Дезинформацията е едно от най-големите предизвикателства към демокрацията. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на конференция на тема „Организираното гражданско общество срещу Дезинформацията“.
Организатор на форума е Икономическият и социален съвет на Република България съвместно с Европейския икономически и социален съвет.
Руски съд глоби Wikipedia за „дезинформация“
По думите ѝ зад фалшивите новини се крият стратегии, които целят да манипулират общественото мнение и да отслабят добре функциониращи институции.
Лъжливите слухове и дезинформацията са световна заплаха от много дълго време, но днес опасността е много по-голяма, защото цифровите платформи увеличават десетократно пропагандирането и разпръскването на фалшивите новини, обясни вицепрезидентът.
„В условията на силно конкурентна среда медиите разчитат на информационни субсидии, като публикуват текстове от чужди медии, без да посочват връзка с оригинала. Или често пъти публикуват само една част от този оригинал така, че да променят съдържанието. Това също е фалшива новина“, каза Илияна Йотова.
Социалните мрежи се превърнаха в медии, изместиха пресата, станаха канал за комуникация – много леснодостъпен, и използването му е запълнено с манипулация, която не изисква никаква предварителна подготовка, коментира Йотова. Тя отбеляза, че е достатъчно човек да има мобилно устройство, за да проникнеш до тези средства за комуникация. Ако преди това да изпратиш послание до публиката изискваше мобилизация на много средства – в цифровата ера всичко това стана баналност, достъпна за всеки, каза още вицепрезидентът.
Според нея този достъп до манипулация направи много трудно отделяното на доброто от лошото и истинското от неистинското в медийната среда. Илияна Йотова цитира изследване Евробарометър от април т.г., според което 60% от българите смятат, че могат да разпознаят дезинформацията.
„В същото време в страната властваше скептицизъм относно пандемията и ваксинацията. Конспиративните теории заемат значително място в публичното пространство, а медийната грамотност е изключително ниска. България се нарежда на последно място по медийна грамотност в рамките на страните членки на ЕС“, посочи вицепрезидентът.
Дезинформацията е съвкупност от средства за комуникация, които целят да заблуждават хората или общественото мнение заради лични или частни интереси или да се влияе на общественото мнение, обясни Йотова. Ако оставим дезинформацията да ни завладява отвсякъде, ние самите се отказваме от собствените си права, каза още тя.
Вицепрезидентът заяви, че борбата с дезинформацията изисква помощта и на държавата. Чрез специализирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за използване на онлайн платформите, смята Йотова. Според нея дезинформацията е заплаха за националната сигурност.
Организатор на форума е Икономическият и социален съвет на Република България съвместно с Европейския икономически и социален съвет.
Руски съд глоби Wikipedia за „дезинформация“
По думите ѝ зад фалшивите новини се крият стратегии, които целят да манипулират общественото мнение и да отслабят добре функциониращи институции.
Лъжливите слухове и дезинформацията са световна заплаха от много дълго време, но днес опасността е много по-голяма, защото цифровите платформи увеличават десетократно пропагандирането и разпръскването на фалшивите новини, обясни вицепрезидентът.
„В условията на силно конкурентна среда медиите разчитат на информационни субсидии, като публикуват текстове от чужди медии, без да посочват връзка с оригинала. Или често пъти публикуват само една част от този оригинал така, че да променят съдържанието. Това също е фалшива новина“, каза Илияна Йотова.
Социалните мрежи се превърнаха в медии, изместиха пресата, станаха канал за комуникация – много леснодостъпен, и използването му е запълнено с манипулация, която не изисква никаква предварителна подготовка, коментира Йотова. Тя отбеляза, че е достатъчно човек да има мобилно устройство, за да проникнеш до тези средства за комуникация. Ако преди това да изпратиш послание до публиката изискваше мобилизация на много средства – в цифровата ера всичко това стана баналност, достъпна за всеки, каза още вицепрезидентът.
Според нея този достъп до манипулация направи много трудно отделяното на доброто от лошото и истинското от неистинското в медийната среда. Илияна Йотова цитира изследване Евробарометър от април т.г., според което 60% от българите смятат, че могат да разпознаят дезинформацията.
„В същото време в страната властваше скептицизъм относно пандемията и ваксинацията. Конспиративните теории заемат значително място в публичното пространство, а медийната грамотност е изключително ниска. България се нарежда на последно място по медийна грамотност в рамките на страните членки на ЕС“, посочи вицепрезидентът.
Дезинформацията е съвкупност от средства за комуникация, които целят да заблуждават хората или общественото мнение заради лични или частни интереси или да се влияе на общественото мнение, обясни Йотова. Ако оставим дезинформацията да ни завладява отвсякъде, ние самите се отказваме от собствените си права, каза още тя.
Вицепрезидентът заяви, че борбата с дезинформацията изисква помощта и на държавата. Чрез специализирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за използване на онлайн платформите, смята Йотова. Според нея дезинформацията е заплаха за националната сигурност.
