За старите българи Благовец е началото на новия стопански цикъл. „Благата“ вест за всички християни е съобщението, че Дева Мария ще роди спасителят им Иисус Христос. Църквата свързва тази добра вест с предреченото чудо за непорочно зачатие и физическата поява на Божия син. Това съобщават от Регионален етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ Габрово.
Новият стопански цикъл е време за сеитба, надежда за берекет и усилен труд за постигането му. Целите – здраве и благоденствие, са ясни, а средствата за постигането им – разнообразни: от търсенето на имане в нощта срещу празника, през гоненето на змии и гущери призори, до раздаване на питки, намазани с мед на роднини и съседи през деня, допълват от музея.
Съвпадането на пролетта с Благовещение води до вярата, че точно тогава мечките се събуждат от зимен сън, прелетните птици се връщат от юг, влечугите излизат над земята, а самодивите се разхождат нощем по нея. Кукувицата закуква на този ден и е важно при първото ѝ чуване човек да има монети в джоба си, за да е богат и здрав като метала, от който са парите, през цялата година. Трябва и да е сит, за да му е добре и занапред, а понеже е празник, в постите е разрешена консумация на риба. Готви се супа от прясна коприва, лапад, спанак – знак, че хората са иззимували и са се „хванали“ за зелено. И всички внимават да не се накапят, докато похапват, за да не ги ядат бълхите, информират от РЕМО „Етър“.
От музея посочват, че срещу опасността от ухапване от змии рано на Благовец децата удрят с лескови пръчки по двора, измитат го, боклукът се запалва и огънят се прескача. След това на малките момиченца, които още не носят обеци, им се пробиват ушите, защото точно на Благовец по-малко ще ги боли и по-бързо ще зарасте раната. По-късно в празничния калейдоскоп с почерпка се включват и имениците – Благой, Блажо, Благо, Блага, Благовест, Благовеста, Вангел, Вангелия, Евангелина.
След възвестеното зачатие хората се захващат в следващите месеци с работата си, очаквайки празника на Рождество Христово, допълват от музея.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк-музей. Институтът е център за проучване на традиционната българска култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица български обичаи и традиции от българския календар във възстановки. Мисията на музея „Етър“ се изпълнява от екип, който наброява 70 служители. Тази година институцията ще навърши 60 години.
