България

Делата за корупционни престъпления се образуват кампанийно

4 юли 2013 20:43

Делата за корупционни престъпления се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или цялото правителство. Това признават от прокуратурата в извършения анализ на делата за корупция, по които е работила прокуратурата през периода от 1.01.2007 г. до 15.02.2013 г., който беше публикуван днес.

Рязкото увеличаване на броя на такива досъдебни производства в определен период създава допълнителни затруднения в работата по тях. Този начин на работа е предопределен от факта, че административно-контролните, финансово-контролните и оперативно-издирвателните органи са подчинени на изпълнителната власт и не работят ефективно и ритмично, подчертават авторите на анализа. Според тях сериозен проблем е, че данните за образуване на наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, се получават в прокуратурата значително време след извършване на деянията.

Анализът е направен от работна група в състав прокурори, следователи и външен експерт, създадена със заповед на главния прокурор от 6 март 2013 г., която е издадена в изпълнение на препоръките в последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка. За разглеждания период са образувани 418 453 досъдебни производства за корупционни престъпления. За същия период в съда са внесени 135 135 прокурорски акта срещу 164 128 лица. Осъдени или санкционирани са 152 575 лица, а лицата, осъдени или санкционирани с влязла в сила присъда са 97 117. Оправданите лица са 6480, а лицата с влезли в сила оправдателни присъди са 3843. Значителна част от делата, приключващи с оправдателни присъди, са образувани неоснователно и изобщо не е следвало да се внасят в съд.

По много от т. нар. „провалени дела” почтеността и безпристрастността на магистратите, работили по тях, също е под въпрос. Общуването с лица, разполагащи с обществено влияние и значителни финансови средства, възприемащи търговията с влияние като норма на поведение, създава благоприятни условия за корупция на фона на силната демотивация.

Същевременно, разследваните лица на висши държавни длъжности в изпълнителната власт, заемат тези длъжности, защото са излъчени от партии, които чрез парламентарната квота във ВСС могат да въздействат върху кадровото развитие на магистратите. По някои от делата съществуват конкретни съмнения за политически и други обвързаности и за преднамерено създаване на обстановка за материални облаги, пишат авторите на анализа.

Те констатират, че е налице порочна прокурорска практика да се образуват наказателни производства срещу неизвестни длъжностни лица или неизвестни магистрати, след като са налице достатъчно данни, че конкретно длъжностно лице или магистрат е извършило престъпление от общ характер.

Налице е устойчива практика да се образуват наказателни производства за общи длъжностни престъпления без да се полагат усилия за установяване на специален състав на престъплението, смятат авторите на анализа. Сред констатирани слабости са липсата на достатъчно задълбочено и аналитично проучване на събраните материали, факта, че не се анализират доказателствата, не се установяват противоречията в тях, не се провеждат процесуално-следствени действия по тяхното отстраняване или изясняване.

Установява се, че в някои случаи прокурорите не познават основни елементи от съставите на отделните корупционни престъпления, не следят и не познават съдебната практика в тази връзка. Създадена е и практика сред прокурорите да се събират доказателствени материали в подкрепа на обвинението единствено в досъдебната фаза на производството и липсва инициатива, в големия брой случаи, за събиране на допълнителни доказателства след образуване на съдебното производство по делото.

В някои случаи се стига до събиране на многоброен доказателствен материал, съдържащ ирелевантни или недопринасящи за доказване на обвинителната теза данни или до разпити на голям брой свидетели, чиито показания не допринасят съществено за разкриване на обективната истина. Сред слабостите се нарежда и неглижирането на възможните оправдателни факти и обстоятелства, налични в материалите по досъдебното производство и на възможните оправдателни тези и версии на фазата на досъдебното производство, които биха могли да се проявят в съдебна фаза. Според авторите на анализа предвидените в НК способи за борба с корупцията не са достатъчно ефективни и са нужни промени в кодекса.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни