Децата у нас сами признават, че ползват интернет прекомерно
Децата у нас сами признават, че ползват интернет прекомерно / снимка: sxc.hu

Българските деца се оказват най-големите самодекларирани „оптимисти” по отношение на Интернет, сочат резултатите на общоевропейското изследване EU Kids Online. 38% от анкетираните отговарят положително на въпроса дали в интернет има неща, които биха предизвикали безпокойство при хора на тяхната възраст. Във всички останали страни процентът е по-висок и варира от 42 в Австрия до 93 в Дания (при средно 55% в цялата извадка от над 23 000 деца в 25 страни от Европа).

Резултатите сочат, че България е страна, в която висок процент от децата (43 на сто) сами признават, че „доста често” или „много често” им се е случвало да ползват интернет прекомерно. В близо 20 от останалите страни в изследването този процент е по-нисък. На въпроса дали през последните 12 месеца са видели или преживявали в интернет нещо обезпокоително, само 10% от българските деца отговарят утвърдително. За сравнение в Дания, Естония, Румъния, Швеция, Холандия, отговор „да” са дали над 20 на сто от децата.

Обяснението е, че за българчетата е характерно по-скоро нискорисково поведение онлайн, в сравнение с много други страни. Според данните на „EU KIDS Online 2010” България е една от малкото страни, наред с Германия и Турция, в които родителите надценяват риска от срещата на детето с човек, когото познават само от мрежата. Осем процента от децата декларират, че са имали такива срещи през последната година. В изследване на НЦИОМ от 2009 г. обаче процентът е 15. Едва 9% от българските родители допускат, че техните деца са се срещали с непознати. За сравнение в Румъния 13% от децата признават за такива срещи, но само шест процента от родителите ги смятат за възможни.

Данни на EU Kids Online по друг от най-важните рискове пред подрастващите в Инернет - онлайн-тормоза - също показват, че децата и младежите у нас са в сравнително благоприятна цялостна среда - както офлайн, така и он-лайн. Например при съпоставянето на отговорите на децата на два въпроса  - дали са били подложени през последните 12 месеца на обидно и лошо отношение от някого - първо въпросът е поставен изобщо, а след това е поискан отговор и – „а да се е случвало това по интернет” данните на проучването показват, че най-тормозени (както като цяло, така и в по-тесен смисъл - само он-лайн) са били децата в Естония  - съответно 44% изобщо и 14 онлайн и Румъния – 42% и 14%, докато за България данните са много по-ниски - 21 на сто тормозени изобщо и 5 онлайн.

За да се справи с он-лайн насилието на деца в мрежата ЕС трябва да вземе мерки, които да ограничат разпространението на тази нова форма на тормоз, коментира Георги Апостолов от Националния център за безопасен интернет. По думите му крачка напред в тази посока е предложението на Европейската комисия от края на септември за нова Директива, която има за цел  да бъдат уеднаквени националните законодателства в страните членки на ЕС за сексуалната злоупотреба с деца. Усилията на съюза според документа ще се насочат към защита на жертвите, засилване на превенцията и противодействието срещу подобни престъпления.

Предложеният документ криминализира всички форми на сексуална експлоатация и злоупотреба с деца и изисква въвеждане на правна дефиниция за детска порнография. В директивата се обръща специално внимание държавите членки на ЕС да вземат мерки срещу т.нар. груминг - когато възрастен предлага по интернет или телефон да се срещне с деца и непълнолетни млади хора с цел секс или друго престъпление. За груминга в българското законодателство съществува текст, но все още рядко се прилага на практика, коментират експертите. (БТА)

Последвайте ни

България