С 83 гласа "за" и 83 "против" депутатите отхвърлиха проекта за решение за въвеждане на компенсаторен механизъм за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар.
Искането бе внесено от Делян Добрев, Жечо Станков и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС. Те предложиха министърът на енергетиката и министърът на финансите да изготвят механизъм за компенсиране на небитовите крайни клиенти с размер до 75 на сто от разликата между прогнозната пазарна цена, определена в решение номер Ц-27 от 1 юли 2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и средномесечната цена "ден напред" на платформата на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/.
Предложението беше компенсаторният режим да влезе в сила от 1 декември 2021 г. По време на дебата един от вносителите - Жечо Станков, определи сметките за електроенергия като "непосилно високи". Той посочи, че самите търговци на електроенергия също са в ликвидна криза, а някои предприятия дори са отказали да отворят врати през януари. Според
Станков в бюджета има средства, които да позволяват подпомагането на небитовите потребители. В началото на февруари ще видите отново ръст на цените, предупреди той. Станков изрази притеснение, че и цената на хляба ще продължи да расте.
Владимир Табутов от "Продължаваме Промяната" /ПП/ каза, че правителството трябва да определя размера и времевата рамка на помощта, а не Народното събрание.
В залата се чуха мнения, че високата цена на електроенергията изправя и общините пред невъзможност да плащат сметките си. Росица Кирова от ГЕРБ-СДС смята, че депутатите трябва да реагират и да подкрепят небитовите потребители. "Когато следващия път някой излезе и събере цялото обществено недоволство, поради недалновидна политика, тогава ще бъде много трудно за всички нас да поправяме грешките", каза тя.
Изказването на Кирилова предизвика реакция на Искрен Митев от ПП. Той призова да не се правят намеци за протести от трибуната на парламента. Председателстващият заседанието Кристиан Вигенин поиска депутатите да се придържат към дебата.
Петър Петров от "Възраждане" смята, че след изтичане на мораториума трябва да се даде сигурност на бизнеса.
Според Рамадан Аталай от ДПС правителството не чува проблемите на бизнеса. По думите му има средства от свръхпечалба в сектора, която може да се насочи за компенсации. Той поиска да се премахне въведеният през декември м.г. мораториум върху цените на тока, парното и газа и да се даде възможност на КЕВР да работи.
"Нашето предложение е компесаторният механизъм да покрие 75% от разликата между реалната пазарна цена и прогнозната пазарна цена на КЕВР. Крайно време е да приемем такъв механизъм, защото за декември месец бизнесът не е получил и една стотинка. Чуваме обещания от страна на кабинета, но досега не сме видели нито един писмен документ, който да гарантира, че ще има каквито и да било компенсации". Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ Делян Добрев във връзка с компенсациите за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар.
"Решението цели да задължи министъра на финансите и министъра на енергетиката да въведат компесаторен механизъм за небитови крайни клиенти за възстановяване на средствата в размер до 75% от разликата между прогнозната пазарна цена на КЕВР и средно месечната цена ден напред на платформата на Българска независима енергийна борса. Според разчетите на регулатора разчетите на свободния пазар на годишна база е около 22 100 000 мегаватчаса, т.е. средното месечно потребление на небитови крайни клиенти е около 1 850 000 мегаватчаса. Максималната стойност за компенсация за 1 мегаватчас по предложения механизъм би била 248,25 лв", посочи председателят на Комисията по енергетика в НС и депутат от "Продължаваме промяната" Радослав Рибарски.
"Още през лятото на 2021 г. трябваше да бъдат предприети максимално бързо мерки и служебното правителство да разработи механизъм за компенсация на бизнеса. Беше ясно за всички, че цената на електрическата енергия върви нагоре. Тогава управляващите неглижираха този сигнал. Това, което ние предлагаме като механизъм навременна помощ. Няма за кога да се правят анализи. Призовавам управляващото мнозинство да подкрепи проекта за компенсация, който ние предлагаме, защото той е добър за българския бизнес", каза от своя страна бившият министър на енергетиката в кабинета "Борисов II" и "Борисов III" Теменужка Петрова.
"Разликата между това, което предлагат българските работодатели и това, което предлага българското правителство, е това, че в единия случай се иска компенсация от 75%, а в другия случай 30%. Министърът на финансите Асен Василев каза, че рискът трябва да се споделя. Това е пазарен принцип, с който бих се съгласил, ако ситуацията беше нормална. Но това, което не е нормално в ситуацията е, че за година и нещо имаме 4 пъти увеличение на цените на емисиите и близо 5 пъти увеличение на цената на електроенергията", заяви бившият министър на образованието в третото правителство на Бойко Борисов Красимир Вълчев.
Искането бе внесено от Делян Добрев, Жечо Станков и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС. Те предложиха министърът на енергетиката и министърът на финансите да изготвят механизъм за компенсиране на небитовите крайни клиенти с размер до 75 на сто от разликата между прогнозната пазарна цена, определена в решение номер Ц-27 от 1 юли 2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и средномесечната цена "ден напред" на платформата на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/.
Предложението беше компенсаторният режим да влезе в сила от 1 декември 2021 г. По време на дебата един от вносителите - Жечо Станков, определи сметките за електроенергия като "непосилно високи". Той посочи, че самите търговци на електроенергия също са в ликвидна криза, а някои предприятия дори са отказали да отворят врати през януари. Според
Станков в бюджета има средства, които да позволяват подпомагането на небитовите потребители. В началото на февруари ще видите отново ръст на цените, предупреди той. Станков изрази притеснение, че и цената на хляба ще продължи да расте.
Владимир Табутов от "Продължаваме Промяната" /ПП/ каза, че правителството трябва да определя размера и времевата рамка на помощта, а не Народното събрание.
В залата се чуха мнения, че високата цена на електроенергията изправя и общините пред невъзможност да плащат сметките си. Росица Кирова от ГЕРБ-СДС смята, че депутатите трябва да реагират и да подкрепят небитовите потребители. "Когато следващия път някой излезе и събере цялото обществено недоволство, поради недалновидна политика, тогава ще бъде много трудно за всички нас да поправяме грешките", каза тя.
Изказването на Кирилова предизвика реакция на Искрен Митев от ПП. Той призова да не се правят намеци за протести от трибуната на парламента. Председателстващият заседанието Кристиан Вигенин поиска депутатите да се придържат към дебата.
Петър Петров от "Възраждане" смята, че след изтичане на мораториума трябва да се даде сигурност на бизнеса.
Според Рамадан Аталай от ДПС правителството не чува проблемите на бизнеса. По думите му има средства от свръхпечалба в сектора, която може да се насочи за компенсации. Той поиска да се премахне въведеният през декември м.г. мораториум върху цените на тока, парното и газа и да се даде възможност на КЕВР да работи.
"Нашето предложение е компесаторният механизъм да покрие 75% от разликата между реалната пазарна цена и прогнозната пазарна цена на КЕВР. Крайно време е да приемем такъв механизъм, защото за декември месец бизнесът не е получил и една стотинка. Чуваме обещания от страна на кабинета, но досега не сме видели нито един писмен документ, който да гарантира, че ще има каквито и да било компенсации". Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ Делян Добрев във връзка с компенсациите за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар.
"Решението цели да задължи министъра на финансите и министъра на енергетиката да въведат компесаторен механизъм за небитови крайни клиенти за възстановяване на средствата в размер до 75% от разликата между прогнозната пазарна цена на КЕВР и средно месечната цена ден напред на платформата на Българска независима енергийна борса. Според разчетите на регулатора разчетите на свободния пазар на годишна база е около 22 100 000 мегаватчаса, т.е. средното месечно потребление на небитови крайни клиенти е около 1 850 000 мегаватчаса. Максималната стойност за компенсация за 1 мегаватчас по предложения механизъм би била 248,25 лв", посочи председателят на Комисията по енергетика в НС и депутат от "Продължаваме промяната" Радослав Рибарски.
"Още през лятото на 2021 г. трябваше да бъдат предприети максимално бързо мерки и служебното правителство да разработи механизъм за компенсация на бизнеса. Беше ясно за всички, че цената на електрическата енергия върви нагоре. Тогава управляващите неглижираха този сигнал. Това, което ние предлагаме като механизъм навременна помощ. Няма за кога да се правят анализи. Призовавам управляващото мнозинство да подкрепи проекта за компенсация, който ние предлагаме, защото той е добър за българския бизнес", каза от своя страна бившият министър на енергетиката в кабинета "Борисов II" и "Борисов III" Теменужка Петрова.
"Разликата между това, което предлагат българските работодатели и това, което предлага българското правителство, е това, че в единия случай се иска компенсация от 75%, а в другия случай 30%. Министърът на финансите Асен Василев каза, че рискът трябва да се споделя. Това е пазарен принцип, с който бих се съгласил, ако ситуацията беше нормална. Но това, което не е нормално в ситуацията е, че за година и нещо имаме 4 пъти увеличение на цените на емисиите и близо 5 пъти увеличение на цената на електроенергията", заяви бившият министър на образованието в третото правителство на Бойко Борисов Красимир Вълчев.
