Тристранното споразумение между работодателите, синдикатите и държавата, подписано тази сутрин, бе определено като историческо постижение най-напред от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев по време на пресконференция в Министерския съвет в присъствието на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Домусчиев разказа как се е зародила първоначалната идея за този документ - преди около година, на среща с президента на КНСБ Пламен Димитров с участието на синдикатите и работодателите.
"Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките", заяви Домусчиев. "Успяхме да постигнем ксонсенсус по много теми, направихме компромиси за много неща - нещо, което мисля, поне аз нямам спомен да е правено в България", заяви предприемачът. Кирил Домусчиев обясни, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.
"Тук са приоритетите за абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на следващите 6 месеца, за да създадем добра среда за правене на бизнес. Това тристранно споразумение има сериозно значение за преодоляване на кризата, която породи коронавирусът", напомни още председателят на КРИБ.
Предприемачът изреди договорените мерки за подобряване на бизнес средата и икономиката, които са в първия раздел на споразумението. В него е акцентирано на приемането ни в Шенген, в ERM II, на борбата със сивата икономиката, корупцията и картелите. Извежда се още административната реформа, насърчаването на ивнестиции в изоставащите райони на страната, както и поставяне на ударението върху нова индустриална политика, нова родна индустрия, отрасли на производства с предимства, иновации и висока добавена стойност. Бизнесът държи още на ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на административното регулиране и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие, облекчаване на процедурите на свързване на предприятията към мрежовите структури, като ВиК, например - все мерки, което посочени в споразумението.
Важно място в документа се отделя на енергетиката - сектор, в който високите цени през последната година сериозно затормозяваха работодателите.
"Това споразумение е със статут на национални приоритети - това са работниците, това са работодателите, това е правителството. Бизнес, икономика, социална защита, зелената сделка, енергетика, образование, демография, един голям комплекс от мерки", обобщи министърът на икономиката Емил Караниколов.
"И синдикатите, и работодателите направиха поне по един компромис - някои от тях сериозни", разкри още Караниколов.
Сред тях особено чувствителен и за двете страни е отстъпката на работодателите за болничните. Най-големият компромис, направен от работодателите, е, че 3-те дни болнични продължават да се плащат от тях, а синдикатите отстъпиха от искането да не се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината, обясни социалният министър Деница Сачева.
В социалния раздел е заложена изключително амбициозната цел от достигане на 20% от БВП за социални разходи през 2022 г., подчерта Сачева.
Двете страни са се разбрали още и първо за определяне на минимална работна заплата за всички сектори, а за договаряния по размера й вече на втори етап - по различните икономически дейности.
"Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките", заяви Домусчиев. "Успяхме да постигнем ксонсенсус по много теми, направихме компромиси за много неща - нещо, което мисля, поне аз нямам спомен да е правено в България", заяви предприемачът. Кирил Домусчиев обясни, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.
"Тук са приоритетите за абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на следващите 6 месеца, за да създадем добра среда за правене на бизнес. Това тристранно споразумение има сериозно значение за преодоляване на кризата, която породи коронавирусът", напомни още председателят на КРИБ.
Предприемачът изреди договорените мерки за подобряване на бизнес средата и икономиката, които са в първия раздел на споразумението. В него е акцентирано на приемането ни в Шенген, в ERM II, на борбата със сивата икономиката, корупцията и картелите. Извежда се още административната реформа, насърчаването на ивнестиции в изоставащите райони на страната, както и поставяне на ударението върху нова индустриална политика, нова родна индустрия, отрасли на производства с предимства, иновации и висока добавена стойност. Бизнесът държи още на ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на административното регулиране и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие, облекчаване на процедурите на свързване на предприятията към мрежовите структури, като ВиК, например - все мерки, което посочени в споразумението.
Важно място в документа се отделя на енергетиката - сектор, в който високите цени през последната година сериозно затормозяваха работодателите.
"Това споразумение е със статут на национални приоритети - това са работниците, това са работодателите, това е правителството. Бизнес, икономика, социална защита, зелената сделка, енергетика, образование, демография, един голям комплекс от мерки", обобщи министърът на икономиката Емил Караниколов.
"И синдикатите, и работодателите направиха поне по един компромис - някои от тях сериозни", разкри още Караниколов.
Сред тях особено чувствителен и за двете страни е отстъпката на работодателите за болничните. Най-големият компромис, направен от работодателите, е, че 3-те дни болнични продължават да се плащат от тях, а синдикатите отстъпиха от искането да не се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината, обясни социалният министър Деница Сачева.
В социалния раздел е заложена изключително амбициозната цел от достигане на 20% от БВП за социални разходи през 2022 г., подчерта Сачева.
Двете страни са се разбрали още и първо за определяне на минимална работна заплата за всички сектори, а за договаряния по размера й вече на втори етап - по различните икономически дейности.
