Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов отговори на въпроси на граждани и медии в рубриката „Властта говори! Открито“ във Facebook страницата на Министерския съвет.
„Не трябва европейските средства, които са за сближаване, да подпомагат дивергенцията в страната - да се фокусират в един регион“, посочи Пеканов.
Пеканов обясни защо са орязани средства по Плана за възстановяване за София
„В Националния план за възстановяване и устойчивост имаше такъв елемент. Специално за София бяха отделени 560 млн. лева, да, може би от 12,6 млрд. лева те не изглеждат толкова много, но всъщност са много, защото това е единственият град, за който имаше отделени специално такива средства за два проекта, другите програми са за цялата страна“, коментира министърът и допълни: "Ние намалихме един от тях, имахме желание да намалим и другия, но след силна и доста разгорещена дискусия с госпожа Фандъкова, която каза, че няма възможност да финансира своя собствен проект за метрото, той остана, но другият проект беше намален с 200 млн. лева".
Трябва да правим дори обратното. Да преразпределяме към остатъка от страната, особено в Северна България, заяви вицепремиерът.
Той отбеляза, че кратките срокове за работа по последната версия на плана не са позволи да бъдат анализирани нуждите на отделните градове - в транспорта или други сфери, защото това би забавило подготовката на му. „Но смятам, че именно в тази посока трябва да вървим и такива са индикациите, които получавам от ЕК, каза вицепремиерът, като уточни, че е било посочено, че по Оперативна програма "Транспорт" не може да се развива само метрото в София. Трябва да се развива транспорт и в другите градове, което смятам, че е правилно“, заяви вицепремиерът.
Пеканов: Няма изискване България да въведе еврото след като доходите ни доближат средноевропейските
„Няма да е редно в последните дни или в последния ден на служебния кабинет да изпратим Националния план за възстановяване и устойчивост, защото такава е индикацията от европейските институции: "не ни го изпращайте, за да дойде някой след това и да каже след два дни - не, не, може ли да ни го върнете". Моментът на изпращането на плана зависи от политическата ситуация“, каза Пеканов.
В момента се опитваме да адресираме критиките и препоръките, които бяха изложени от парламентарните групи по плана, допълни той.
„Бяхме критикувани за отпадането на проекта за напоителни системи, според мен некоректно, защото проектът не беше допустим, но се опитахме да увеличим средства за сектор "Земеделие" и го направихме - с още 170 млн. лева за последните две седмици“, каза вицепремиерът. Той допълни, че сега се прави анализ на това как най-ефективно да се използват тези средства.
Една от основните критики към предишната версия Националния план за възстановяване и развитие беше, че не са заложени достатъчно мерки и реформи в сферата на върховенството на закона, каза вицепремиерът в отговор на друг въпрос. Той изтъкна, че по темата е имало дискусия с Министерството на правосъдието и с НПО.
„Мисля, че имаме напредък. Възложихме нова стъпка, която да повиши отчетността на главния прокурор“, каза Пеканов, но изтъкна, че е трудно да се заложат стъпки от служебното правителство.
Атанас Пеканов: Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост не са застрашени
Вицепремиерът уточни, че сега се водят дискусии с парламентарните групи за това те да намерят консенсус и на какви реформи са готови в тази сфера. „В плана за възстановяване всичко което заложим, след като подпишем договора и получим парите, ние трябва да го изпълним. Не е добре и да обещаваме нещо, което в парламента няма да се случи в бъдещ период“, заяви вицепремиерът.
В Националния план за възстановяване и устойчивост не е разписано кога ще бъдат затворени въглищните централи в България, макар че получаваме запитване от службите на ЕК, каза Пеканов.
"Не е редно един служебен кабинет такава "гореща" тема да решава с лека ръка, за няколко седмици и ние няма да го направим, защото това подлежи на дълъг дебат, различни сценарии, дискусии и по някакъв начин - санкция на парламента", допълни той.
Атанас Пеканов: Чакаме 20 млрд. лв. за България в следващите 7 години
Вицепремиерът изрази съжаление, че през годините по темата за въглищните региони не е правено достатъчно и допълни, че вина за това имат и политиците.
По "Зелената сделка" на европейско ниво интензивно се говори през последните две - три години, но в България този дебат не е воден достатъчно, за да се обясни на хората какво е добро, какви са рисковете и как да ги адресираме, коментира вицепремиерът.
"Не е редно ние да дойдем и за няколко седмици да решим, но трябва да започнем да вземаме тези решения, заяви вицепремиерът като изтъкна, че в Плана е залегнало създаването на Комисия за енергиен преход, която трябва да създаде два - три сценария за това какво може да се направи във въглищните региони през следващите десет - двадесет години, да ги предостави на НС и до даден период парламентът да вземе решение. Не можем ние да вземем това решение, но знаем, че то трябва да се вземе", заяви служебният вицепремиер. Той изтъкна, че с оглед на цената на емисиите е трудно въглищните централи да бъдат поддържани завинаги.
Трябва гражданите да разберат, че подобряването на енергийната ефективност ще донесе и на тях спестявания, ще подобри живота им, защото жилищата им ще са в по-добро състояние и те трябва малко или много да имат принос за това. Това каза вицепремиерът по управление на европейските средства. Той бе попитан дали в Плана за възстановяване има предвидени инструменти за енергоефективно саниране на обществените сгради.
Пеканов напомни, че в програмата за енергийна ефективност има разделение за жилищни сгради - така нареченото саниране на блокове, и елемент за обществените сгради. Все още тече дискусия дали част от ресурса за жилищни сгради да се премести към обществените сгради, допълни вицепремиерът.
Пеканов: Трябва да правим стъпки за по-балансирано регионално развитие на страната
"Като цяло смятам, че е важно да водим този дебат", каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в отговор на въпрос дали не е време да се въведе прогресивно подоходно облагане. "Не виждам чак такава драма от прогресивната данъчна система, каквато често бива изказвана тук", заяви вицепремиерът.
"За съжаление българското общество по-скоро е свикнало и напълно е приело текущата система, бих казал може би най-регресивната в Европа, защото дори няма необлагаем минимум", коментира вицепремиерът. По думите му, може да се каже, че дори най-високите доходи, ако се вземат и здравните осигуровки, са по-малко обложени от най-ниските, защото няма необлагаем минимум, какъвто има във всички други страни.
"Това би било първа стъпка към отиване към една по-прогресивна система", допълни той.
"Дебатът за промяната на данъците е важен и трябва да се води, и не виждам чак такива рискове от евентуална по-висока ставка за най-високите доходи. Трябва да сме и в крак с времето, в много други страни това са разговорите, които се водят, както и разговори за това какъв трябва да е корпоративният данък", каза още вицепремиерът.
"От моя опит, от страните, в които съм живял - Австрия, Англия, Германия, не виждам чак такава драма от прогресивната данъчна система, каквато често бива изказвана тук. Да, може би сме имали позитиви от плоския данък за дълго време, но в даден момент може би трябва да се напасваме към по-европейските данъчни системи", каза Пеканов.
Рубриката стартира в края на юли. До момента в нея вече се включиха министърът на икономиката Кирил Петков и министърът на културата Велислав Минеков. Целта е да се даде гласност на темите и проблемите, които вълнуват хората в най-голяма степен.
„Не трябва европейските средства, които са за сближаване, да подпомагат дивергенцията в страната - да се фокусират в един регион“, посочи Пеканов.
Пеканов обясни защо са орязани средства по Плана за възстановяване за София
„В Националния план за възстановяване и устойчивост имаше такъв елемент. Специално за София бяха отделени 560 млн. лева, да, може би от 12,6 млрд. лева те не изглеждат толкова много, но всъщност са много, защото това е единственият град, за който имаше отделени специално такива средства за два проекта, другите програми са за цялата страна“, коментира министърът и допълни: "Ние намалихме един от тях, имахме желание да намалим и другия, но след силна и доста разгорещена дискусия с госпожа Фандъкова, която каза, че няма възможност да финансира своя собствен проект за метрото, той остана, но другият проект беше намален с 200 млн. лева".
Трябва да правим дори обратното. Да преразпределяме към остатъка от страната, особено в Северна България, заяви вицепремиерът.
Той отбеляза, че кратките срокове за работа по последната версия на плана не са позволи да бъдат анализирани нуждите на отделните градове - в транспорта или други сфери, защото това би забавило подготовката на му. „Но смятам, че именно в тази посока трябва да вървим и такива са индикациите, които получавам от ЕК, каза вицепремиерът, като уточни, че е било посочено, че по Оперативна програма "Транспорт" не може да се развива само метрото в София. Трябва да се развива транспорт и в другите градове, което смятам, че е правилно“, заяви вицепремиерът.
Пеканов: Няма изискване България да въведе еврото след като доходите ни доближат средноевропейските
„Няма да е редно в последните дни или в последния ден на служебния кабинет да изпратим Националния план за възстановяване и устойчивост, защото такава е индикацията от европейските институции: "не ни го изпращайте, за да дойде някой след това и да каже след два дни - не, не, може ли да ни го върнете". Моментът на изпращането на плана зависи от политическата ситуация“, каза Пеканов.
В момента се опитваме да адресираме критиките и препоръките, които бяха изложени от парламентарните групи по плана, допълни той.
„Бяхме критикувани за отпадането на проекта за напоителни системи, според мен некоректно, защото проектът не беше допустим, но се опитахме да увеличим средства за сектор "Земеделие" и го направихме - с още 170 млн. лева за последните две седмици“, каза вицепремиерът. Той допълни, че сега се прави анализ на това как най-ефективно да се използват тези средства.
Една от основните критики към предишната версия Националния план за възстановяване и развитие беше, че не са заложени достатъчно мерки и реформи в сферата на върховенството на закона, каза вицепремиерът в отговор на друг въпрос. Той изтъкна, че по темата е имало дискусия с Министерството на правосъдието и с НПО.
„Мисля, че имаме напредък. Възложихме нова стъпка, която да повиши отчетността на главния прокурор“, каза Пеканов, но изтъкна, че е трудно да се заложат стъпки от служебното правителство.
Атанас Пеканов: Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост не са застрашени
Вицепремиерът уточни, че сега се водят дискусии с парламентарните групи за това те да намерят консенсус и на какви реформи са готови в тази сфера. „В плана за възстановяване всичко което заложим, след като подпишем договора и получим парите, ние трябва да го изпълним. Не е добре и да обещаваме нещо, което в парламента няма да се случи в бъдещ период“, заяви вицепремиерът.
В Националния план за възстановяване и устойчивост не е разписано кога ще бъдат затворени въглищните централи в България, макар че получаваме запитване от службите на ЕК, каза Пеканов.
"Не е редно един служебен кабинет такава "гореща" тема да решава с лека ръка, за няколко седмици и ние няма да го направим, защото това подлежи на дълъг дебат, различни сценарии, дискусии и по някакъв начин - санкция на парламента", допълни той.
Атанас Пеканов: Чакаме 20 млрд. лв. за България в следващите 7 години
Вицепремиерът изрази съжаление, че през годините по темата за въглищните региони не е правено достатъчно и допълни, че вина за това имат и политиците.
По "Зелената сделка" на европейско ниво интензивно се говори през последните две - три години, но в България този дебат не е воден достатъчно, за да се обясни на хората какво е добро, какви са рисковете и как да ги адресираме, коментира вицепремиерът.
"Не е редно ние да дойдем и за няколко седмици да решим, но трябва да започнем да вземаме тези решения, заяви вицепремиерът като изтъкна, че в Плана е залегнало създаването на Комисия за енергиен преход, която трябва да създаде два - три сценария за това какво може да се направи във въглищните региони през следващите десет - двадесет години, да ги предостави на НС и до даден период парламентът да вземе решение. Не можем ние да вземем това решение, но знаем, че то трябва да се вземе", заяви служебният вицепремиер. Той изтъкна, че с оглед на цената на емисиите е трудно въглищните централи да бъдат поддържани завинаги.
Трябва гражданите да разберат, че подобряването на енергийната ефективност ще донесе и на тях спестявания, ще подобри живота им, защото жилищата им ще са в по-добро състояние и те трябва малко или много да имат принос за това. Това каза вицепремиерът по управление на европейските средства. Той бе попитан дали в Плана за възстановяване има предвидени инструменти за енергоефективно саниране на обществените сгради.
Пеканов напомни, че в програмата за енергийна ефективност има разделение за жилищни сгради - така нареченото саниране на блокове, и елемент за обществените сгради. Все още тече дискусия дали част от ресурса за жилищни сгради да се премести към обществените сгради, допълни вицепремиерът.
Пеканов: Трябва да правим стъпки за по-балансирано регионално развитие на страната
"Като цяло смятам, че е важно да водим този дебат", каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в отговор на въпрос дали не е време да се въведе прогресивно подоходно облагане. "Не виждам чак такава драма от прогресивната данъчна система, каквато често бива изказвана тук", заяви вицепремиерът.
"За съжаление българското общество по-скоро е свикнало и напълно е приело текущата система, бих казал може би най-регресивната в Европа, защото дори няма необлагаем минимум", коментира вицепремиерът. По думите му, може да се каже, че дори най-високите доходи, ако се вземат и здравните осигуровки, са по-малко обложени от най-ниските, защото няма необлагаем минимум, какъвто има във всички други страни.
"Това би било първа стъпка към отиване към една по-прогресивна система", допълни той.
"Дебатът за промяната на данъците е важен и трябва да се води, и не виждам чак такива рискове от евентуална по-висока ставка за най-високите доходи. Трябва да сме и в крак с времето, в много други страни това са разговорите, които се водят, както и разговори за това какъв трябва да е корпоративният данък", каза още вицепремиерът.
"От моя опит, от страните, в които съм живял - Австрия, Англия, Германия, не виждам чак такава драма от прогресивната данъчна система, каквато често бива изказвана тук. Да, може би сме имали позитиви от плоския данък за дълго време, но в даден момент може би трябва да се напасваме към по-европейските данъчни системи", каза Пеканов.
Рубриката стартира в края на юли. До момента в нея вече се включиха министърът на икономиката Кирил Петков и министърът на културата Велислав Минеков. Целта е да се даде гласност на темите и проблемите, които вълнуват хората в най-голяма степен.
