Насилието над деца в световен мащаб е стигнало до размерите на епидемия. Ако не се вземат мерки за предотвратяването му, се обезсмислят всички инвестиции в образование, в детско развитие. Около това мнение се обединиха участниците в конференция "Интелигентни инвестиции в стратегии и партньорства за предотвратяване и справяне с насилието над деца" в столицата. Форумът беше открит от социалния министър Бисер Петков, от Джейн Муита - представител на УНИЦЕФ - България, Скендер Сила, представител на СЗО-България и представители на граждански организации.
Според експертите последиците от насилието са за цял живот, предават се на поколенията и имат негативен ефект върху икономиката.
В света близо 1 милиард непълнолетни на възраст между 2 и 17 години са претърпели физическо, емоционално или сексуално насилие, според данни на Световната здравна организация от 2017 г. Тези данни бяха цитирани и на форума от Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България.
Страната ни не поддържа единна база данни за случаите на насилие. През 2018 г. са постъпили 1 106 сигнала за насилие над деца, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане, цитирани от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. От тях 347 са сигналите, по които е отворен случай, констатирано е, че има рискове и са взети мерки за закрила на децата, уточни Бисер Петков. Тенденцията е за намаляване на случаите на насилие.
По данни на прокуратурата за 2018 г. 2379 непълнолетни и 1941 малолетни са пострадали от престъпления.
Случаите на агресия в училище се увеличават, като нараства вербалната агресия. Според данни на Министерството на образованието и науката, за учебната 2017/2018 г. е имало 3 616 случаи на агресия (през учебната 2015/2016 г. те са били 3 043).
"Насилието ограбва детството и обезсмисля всички инвестиции в детското развитие", заяви министър Бисер Петков. По думите му насилието над деца е сериозен проблем за всяко общество. Той посочи, че темата е обществено чувствителна и важна с оглед на необходимостта от създаване на гаранции за защита на децата от всички форми на злоупотреба. Бисер Петков припомни, че страната ни е ратифицирала конвенцията на ООН за правата на децата още през 1991 г. и България вече 28 години развива политиките за детето в контекста на нейните принципи. По думите на министъра държавата работи както по превенцията, така и по преодоляване на последствията от насилието над деца.
"Насилието над деца е стигнало до размерите на епидемия. В света близо 1 милиард непълнолетни на възраст между 2 и 17 години са жертва на физическо, емоционално или сексуално насилие всяка година", каза Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ - България. Тя посочи, че в Европа има 27 млн. деца обект на травми. Според нея, ако не се вземат мерки за предотвратяване на насилието, се обезсмислят всички инвестиции в образование, ранно развитие и други.
Скендер Сила, представител СЗО за България, сравни насилието над деца с много тежко заболяване. Един милиард деца по света страдат от това заболяване, каза Сила, като по думите му последиците са тежки - проучванията свързват травмите на децата със сексуални рискове, рискове от нарушения на психичното здраве и самонараняване, както и намалени способности за учене и развитие. На икономическо ниво последиците са, че 4 процента от БВП от европейските държави се губи в резултат от насилието, каза Сила. По думите на Сила целите са до 2020 година насилието над деца да се намали поне с 20 процента.
Джоузеф Агютан, ръководител за Европа на организацията Тер дез Ом, отбеляза, че сме изправени една пред глобална епидемия - според проучвания поне 50 процента от децата по света са подложени на насилие. Той посочи, че последствията са страшни, както за претърпелите насилие, така и за следващите поколения, тъй като моделите се предават.
Георги Богданов от Националната мрежа за децата отбеляза, че у нас не се води статистика какви са икономическите загуби от преодоляване на последствията от насилието, както и от нереализирания потенциал на децата, които страдат от насилие. Богданов отбеляза, че децата, претърпели насилие, са по-малко активни в обществения живот и в икономиката. Той цитира няколко изследвания на Националната мрежа за децата. През 2018 година обединението от неправителствени организации е направило изследване, данните, от което сочат, че две трети от родителите поне веднъж са прибягвали до физическо наказание, а една четвърт продължават системно да го правят. 88 процента от родителите обаче осъзнават, че физическото наказание не е ефективно възпитателно средство.
Медиен анализ пък сочи, че 66 процента от мненията в социални мрежи и медии са в посока заклеймяване на физическото насилие. Обществото много по-малко разпознава емоционалното насилие. Друго изследване от тази пролет, което е националнопредставително, сочи, че над 90 процента от пълнолетните българи подкрепят като приоритет политиката на държавата за развитие на образованието, социалните и здравните услуги за безопасна среда.
Във времето на конференцията родители протестираха срещу политиката на държавата по отношение на закрилата на детето. Министър Бисер Петков категорично отхвърли твърденията, че държавата има политика срещу семейството и децата. Той отново припомни, че стратегията за детето е оттеглена, а законовите постановки, срещу които протестират родителите, са от години, десетилетия. Петков допълни, че ще има прецизиране на някои понятия в нормативната уредба, за да се намали усещането в хората, че може да има произвол. "Аз уверявам, че в институцията, в която работя, правим всичко възможно да не се допуска произвол", заяви Бисер Петков.
Българските родители и гражданите отхвърлят категорично насилието, каза Георги Богданов. Той смята, че настроенията в протестиращите се подклаждат от крайно десни организации, които искат да подкопаят основни европейски ценности. Според експерта родителите прибягват към физическо насилие от страх, от незнание какво да направят.
Социологът Антоний Гълъбов подчерта, че българското общество генерира високи равнища на агресия, като не само прякото посегателство е насилие, а самата среда на агресивност, в която расте, му влияе. Той смята, че ядрото на агресивното поведение са правилата, начинът, по който те се изработват. По думите на Гълъбов опитите за всяване на паника работят с много базисни страхове. Социологът смята, че механичното пренасяне на модели не е решение. Протестът доказва, че не трябва механично да се пренасят общи модели, а трябва трансформация в национален контекст, смята Гълъбов. Според него детето е абсолютен приоритет на съвременното общество, затова е важно да се постига съгласие.
Георги Богданов смята, че услуги за деца, преживели тежко насилие, почти няма, а тези деца се нуждаят от много специфична подкрепа. Според министър Бисер Петков това не е така - има 19 кризисни центрове за деца с около 260 места капацитет в тях. Там работят експерти, които да минимизират последиците, които, за съжаление, понякога са за цял живот, каза министърът.
Георги Богданов подчерта, че проблемите идват от три основни направления - алкохол, наркотици и хазартни занимания. Голям процент са и случаите при развод, в които родителите използват децата си като разменна монета. Децата са подложени тогава на тежък психологически тормоз.
В събитието участват над 150 експерти и представители на държавни институции от 10 държави от региона (България, Румъния, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания, Косово, Украйна и Гърция), както и авторитетни академични преподаватели, изследвали задълбочено проблема с насилието.
Според експертите последиците от насилието са за цял живот, предават се на поколенията и имат негативен ефект върху икономиката.
В света близо 1 милиард непълнолетни на възраст между 2 и 17 години са претърпели физическо, емоционално или сексуално насилие, според данни на Световната здравна организация от 2017 г. Тези данни бяха цитирани и на форума от Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България.
Страната ни не поддържа единна база данни за случаите на насилие. През 2018 г. са постъпили 1 106 сигнала за насилие над деца, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане, цитирани от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. От тях 347 са сигналите, по които е отворен случай, констатирано е, че има рискове и са взети мерки за закрила на децата, уточни Бисер Петков. Тенденцията е за намаляване на случаите на насилие.
По данни на прокуратурата за 2018 г. 2379 непълнолетни и 1941 малолетни са пострадали от престъпления.
Случаите на агресия в училище се увеличават, като нараства вербалната агресия. Според данни на Министерството на образованието и науката, за учебната 2017/2018 г. е имало 3 616 случаи на агресия (през учебната 2015/2016 г. те са били 3 043).
"Насилието ограбва детството и обезсмисля всички инвестиции в детското развитие", заяви министър Бисер Петков. По думите му насилието над деца е сериозен проблем за всяко общество. Той посочи, че темата е обществено чувствителна и важна с оглед на необходимостта от създаване на гаранции за защита на децата от всички форми на злоупотреба. Бисер Петков припомни, че страната ни е ратифицирала конвенцията на ООН за правата на децата още през 1991 г. и България вече 28 години развива политиките за детето в контекста на нейните принципи. По думите на министъра държавата работи както по превенцията, така и по преодоляване на последствията от насилието над деца.
"Насилието над деца е стигнало до размерите на епидемия. В света близо 1 милиард непълнолетни на възраст между 2 и 17 години са жертва на физическо, емоционално или сексуално насилие всяка година", каза Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ - България. Тя посочи, че в Европа има 27 млн. деца обект на травми. Според нея, ако не се вземат мерки за предотвратяване на насилието, се обезсмислят всички инвестиции в образование, ранно развитие и други.
Скендер Сила, представител СЗО за България, сравни насилието над деца с много тежко заболяване. Един милиард деца по света страдат от това заболяване, каза Сила, като по думите му последиците са тежки - проучванията свързват травмите на децата със сексуални рискове, рискове от нарушения на психичното здраве и самонараняване, както и намалени способности за учене и развитие. На икономическо ниво последиците са, че 4 процента от БВП от европейските държави се губи в резултат от насилието, каза Сила. По думите на Сила целите са до 2020 година насилието над деца да се намали поне с 20 процента.
Джоузеф Агютан, ръководител за Европа на организацията Тер дез Ом, отбеляза, че сме изправени една пред глобална епидемия - според проучвания поне 50 процента от децата по света са подложени на насилие. Той посочи, че последствията са страшни, както за претърпелите насилие, така и за следващите поколения, тъй като моделите се предават.
Георги Богданов от Националната мрежа за децата отбеляза, че у нас не се води статистика какви са икономическите загуби от преодоляване на последствията от насилието, както и от нереализирания потенциал на децата, които страдат от насилие. Богданов отбеляза, че децата, претърпели насилие, са по-малко активни в обществения живот и в икономиката. Той цитира няколко изследвания на Националната мрежа за децата. През 2018 година обединението от неправителствени организации е направило изследване, данните, от което сочат, че две трети от родителите поне веднъж са прибягвали до физическо наказание, а една четвърт продължават системно да го правят. 88 процента от родителите обаче осъзнават, че физическото наказание не е ефективно възпитателно средство.
Медиен анализ пък сочи, че 66 процента от мненията в социални мрежи и медии са в посока заклеймяване на физическото насилие. Обществото много по-малко разпознава емоционалното насилие. Друго изследване от тази пролет, което е националнопредставително, сочи, че над 90 процента от пълнолетните българи подкрепят като приоритет политиката на държавата за развитие на образованието, социалните и здравните услуги за безопасна среда.
Във времето на конференцията родители протестираха срещу политиката на държавата по отношение на закрилата на детето. Министър Бисер Петков категорично отхвърли твърденията, че държавата има политика срещу семейството и децата. Той отново припомни, че стратегията за детето е оттеглена, а законовите постановки, срещу които протестират родителите, са от години, десетилетия. Петков допълни, че ще има прецизиране на някои понятия в нормативната уредба, за да се намали усещането в хората, че може да има произвол. "Аз уверявам, че в институцията, в която работя, правим всичко възможно да не се допуска произвол", заяви Бисер Петков.
Българските родители и гражданите отхвърлят категорично насилието, каза Георги Богданов. Той смята, че настроенията в протестиращите се подклаждат от крайно десни организации, които искат да подкопаят основни европейски ценности. Според експерта родителите прибягват към физическо насилие от страх, от незнание какво да направят.
Социологът Антоний Гълъбов подчерта, че българското общество генерира високи равнища на агресия, като не само прякото посегателство е насилие, а самата среда на агресивност, в която расте, му влияе. Той смята, че ядрото на агресивното поведение са правилата, начинът, по който те се изработват. По думите на Гълъбов опитите за всяване на паника работят с много базисни страхове. Социологът смята, че механичното пренасяне на модели не е решение. Протестът доказва, че не трябва механично да се пренасят общи модели, а трябва трансформация в национален контекст, смята Гълъбов. Според него детето е абсолютен приоритет на съвременното общество, затова е важно да се постига съгласие.
Георги Богданов смята, че услуги за деца, преживели тежко насилие, почти няма, а тези деца се нуждаят от много специфична подкрепа. Според министър Бисер Петков това не е така - има 19 кризисни центрове за деца с около 260 места капацитет в тях. Там работят експерти, които да минимизират последиците, които, за съжаление, понякога са за цял живот, каза министърът.
Георги Богданов подчерта, че проблемите идват от три основни направления - алкохол, наркотици и хазартни занимания. Голям процент са и случаите при развод, в които родителите използват децата си като разменна монета. Децата са подложени тогава на тежък психологически тормоз.
В събитието участват над 150 експерти и представители на държавни институции от 10 държави от региона (България, Румъния, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания, Косово, Украйна и Гърция), както и авторитетни академични преподаватели, изследвали задълбочено проблема с насилието.
