Депутатите не узакониха жестомимичния език
93819
Депутатите не узакониха жестомимичния език
Управляващите в парламента отказаха да узаконят език, който се полза от десетки хиляди глухи хора у нас. Това стана след като благодарение на ГЕРБ и Обедините патриоти не беше приет предложения от БСП Законопроект за българския жестомимичен език. Според последните данни, посочени в мотивите, нас живеят 120 хил. души с различна степен на увреждане на слуха. По данни на Европейския съюз на глухите броят на ползващите българският жестомимичен език е 50 хил.
Идеята на БСП предвиждаше жестомимичният език да се въведе като задължителен учебен предмет в държавните и общинските училища за децата и младежите с увреден слух. Освен това - задължително осигуряване на превод за хората с увреден слух в институциите, както и помощи за деца с увреждания.
"Дори когато глухите научават формално езика на страната, в случая българския, той не се превръща в техния вътрешен глас и в езика, на който мислят. Жестомимичния език си остава за тях основен. Марк Твен е казал: "Добротата е езикът, който глухите чуват и слепите виждат". Всъщност това е идеята на този закон", каза един от защитниците на идеята –Михаил Христов от БСП.
И заваляха критики от страна на управляващите - първо, жестовият език трябва да бъде научно признат като самостоятелен език. След това, че законотворчеството не е състезание и депутатите имат четири години, за да направят качествени закони. А накрая се включи и Младен Шишков от ГЕРБ разкритикува идеята:
"Къде е този език? Къде е издаден? Кой го ползва? Не е ясно. Законът не казва. Как да се осигурят ресурси, включително и финансови, за провеждането на българския жестов език? Законът не казва как да се провеждат обучения и на преподаватели с увреден слух, за да стимулират популяризирането на този език. Аз бих искал да ви призова да обединим усилията си наистина и на тези хора да обърнем внимание. С 9 члена, изписани в 10 страници, проблемите на хората с увреждания не могат да бъдат решени".
Преди няколко дни, след като социалната комисия в парламента отхвърли законопроекта, от Съюза на глухите обявиха пред Дарик, че ще сезират Световната федерация на глухите и Международната организация на преводачите, както и премиера Бойко Борисов.
"Жестовият език е образование. Това за нас е едно нарушение на човешките ни права", каза Миряна Мошева, която от 30 години се занимава с езика на глухите.
В опит последно да убедят управляващите вносителите посочиха, че този проблем не е уреден само в две страни - България и Люксембург.
С гласовете въздържал се на ГЕРБ и Обединените патриоти законопроектът за българския жестомимичен език беше отхвърлен.
Идеята на БСП предвиждаше жестомимичният език да се въведе като задължителен учебен предмет в държавните и общинските училища за децата и младежите с увреден слух. Освен това - задължително осигуряване на превод за хората с увреден слух в институциите, както и помощи за деца с увреждания.
"Дори когато глухите научават формално езика на страната, в случая българския, той не се превръща в техния вътрешен глас и в езика, на който мислят. Жестомимичния език си остава за тях основен. Марк Твен е казал: "Добротата е езикът, който глухите чуват и слепите виждат". Всъщност това е идеята на този закон", каза един от защитниците на идеята –Михаил Христов от БСП.
И заваляха критики от страна на управляващите - първо, жестовият език трябва да бъде научно признат като самостоятелен език. След това, че законотворчеството не е състезание и депутатите имат четири години, за да направят качествени закони. А накрая се включи и Младен Шишков от ГЕРБ разкритикува идеята:
"Къде е този език? Къде е издаден? Кой го ползва? Не е ясно. Законът не казва. Как да се осигурят ресурси, включително и финансови, за провеждането на българския жестов език? Законът не казва как да се провеждат обучения и на преподаватели с увреден слух, за да стимулират популяризирането на този език. Аз бих искал да ви призова да обединим усилията си наистина и на тези хора да обърнем внимание. С 9 члена, изписани в 10 страници, проблемите на хората с увреждания не могат да бъдат решени".
Преди няколко дни, след като социалната комисия в парламента отхвърли законопроекта, от Съюза на глухите обявиха пред Дарик, че ще сезират Световната федерация на глухите и Международната организация на преводачите, както и премиера Бойко Борисов.
"Жестовият език е образование. Това за нас е едно нарушение на човешките ни права", каза Миряна Мошева, която от 30 години се занимава с езика на глухите.
В опит последно да убедят управляващите вносителите посочиха, че този проблем не е уреден само в две страни - България и Люксембург.
С гласовете въздържал се на ГЕРБ и Обединените патриоти законопроектът за българския жестомимичен език беше отхвърлен.
