Според наблюденията му влиянието на Москва, което дълго време е било дълбоко вкоренено, започва да отслабва. Днес вече има българи, които се сражават срещу Русия – промяна, която доскоро изглеждаше немислима.
Сблъсъци в руската армия – „руснак срещу руснак“
Особено тревожен детайл от разговора е описанието какво се случва вътре в руската армия. Данов говори за множество случаи на „въоръжени сблъсъци на фронта: руснак срещу руснак“.
Разпадът на дисциплината се проявява под различни форми:
- вътрешни конфликти между подразделения,
- „повишаваща се наркомания и алкохолизъм“,
- растящ брой дезертьори,
- крайно нисък морал.
Русия изпраща на фронта все повече неподготвени хора, а действието в условия на страх и недоверие разяжда армията отвътре. Това поставя под въпрос способността на Кремъл да поддържа дългосрочни операции.
Политически пукнатини в Киев
Разговорът навлиза и в политическия живот на Украйна, който остава сложен дори на фона на войната. Зеленски „остава лидер“, но очевидно под сериозно напрежение.
Андрий Ермак, описан като близък до президента, „е бил отстранен поради корупционни практики и конфликти с военните структури“. Данов подчертава, че Ермак „се е обърнал срещу съвременния герой – генерал Кирило Буданов“, ръководителя на военното разузнаване, който се откроява със стратегическите си успехи, включително „настъплението в Курска област“.
Тази вътрешна ос на напрежение разкрива сложната политическа динамика в Киев – държава във война, която същевременно трябва да пази институционална устойчивост и доверие.
Миротворци – възможен нов етап от войната
Данов разглежда и едно потенциално развитие, което става все по-реалистично: конфликтът да бъде „замразен“, подобно на корейския модел. Не мир, не капитулация, а контролирано прекратяване на бойните действия с разполагане на международни сили.
Сред страните, които могат да участват, той откроява две: „Великобритания и Турция може да разположат мироопазващи сили“. Тук роля играе и фактът, че Турция открито подкрепя позицията на Украйна по отношение на Крим.
Този сценарий не би бил окончателно решение, но може да се превърне в необходима пауза в изтощителния конфликт.
Русия – държава, в която страхът държи властта
Една от най-тежките оценки на Данов е насочена към вътрешното състояние на Русия. Той описва населението като „заложници на Путин“. Системата е толкова затегната, че реална опозиция не може да се създаде, а обществото е „обезсилено и репресирано“, което прави невъзможна масова съпротива.
Демографска катастрофа – необратим процес
Данов посочва, че официалните данни за руското население – „140 млн.“ – не изглеждат реалистични.
Той описва хронични проблеми, влачени от десетилетия:
- алкохолизъм,
- трудови травми,
- лошо здравеопазване,
- ниска раждаемост.
Войната само задълбочава тази криза, особено сред мъжкото население, което е подложено на травми и смъртност.
Според Данов това е един от най-сериозните фактори, които ограничават способността на Русия да води дълги войни – ресурсът просто не съществува.
Кой движи войната – стратегия или инат?
Изводът на Данов е, че стратегическият потенциал на Кремъл се изчерпва, но политическата му воля – или по-скоро безотговорност – остава непреклонна.
Ето защо според него войната може да продължи под различни форми – от активни бойни действия до „замразен“ конфликт зад линия, охранявана от чужди сили.
