- Д-р Румен Велев: Почти никой не се грижи за родилките в 45-те дни преди раждането
В България няма достатъчно апаратура и специалисти, които да провеждат качествена диагностика на бременни жени. Това съобщи в предаването "Най-добрите лекари" д-р Румен Велев, заместник-директор на болница "Шейново”. Освен това голяма част от изследванията, които показват дали бебето има генетични заболявания, или малформации не се поемат от здравната каса. Ето какво още каза д-р Велев пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: 19 лекари от специалност акушерство и гинекология бяха избрани от столичните си колеги като най-добри, вие сте сред тях. Изненадахте ли се, очаквахте ли го?
Д-р Велев: В интерес на истината малко се изненадах, приятно, разбира се. И това го приемам като един знак от моите колеги за всичките тези усилия над 20 години, които съм полагал в нашата област и доста приятно чувство беше.
Водещ: Вие работите предимно патологична бременост, какъв е процентът на жените, които се сблъскват с т.нар. рискова бременост в България?
Д-р Велев: Наистина започнах в кариерата ми да се занимавам по- активно с проблемната бременост. Така беше и в “Майчин дом”, така е и сега в “Шейново”, където също работя над 10 години. Проблемните или т.нар. патологични бремености за тези години претърпяха доста голяма динамика, доста голямо развитие. Разбира се, съществуват т.нар. класически заболявания, които в крайна сметка и преди 20 години и сега поставят едни и същи проблеми, но развитието на медицината, на ултразвуковата диагностика, поставя все повече и повече изисквания пред нас и ни дава все повече възможности да определяме много по-рано различни състояния, които биха ни създали проблем в хода на бремеността. По този начин вече ние можем не да вървим след заболяването, а можем да го предвиждаме, можем да правим неща, с които да предотвратим появата на това заболяване.
Водещ: По какъв начин?
Д-р Велев: Например съществуват ултразвукови биохимични тестове, с помощта на които, когато една бремена жена бива оценена в 12-та, 13-та гестационна седмица, ние можем да предвидим дали тя е заплашена от развитие на т.нар. късна токсикоза или прееклапсия в последния период на бремеността, след 28 гестационна седмица. И ако тя има патологични отклонения в доплеровото изследване на артериите на матката, ние можем да започнем едно превантивно лечение, така че да не допуснем това състояние да се развие. Прееклампсията е едно от много сериозните усложнения в късния период на бремеността, който води както до по- висок процент на преждвременни раждания, съответно по-висок процент на перинатална детска смъртност, включително и на майчина смъртност. Така че, новостите в сферата на акушерството ни дават доста сериозен арсенал от възможности за превенция, което е изключително важно.
Водещ: Но навсякъде ли в България една бременна може да се изследва така добре, с тази съвремена апаратура, за която вие говорите?
Д-р Велев: За голямо съжаление не и това според мен може да бъде обект на една национална програма, програма разработена от Министерството на здравеопазването, защото не е по възможностите и по силите на една шепа лекари, да ги наречем ентусиасти, да развиват тази дейност. Защото, първо те са концентрирани в по-големите градове и второ това все пак струва някакъв финансов ресурс, който пациентите така или иначе не винаги могат да го осигурят. Тоест, държавата, респективно здравната каса, би трябвало да отделят повече средства за този ранен скрининг, който ние правим за различни генетични заболявания. Нещо повече, напоследък вече го има и в България, съществува възможност в този срок на бремеността вече да се прави генетичен тест, като се вземе само кръв от жената. За голямо съжаление здравната каса не поема тези специализирани изследвания. В пакета изследвания, които здравната каса поема, наистина са предвидени 3 ултразвукови изследвания, но е много важно тези ултразвукови прегледи къде се правят, кой ги прави, с каква апаратура се прави, защото за да се направи една прецизна ехографска диагностика, човек трябва да бъде доста опитен, да разполага с високо технологична машина, която да дава възможност за много прецизна диагностика.
Водещ: Какъв процент от българските лекари притежават такава апаратура в страната?
Д-р Велев: За съжаление, много малък процент, защото хубавите ехографски апарати са доста скъпи и дори и известни реномирани болници трудно си позволяват да закупуват такива апарати. Така че извършването на такива прегледи, което е изключително важно, за съжаление много малко хора могат да стигнат до тях. Тоест ние не можем да говорим, че в България същесъвува истински пренатален скрининг. Има голям проблем, който съществува между доболничната и болничната помощ и това е липсата на добра връзка между тези две дейности. Приемаме, че жената е съвестна и изпълнява всички разпореждания. 45 дни преди раждането престава да бъде обект на доболничната помощ, тогава приключва женската консултация и в този най-важен период тя остава малко в небитието, почти никой не се грижи за нея, а този период е един от най-важните. Имаме много неблагополучия през този последен месец от бременността, в който жената трябва да бъде наблюдавана, но на практика не е наблюдавана.
Водещ: Какви са най-новите методи при ражданията?
Д-р Велев: Пълно обезболяване на раждането може да настъпи само тогава, когат направим т.нар. епидурална анестезия. Това е един прийом, при който с помощта на един малък катетър, който се поставя отзад в гръбначния стълб, ние вкарваме обязболяващи медикаменти, които блокират чувството за болка в долната част на тялото на жената. Не се блокират маточните контракции, не се блокира сетивността, не се блокират двигателните реакции на жената, тоест жената може да ходи, може да става. Блокират се само болковите усещания. Не мога да кажа, че има някакви рискове, когато нещата се правят така както трябва, но доста от пациентите се страхуват от извършване на тази анестезия. Затова освен нея ние можем да обезболяваме раждането, макар и не напълно, частично, използвайки различни аналгетици. Направихме едно проучване като използвахме един овлажняващ гел за улесняване периода на изгонване на плода, защото раждането има 3 периода. Първият период е жената под влияние на маточните контракции получава разширение на маточната шийка. Всъщност това е най-дългият период и общо взето най-болезненият. И втория период е самото изгонване на плода, преминаването на плода през родовия канал. Този процес не е много бърз. При жените, които раждат за първи път, може да трае и до 2 часа, тоест жената си мисли, че нещо се случва, но трябва време, за да може бебето да извърви целия този път и да стигне до изхода на таза. И този процес е подчинен на всички биомеханични закони, тоест процеси на триене, на съпротивление, които спират раждането на бебенцето. Затова ние решихме да използваме един специален гел, който прави един филм върху лигавицата на матката, така че намалява триенето между главичката на бебето и влагалището и улеснява самото слизане на главичката към изхода на таза. Установихме, че времето на раждане се скъси с 40% и освен това процентът на разкъсванията също намаля драматично.
Водещ: Ако имахте властта, какво е първото нещо, което бихте променили в здравната система?
Д-р Велев: Първото нещо, което трябва да се направи, е да има повече конкуренция, да има повече здравни каси.
Цялото интервю с д-р Велев може да чуете в прикачения звуков файл.
