Около 66% от българите (или почти две трети от населението у нас) дават "добра" или "много добра" оценка за здравето си като цяло, отчитат данни от анализ на Евростат за самооценката на здравния статус на европейците през 2016 г.
Около 22% от сънародниците ни отчитат здравето си като "задоволително", а близо 12% смятат, че са в "лошо" или "много лошо" здравословно състояние. Според анализа самооценката на здравето зависи в голяма степен от пола и възрастта на анкетирания индивид - така например мъжете у нас дават в по-висока степен позитивен статус на здравето си (около 70% от анкетираните), докато само 63% от жените съобщават, че се радват на добро здраве.
Евростат: Едва един от десет българи спортува
С напредването на възрастта естествено се влошава и самооценката на здравето, отчита европейската статистика. Така например при българите на възраст над 65 години самооценката за "добро" или "много добро здраве" пада до около 25% или само всеки четвърти наш сънародник в тази възрастова категория е доволен от здравния си статус. Около 30% обаче, или всеки трети възрастен българин в тази възрастова група декларира, че е в лошо или много лошо здравословно състояние. Обратно - при българите в активна трудова възраст 25-64 г. - от 75 до 80% заявяват, че са в добро здравословно състояние.
Около 45% от анкетираните българи уверяват, че имат продължително хронично заболяване (40% мъже) и (48% жени), докато други 55% декларират, че нямат продължителен здравен проблем. Според анкетираните най-разпространеното хронично заболяване у нас през 2016 г. е била хипертонията - близо 30% от мъжете и жените обявяват, че страдат от високо кръвно налягане или друг сърдечен проблем.
България е на прага на онкологична катастрофа, алармират лекари
Повече от две трети (67%) от хората над 16-годишна възраст, живеещи в ЕС възприемат здравния си статус през 2016 г. като добър или много добър, отчита Евростат. Най-висок процент на положителен здравен статус е отчетен сред държавите-членки на ЕС в Ирландия (83%), Кипър (79%), Холандия (76%), Швеция (75%), Гърция (74%), Белгия (73%), Малта (73%) и Испания (72%).
Най-ниска е самооценката на здравето в двете балтийски републики Литва и Латвия - 45%, Португалия - 47% и Естония - 50% от хората там дават позитивен знак за здравния си статус. Във Великобритания 69% от жителите дават знак "плюс" на здравния си статус, а 9% - "минус", в Германия данните са 65% "плюс" и 8% "минус", във Франция - 66% "плюс" и също 8% "минус" и др.
При съседите ни данните на Евростат отчитат, че 70% от румънците, 78% от македонците, 57% от сърбите и 74% от гърците - също дават положителен знак на здравния си статус. В анализа липсват данни за съседна Турция.
Запазва се тенденцията и на европейско ниво мъжете да имат по-висока положителна самооценка за здравето си - 70% при мъжете и 65% при жените. По друг показател високо образованите европейци, които са и с добри доходи, също дават знак "плюс" за здравето си - 70%, при 55% за хората със средно или по-ниско образование.
Около 22% от сънародниците ни отчитат здравето си като "задоволително", а близо 12% смятат, че са в "лошо" или "много лошо" здравословно състояние. Според анализа самооценката на здравето зависи в голяма степен от пола и възрастта на анкетирания индивид - така например мъжете у нас дават в по-висока степен позитивен статус на здравето си (около 70% от анкетираните), докато само 63% от жените съобщават, че се радват на добро здраве.
Евростат: Едва един от десет българи спортува
С напредването на възрастта естествено се влошава и самооценката на здравето, отчита европейската статистика. Така например при българите на възраст над 65 години самооценката за "добро" или "много добро здраве" пада до около 25% или само всеки четвърти наш сънародник в тази възрастова категория е доволен от здравния си статус. Около 30% обаче, или всеки трети възрастен българин в тази възрастова група декларира, че е в лошо или много лошо здравословно състояние. Обратно - при българите в активна трудова възраст 25-64 г. - от 75 до 80% заявяват, че са в добро здравословно състояние.
Около 45% от анкетираните българи уверяват, че имат продължително хронично заболяване (40% мъже) и (48% жени), докато други 55% декларират, че нямат продължителен здравен проблем. Според анкетираните най-разпространеното хронично заболяване у нас през 2016 г. е била хипертонията - близо 30% от мъжете и жените обявяват, че страдат от високо кръвно налягане или друг сърдечен проблем.
България е на прага на онкологична катастрофа, алармират лекари
Повече от две трети (67%) от хората над 16-годишна възраст, живеещи в ЕС възприемат здравния си статус през 2016 г. като добър или много добър, отчита Евростат. Най-висок процент на положителен здравен статус е отчетен сред държавите-членки на ЕС в Ирландия (83%), Кипър (79%), Холандия (76%), Швеция (75%), Гърция (74%), Белгия (73%), Малта (73%) и Испания (72%).
БГНЕС, архив
Най-ниска е самооценката на здравето в двете балтийски републики Литва и Латвия - 45%, Португалия - 47% и Естония - 50% от хората там дават позитивен знак за здравния си статус. Във Великобритания 69% от жителите дават знак "плюс" на здравния си статус, а 9% - "минус", в Германия данните са 65% "плюс" и 8% "минус", във Франция - 66% "плюс" и също 8% "минус" и др.
При съседите ни данните на Евростат отчитат, че 70% от румънците, 78% от македонците, 57% от сърбите и 74% от гърците - също дават положителен знак на здравния си статус. В анализа липсват данни за съседна Турция.
Запазва се тенденцията и на европейско ниво мъжете да имат по-висока положителна самооценка за здравето си - 70% при мъжете и 65% при жените. По друг показател високо образованите европейци, които са и с добри доходи, също дават знак "плюс" за здравето си - 70%, при 55% за хората със средно или по-ниско образование.