Необичаен полет в небето над София с 46-годишния Ан-2. Машината беше пилотирана за последно от своя най-дългогодишен пилот, който излезе в пенсия, предава NOVA.
В последния си полет, капитан Георги Йорданов получи разрешение за нисък полет над София. Със сълзи на очи той си спомня началото. Отраства до военното летище „Чешнегирово”.
„Много пъти съм ходил вече в средното училище, имах книжка за 50 кубика мотор, дори на нощни полети. Войниците ме познаваха, качиха ме на АПМ-а. Просто аз бях там и нямаше как да не пламне такава любов към авиацията”, разказва той.
Йорданов става парашутист. „И така на 5-ти май ми беше първия парашутен скок. От такъв самолет. Тогава за първи път се качих на самолет и то на Ан-2. Останах очарован. Почувствах съвсем друга мощ. По-различна от автомобил тогава или автобус и се влюбих в този самолет”, допълва той.
Със страх в гласа попитал - може ли от парашутист да стане пилот. „Някак си, то си беше вътре в мен, събрах смелост и го попитах: "Другарю капитан, какъв е реда да кандидатствам за моторно летене", разказва Йорданов.
Взели го. След 24 години и 800 часа полети по-късно на съветския „Антонов”, капитан Йорданов е категоричен: „През всички тези години, всичко, каквото е трябвало, съм го дал от себе си.
Подготвил съм много млади пилоти. Хвърлил съм, сигурно стотици-хиляди парашутисти на много места в България”. Още не е решил дали да продължи в гражданската авиация. „Авиаторите дълги години след това сънуват.
Сънуват излитане, кацане, това ми се е случвало вече, когато има дълъг период на прекъсване. Сънувам го, на сън си правят тренаж - точка, по точка, както си е написано в картичката, просто си ги повтарям”, разказва капитан Георги Йорданов.
В последния си полет, капитан Георги Йорданов получи разрешение за нисък полет над София. Със сълзи на очи той си спомня началото. Отраства до военното летище „Чешнегирово”.
„Много пъти съм ходил вече в средното училище, имах книжка за 50 кубика мотор, дори на нощни полети. Войниците ме познаваха, качиха ме на АПМ-а. Просто аз бях там и нямаше как да не пламне такава любов към авиацията”, разказва той.
Йорданов става парашутист. „И така на 5-ти май ми беше първия парашутен скок. От такъв самолет. Тогава за първи път се качих на самолет и то на Ан-2. Останах очарован. Почувствах съвсем друга мощ. По-различна от автомобил тогава или автобус и се влюбих в този самолет”, допълва той.
Със страх в гласа попитал - може ли от парашутист да стане пилот. „Някак си, то си беше вътре в мен, събрах смелост и го попитах: "Другарю капитан, какъв е реда да кандидатствам за моторно летене", разказва Йорданов.
Взели го. След 24 години и 800 часа полети по-късно на съветския „Антонов”, капитан Йорданов е категоричен: „През всички тези години, всичко, каквото е трябвало, съм го дал от себе си.
Подготвил съм много млади пилоти. Хвърлил съм, сигурно стотици-хиляди парашутисти на много места в България”. Още не е решил дали да продължи в гражданската авиация. „Авиаторите дълги години след това сънуват.
Сънуват излитане, кацане, това ми се е случвало вече, когато има дълъг период на прекъсване. Сънувам го, на сън си правят тренаж - точка, по точка, както си е написано в картичката, просто си ги повтарям”, разказва капитан Георги Йорданов.
