"Това, което наблюдаваме, е, че постепенно нещата се нормализират и че положителните ефекти от въвеждане на електронната рецепта се виждат с намаляването на прекаленото използване на антибиотици, което за нас беше първата много важна цел". Това каза министърът на здравеопазването Христо Хинков по време на конференция „За по-устойчива здравна система на България". Това каза министърът на здравеопазването Христо Хинков по време на конференция „За по-устойчива здравна система на България".
"На първо място сме в Европа по антибиотична резистентност, което не знам дали се разбира добре от обществеността. Това означава, че ще стигнем до положение да не можем да лекуваме банални инфекциозни заболявания, защото сме изчерпили възможностите на антибиотиците, които ползваме безразборно", отбеляза проф. Хинков.
Организатори на събитието са Българо-швейцарската търговска камара, Германо-българската индустриално-търговска камара и Американската търговска камара в България.
"С думата "фрагментация" може да се опише състоянието на здравната система сега. Фрагментацията е на всички нива - на лечебния процес, на потоците информация, на изписването на лекарства", смята министър Хинков. По думите му, когато информацията се събере в една система, каквато е Националната здравноинформационна система, "ще видим колко сме напреднали всъщност". Ние никак не сме зле по отношение на иновациите в системата и постиженията", каза той.
"Съществено е да се каже, че демографските показатели се влияят от около 10 на сто от здравната система и това се отнася не само за България", каза още министър Хинков и допълни, че 40% се влияят от личното поведение, 40% - от икономическите фактори и още 10% - от околна среда и наследственост. Това са данни за Западна Европа и за Северна Америка, посочи той. По думите му тези данни означават, че здравните системи, колкото и да се подобряват, ако не започне промяна в отношението на населението към собственото здраве, ако няма промени в общественото здраве, ако няма промоция на здравословен начин на живот, никога няма да се постигне желаният резултат.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов каза, че винаги се говори каква трябва да е здравната система и как ще я направим по-добра. По думите му през последните 20 г. няма такъв резултат, който да се е отразил върху демографските показатели. По показателите „смъртност“ и „заболеваемост“ сме на последно място в ЕС и в крайна сметка от това следва да направим извода, че нещо не правим както трябва, каза още той. Фокусът, който може би трябва да сложим, е да променим тези базисни показатели и да започнем да работим основното към това, смята проф. Ангелов.
Ако има политическа воля и съгласие, всичко е възможно, каза още проф. Ангелов и допълни, че му харесва идеята за създаване на надинституционален борд, който да може да задава насоката и експертно да следи изпълнението на НЗИС. В борда би трябвало да се включат лекари и експерти, имащи визия в здравеопазването, защото ако не познаваме всички кътчета на здравната система, няма да постигаме резултат в управлението на системата, посочи той.
На форума присъстват посланиците на Германия, Швейцария и САЩ, на съответните двустранни търговски камари, министърът на здравеопазването, заместник-министри, ръководството на Българския лекарски съюз, ръководството на Българския фармацевтичен съюз, на сдружения на частни болници, на фармацевтични сдружения, директори на лечебни заведения.
"На първо място сме в Европа по антибиотична резистентност, което не знам дали се разбира добре от обществеността. Това означава, че ще стигнем до положение да не можем да лекуваме банални инфекциозни заболявания, защото сме изчерпили възможностите на антибиотиците, които ползваме безразборно", отбеляза проф. Хинков.
Организатори на събитието са Българо-швейцарската търговска камара, Германо-българската индустриално-търговска камара и Американската търговска камара в България.
"С думата "фрагментация" може да се опише състоянието на здравната система сега. Фрагментацията е на всички нива - на лечебния процес, на потоците информация, на изписването на лекарства", смята министър Хинков. По думите му, когато информацията се събере в една система, каквато е Националната здравноинформационна система, "ще видим колко сме напреднали всъщност". Ние никак не сме зле по отношение на иновациите в системата и постиженията", каза той.
"Съществено е да се каже, че демографските показатели се влияят от около 10 на сто от здравната система и това се отнася не само за България", каза още министър Хинков и допълни, че 40% се влияят от личното поведение, 40% - от икономическите фактори и още 10% - от околна среда и наследственост. Това са данни за Западна Европа и за Северна Америка, посочи той. По думите му тези данни означават, че здравните системи, колкото и да се подобряват, ако не започне промяна в отношението на населението към собственото здраве, ако няма промени в общественото здраве, ако няма промоция на здравословен начин на живот, никога няма да се постигне желаният резултат.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов каза, че винаги се говори каква трябва да е здравната система и как ще я направим по-добра. По думите му през последните 20 г. няма такъв резултат, който да се е отразил върху демографските показатели. По показателите „смъртност“ и „заболеваемост“ сме на последно място в ЕС и в крайна сметка от това следва да направим извода, че нещо не правим както трябва, каза още той. Фокусът, който може би трябва да сложим, е да променим тези базисни показатели и да започнем да работим основното към това, смята проф. Ангелов.
Ако има политическа воля и съгласие, всичко е възможно, каза още проф. Ангелов и допълни, че му харесва идеята за създаване на надинституционален борд, който да може да задава насоката и експертно да следи изпълнението на НЗИС. В борда би трябвало да се включат лекари и експерти, имащи визия в здравеопазването, защото ако не познаваме всички кътчета на здравната система, няма да постигаме резултат в управлението на системата, посочи той.
На форума присъстват посланиците на Германия, Швейцария и САЩ, на съответните двустранни търговски камари, министърът на здравеопазването, заместник-министри, ръководството на Българския лекарски съюз, ръководството на Българския фармацевтичен съюз, на сдружения на частни болници, на фармацевтични сдружения, директори на лечебни заведения.
