Със сигурност еврото няма да бъде прието от 1 януари 2024 година, а по-късно. Това стана ясно от брифинг на министъра на финансите Росица Велкова. Причината - България не е изпълнила ангажиментите си към валутния механизъм II (ERM II) и не отговаря на критериите на инфлацията. България няма да подава конвергентен доклад през февруари именно заради това, уточни министърът.
За да отговори на критериите, България трябва да изпълни критериите за инфлация и да приеме четири законопроекта. "Европейските ни партньори считат, че България има сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемане на необходимите законопроекти. Ще припомня, че това са промените в Кодекса за застраховане, Закона за мерките срещу изпирането на парите и измененията в Търговския закон в областта на несъстоятелността". И трите законопроекта са приети само на първо гласуване в парламента, а никой от тях не е приет на второ гласуване в комисии, уточни още министърът. Трябва да се приемат и необходимите промени в Закона за БНБ относно функционирането ѝ в условията на присъединяване в еврозоната.
Според Велкова за овладяване на инфлацията биха помогнали съвместните проверки на цените на храните, а също и действията, които предприема Комисията за защита на конкуренцията. Инфлационните таргети се определят от сформирана работна група между експерти на ЕК и на Министерството на финансите правят изчисления, прогнози и очаквания за следващите месеци.
Отлагането на датата за влизане на България в еврозоната вероятно ще повлияе на кредитния рейтинг на страната, каза Велкова и допълни: "Особено, ако няма яснота в следващите месеци, примерно половин година, не се внесе конвергентен доклад, който да даде перспектива, че България ще влезе в еврозоната с дата в обозримо бъдеще. Това би повлияло в негативен план както на кредитния рейтинг, така и на лихвите по дълга".
Велкова уточни още, че няма задължение датата за приемане на еврото да е 1 януари. Тоест то може да бъде прието от всяко първо число на месеца през 2025 или 2026 г., например.
За да отговори на критериите, България трябва да изпълни критериите за инфлация и да приеме четири законопроекта. "Европейските ни партньори считат, че България има сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемане на необходимите законопроекти. Ще припомня, че това са промените в Кодекса за застраховане, Закона за мерките срещу изпирането на парите и измененията в Търговския закон в областта на несъстоятелността". И трите законопроекта са приети само на първо гласуване в парламента, а никой от тях не е приет на второ гласуване в комисии, уточни още министърът. Трябва да се приемат и необходимите промени в Закона за БНБ относно функционирането ѝ в условията на присъединяване в еврозоната.
Според Велкова за овладяване на инфлацията биха помогнали съвместните проверки на цените на храните, а също и действията, които предприема Комисията за защита на конкуренцията. Инфлационните таргети се определят от сформирана работна група между експерти на ЕК и на Министерството на финансите правят изчисления, прогнози и очаквания за следващите месеци.
Отлагането на датата за влизане на България в еврозоната вероятно ще повлияе на кредитния рейтинг на страната, каза Велкова и допълни: "Особено, ако няма яснота в следващите месеци, примерно половин година, не се внесе конвергентен доклад, който да даде перспектива, че България ще влезе в еврозоната с дата в обозримо бъдеще. Това би повлияло в негативен план както на кредитния рейтинг, така и на лихвите по дълга".
Велкова уточни още, че няма задължение датата за приемане на еврото да е 1 януари. Тоест то може да бъде прието от всяко първо число на месеца през 2025 или 2026 г., например.
