Има взаимовръзка между мръсния въздух, особено този с фини прахови частици и шансa от усложнения при заразяване с вируса на COVID-19. Това обясни в ефира на NOVA имунологът проф. Мариана Мурджева.
"Фините прахови частици се генерират от индустрии като химичната, въглеродната, стоманената. Те достигат до нашите алвеоли - най-фините структури на белите дробове, но също така е установено от учени в университета в Майн, Германия, че те полепват и по ендотела на кръвоносните съдове. Увреждайки едновременно ендотела на кръвоносните съдове и белите дробове, те създават един неблагоприятен терен, върху който стъпва вируса SARS, причинител на COVID-19. И на тази увредена, теренна основа е много по-трудно да се справим с този вирус. И без съмнение възпалителната реакция, която фините прахови частици създават, е една неблагоприятна база за развитието на вирусната инфекция, за това, че ние по-трудно можем да се справим с нея. Около 15 на сто от леталитета при COVID-19 е доказано, че може да бъде свързан с мръсния въздух и за съжаление ние живеем в нашите по-големи градове в България точно при такива условия, които подпомагат увреждането на нашите бели дробове и кръвоносната ни система", добави тя.
"Няма категорични доказателства за голямата трайност на антителата, специфични за коронавируса. Дори напротив - повечето изследвания показват, че антителният отговор се задържа не повече от три месеца", обясни още проф. Мариана Мурджева по отношение на антителата след прекаран COVID-19.
"Изграждането на имунитет с антитела и клетки, е един много индивидуален процес, който зависи от капацитета на нашата имунна система. Относно коронавируса - установено е, че такъв антителен отговор има, установено е и че при някои от преболедувалите антителата продължават и повече от три месеца, но също така е знайно, че някои не изграждат антителен отговор. Има и друг интересен момент - че антителата не са стожерите на поддържането на имунната реактивност срещу този вирус. Има мнение, има и доказателства, че клетките на имунната система са тези, които вероятно дават един по-продължителен и по-защитен имунен отговор. За съжаление там проучванията са много по-малко, защото изискват специализирани тестове, лаборатории. Но няма еднозначен отговор на това колко продължително трае имунитетът и кои са тези клетки, които са отговорни за нашата защита срещу вируса", добави тя.
"За съжаление съществува тази опасност и вече имаме случаи, дори и в България има случаи на хора, които са преболедували от COVID-19 и то с клинични симптоми и отново са се заразили след няколко месеца. Това идва да покаже нетрайността на имунния отговор при тези хора и ни дава основание да считаме, че подобни заболявания наистина са възможни", коментира проф. Мариана Мурджева
"Фините прахови частици се генерират от индустрии като химичната, въглеродната, стоманената. Те достигат до нашите алвеоли - най-фините структури на белите дробове, но също така е установено от учени в университета в Майн, Германия, че те полепват и по ендотела на кръвоносните съдове. Увреждайки едновременно ендотела на кръвоносните съдове и белите дробове, те създават един неблагоприятен терен, върху който стъпва вируса SARS, причинител на COVID-19. И на тази увредена, теренна основа е много по-трудно да се справим с този вирус. И без съмнение възпалителната реакция, която фините прахови частици създават, е една неблагоприятна база за развитието на вирусната инфекция, за това, че ние по-трудно можем да се справим с нея. Около 15 на сто от леталитета при COVID-19 е доказано, че може да бъде свързан с мръсния въздух и за съжаление ние живеем в нашите по-големи градове в България точно при такива условия, които подпомагат увреждането на нашите бели дробове и кръвоносната ни система", добави тя.
"Няма категорични доказателства за голямата трайност на антителата, специфични за коронавируса. Дори напротив - повечето изследвания показват, че антителният отговор се задържа не повече от три месеца", обясни още проф. Мариана Мурджева по отношение на антителата след прекаран COVID-19.
"Изграждането на имунитет с антитела и клетки, е един много индивидуален процес, който зависи от капацитета на нашата имунна система. Относно коронавируса - установено е, че такъв антителен отговор има, установено е и че при някои от преболедувалите антителата продължават и повече от три месеца, но също така е знайно, че някои не изграждат антителен отговор. Има и друг интересен момент - че антителата не са стожерите на поддържането на имунната реактивност срещу този вирус. Има мнение, има и доказателства, че клетките на имунната система са тези, които вероятно дават един по-продължителен и по-защитен имунен отговор. За съжаление там проучванията са много по-малко, защото изискват специализирани тестове, лаборатории. Но няма еднозначен отговор на това колко продължително трае имунитетът и кои са тези клетки, които са отговорни за нашата защита срещу вируса", добави тя.
"За съжаление съществува тази опасност и вече имаме случаи, дори и в България има случаи на хора, които са преболедували от COVID-19 и то с клинични симптоми и отново са се заразили след няколко месеца. Това идва да покаже нетрайността на имунния отговор при тези хора и ни дава основание да считаме, че подобни заболявания наистина са възможни", коментира проф. Мариана Мурджева
