Словото на омраза и нарастването на ксенофобски нагласи в обществото трябва да се видят в по-всеобхватен мащаб и по думите на съветника на президента Желю Желев по етническите въпроси доц. Михаил Иванов да се потърсят причини за тези тревожни тенденции.
Към 2003 г. в гетата на България живеят над 400 000 души. За изминалите седем години този брой е надхвърлил 450 000.
„На границата между гетата и външния свят многократно сме били свидетели на сблъсъци - точно там, където двата свята се срещат. Ясно стана, че на първо място трябва да се осъществи, трябва да се идентифицира собствеността на териториите. На второ място трябва да се осъществи регулация, т.е. общините да изработят подробни устройствени планове, с презумпцията каквото може от построеното да бъде узаконено. И на трето място, да се подпомогнат общините за онова, което те трябва да направят в публичната сфера, а именно социална и техническа инфраструктура," заяви доц. Иванов.
Есен Фикри от Комисията за защита от дискриминация обясни същността на понятието „слово на омраза". По думите й това определение се доразвива в последните години и обхваща злоупотреби по отношение на други малцинствени групи и други признаци като сексуална ориентация.
„Когато постоянно се повтаря, че едни хора не желаят да работят, не желаят да се обучават, те крадат, тогава тази група става нежелана в обществото. Никак не ни беше лесно да наложим национални стандарти за ограничаване на свободата на изразяване, с оглед за зачитане правата за недискриминация. Враждебното слово е част от нашето ежедневие и активното му използване го превръща в нещо нормално и обичайно", коментира още Фикри. Тя припомни случай с кмета на район „Овча Купел", който в изявление пред Дарик сравни ромите с крави и със сметище по вредност.
