Шампион на България, Сърбия и Швейцария - на 32 години българският футболист Иван Иванов реши да сложи край на състезателната си кариера, предава NOVA.
Той вече окачи бутонките на стената си, но все още не е готов да каже сбогом на любимата игра. За сбъднатите мечти, страстта към треньорската професия и безценните уроци говори бившият национал.
"Реалната оценка за състоянието ми е 100% най-точна, аз познавам най-добре себе си и знам какво мога, когато съм в напълно здраво състояние. Много хора ми казаха, че мога да играя още 2-3 години.
„Опитен си, имаш качества, дори на един крак можеш да играеш“, но те не знаят аз как се чувствам по време на тренировка и мач. ѝнам, че мога много повече", сподели футболистът.
"Танцьорът умира два пъти - веднъж, когато спре да танцува, и тази първа смърт е по-болезнената.“Също толкова трудно е за всеки професионален спортист да промени живота си изцяло, да влезе в един нов и непознат свят", смята той.
"Ние водим динамичен начин на живот. Професията не е такава, която може да се практикува 20-30 години. Да, някои имат късмета да играят 20 години футбол, но започват от много малки и спират на хубава възраст около 35 г.
След това трябва да започнеш да мислиш за нещата извън спорта и този момент е доста труден и преломен за осъзнаване, защото и навици си изграждал, дисциплина. Зависи в каква сфера продължиш, но тези качества могат и да ти помогнат", каза още той.
"Още преди 10 години при престоя ми в Партизан, треньорът, който ме взе и водеше отбора във всеки един аспект - футболно, организационно, ме накара да се замисля още тогава да се занимавам с треньорската професия.
Отдал съм се на това, както го бях направил с футбола и се надявам нещата да ми се получат. Най-силният елемент, който на мен ми оказва влияние е това да водиш определена група играчи, да се надиграваш с противника, да измисляш различни стратегии как можеш да бъдеш полезен за отбора си, а в същото време да правиш изненади. Това е най-основното нещо, но има и други неща.
В последните години психологията много навлиза в спорта и оказва голямо влияние. Това също ме привлича, интересно ми е. Мисля, че съм видял доста и мога да дам доста, но имам много да уча", смята Иванов.
Станимир Стоилов, Любослав Пенев, Александър Станоевич и Пауло Соуса са само част от треньорите, от които футболистът е взел по нещо и съм изградил образ, който ще гледа да налага в бъдеще. Според него те имат доста общи неща в тренировъчния процес, но имат и доста различия.
Иванов започва като юноша е на "Пирин" Благоевград, но първите трофеи идват с фланелката на ЦСКА. С червените той печели шампионска титла, Купа и два пъти Суперкупа на България. Емоциите на европейската сцена, обаче са тези, които остават незабравими Но годините, прекарани в ЦСКА, не са изпълнени само с триумфи, а и със скандали.
"Определено вижданията на шефовете по това време и начинът, по който водеха отбора, не ми допадаше. Сега мога да кажа, че някои неща се правеха нарочно, правеха се интриги, не знам по каква причина.
След това ме нарочиха и мен, че съм излизал много често, че съм бил пияница.Всеки, който ме познава, знае какъв човек съм. Нормално е, защото няма как в нашата държава всички да те харесват.
Не искам да се харесвам на никой. Лошото е, че това се отрази на семейството ми, близки хора, които са до теб, звънят и те питат какво стават. Започват и те да се съмняват в теб. Ти им казваш, че не е така, но те четат пресата", сподели Иванов.
Защитникът определя престоя си в "Партизан" като един от най-хубавите моменти в неговата кариера. Двете шампионски титли със сръбския гранд красят визитката му, но далеч по-важно остава друго - любовта на феновете.
Определя трансфера си в "Базел" като голямата стъпка към осъществяването на най-съкровените си мечти. След множество препятствия и трудни преговори с ръководството на "Партизан" контрактът с швейцарския отбор е факт.
Следват победи над "Челси" в Шампионската лига и приза за футболист номер на България за 2013. И точно тогава идва тя - контузията, която преобръща живота му.
Той вече окачи бутонките на стената си, но все още не е готов да каже сбогом на любимата игра. За сбъднатите мечти, страстта към треньорската професия и безценните уроци говори бившият национал.
"Реалната оценка за състоянието ми е 100% най-точна, аз познавам най-добре себе си и знам какво мога, когато съм в напълно здраво състояние. Много хора ми казаха, че мога да играя още 2-3 години.
„Опитен си, имаш качества, дори на един крак можеш да играеш“, но те не знаят аз как се чувствам по време на тренировка и мач. ѝнам, че мога много повече", сподели футболистът.
"Танцьорът умира два пъти - веднъж, когато спре да танцува, и тази първа смърт е по-болезнената.“Също толкова трудно е за всеки професионален спортист да промени живота си изцяло, да влезе в един нов и непознат свят", смята той.
"Ние водим динамичен начин на живот. Професията не е такава, която може да се практикува 20-30 години. Да, някои имат късмета да играят 20 години футбол, но започват от много малки и спират на хубава възраст около 35 г.
След това трябва да започнеш да мислиш за нещата извън спорта и този момент е доста труден и преломен за осъзнаване, защото и навици си изграждал, дисциплина. Зависи в каква сфера продължиш, но тези качества могат и да ти помогнат", каза още той.
"Още преди 10 години при престоя ми в Партизан, треньорът, който ме взе и водеше отбора във всеки един аспект - футболно, организационно, ме накара да се замисля още тогава да се занимавам с треньорската професия.
Отдал съм се на това, както го бях направил с футбола и се надявам нещата да ми се получат. Най-силният елемент, който на мен ми оказва влияние е това да водиш определена група играчи, да се надиграваш с противника, да измисляш различни стратегии как можеш да бъдеш полезен за отбора си, а в същото време да правиш изненади. Това е най-основното нещо, но има и други неща.
В последните години психологията много навлиза в спорта и оказва голямо влияние. Това също ме привлича, интересно ми е. Мисля, че съм видял доста и мога да дам доста, но имам много да уча", смята Иванов.
Станимир Стоилов, Любослав Пенев, Александър Станоевич и Пауло Соуса са само част от треньорите, от които футболистът е взел по нещо и съм изградил образ, който ще гледа да налага в бъдеще. Според него те имат доста общи неща в тренировъчния процес, но имат и доста различия.
Иванов започва като юноша е на "Пирин" Благоевград, но първите трофеи идват с фланелката на ЦСКА. С червените той печели шампионска титла, Купа и два пъти Суперкупа на България. Емоциите на европейската сцена, обаче са тези, които остават незабравими Но годините, прекарани в ЦСКА, не са изпълнени само с триумфи, а и със скандали.
"Определено вижданията на шефовете по това време и начинът, по който водеха отбора, не ми допадаше. Сега мога да кажа, че някои неща се правеха нарочно, правеха се интриги, не знам по каква причина.
След това ме нарочиха и мен, че съм излизал много често, че съм бил пияница.Всеки, който ме познава, знае какъв човек съм. Нормално е, защото няма как в нашата държава всички да те харесват.
Не искам да се харесвам на никой. Лошото е, че това се отрази на семейството ми, близки хора, които са до теб, звънят и те питат какво стават. Започват и те да се съмняват в теб. Ти им казваш, че не е така, но те четат пресата", сподели Иванов.
Защитникът определя престоя си в "Партизан" като един от най-хубавите моменти в неговата кариера. Двете шампионски титли със сръбския гранд красят визитката му, но далеч по-важно остава друго - любовта на феновете.
Определя трансфера си в "Базел" като голямата стъпка към осъществяването на най-съкровените си мечти. След множество препятствия и трудни преговори с ръководството на "Партизан" контрактът с швейцарския отбор е факт.
Следват победи над "Челси" в Шампионската лига и приза за футболист номер на България за 2013. И точно тогава идва тя - контузията, която преобръща живота му.
