Д-р Борислав Цеков: Срещата Борисов-Тръмп извади България от рутината на „конграчулейшънс“

Белият дом конструира текущата си политика си около фигурата на премиера, каза в интервю за DarikNews.bg шефът на Института за модерна политика, автор на монографията “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм”

Борислав Цеков
Борислав Цеков / БГНЕС, архив
Белият дом конструира текущата си политика си около фигурата на премиера, каза в интервю за DarikNews.bg шефът на Института за модерна политика, автор на монографията “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм”
- Знак за какво беше знак тази визита във Вашингтон, според Вас?

- Срещата “Борисов-Тръмп” извади България от рутината на общите декларации и потупвания по рамото и очерта конкретна рамка за прагматично и стратегическо българо-американско партньорство. Това е видно и от начина, по който протече срещата, и от съдържанието на разговорите, което беше закрепено в съвместното изявление и в Рамка за стратегическо партньорство, подписана от двамата лидери.  Вместо предвидените 15 минути за разговор на четири очи, Тръмп и Борисов беседваха близо час. Към това трябва да се прибавят и разговорите в общия формат между екипа на президента Тръмп, в т.ч и вицепрезидента Майк Пенс, и българската делегация.

Кой беше преводачът на Тръмп в Белия дом? (ВИДЕО)

Брифингът за журналисти пред камината по правило е от порядъка на няколко минути, но в случая продължи 11 минути, което контрастира на 3-минутните възможности за снимки с американския президент Бил Клинтън, които имаха президентът Петър Стоянов на 22 ноември 1999 г. и Желю Желев - на 13 февруари 1995 г. Направи впечатление, че Тръмп демонстрира подчертано приятелско отношение към българския премиер – и със закачката към българските медии “дръжте се добре с него” и с официалното “ние го харесваме”, и с дружеската обиколка из Белия дом. Освен всичко друго, това са ясни политически знаци, че Белият дом конструира текущото си отношение към България около фигурата на министър-председателя Борисов. Това е разбираемо, защото в техните очи г-н Борисов е “силният човек, който вдига телефона в София”. Освен това е и ясен знак за “уволнението” на самоназоваващите се “демократична общност” соросоиди и грантови дърдорковци, които години наред бяха инсталирани като монополни говорители на Америка в България от стария ред на неолибералния глобализъм, управлявал Вашингтон цели четири десетилетия преди Тръмп.

- Какви са конкретните резултати от това посещение на премиера Бойко Борисов?

- Резултатите предстои да бъдат анализирани всестранно. Но първонамалният прочит сочи, че за първи път българската страна, макар и неуверено, съумя да излезе от общите декларации и потупвания по рамото и да постигне конкретни и прагматични ангажименти от САЩ. Видимо е, че родната дипломация все още не е осмислила в дълбочина новата американска политика и променената геополитическа архитектура на света през последните три години от управлението на президента Тръмп. Мнозина у нас все още робуват на старите клишета. Но въпреки това, вероятно политическият инстинкт на премиера Борисов е подсказал адекватния подход – да се гради партньорство извън рамката на ЕС и България да говори във Вашингтон със собствен глас, а не да приглася на Брюксел. Прави добро впечатление, че приетата стратегическа рамка, за разлика от подобни документи в миналото, не се изчерпва само с “общи усилия”, “САЩ ще насърчават” и прочие по-неангажиращи формулировки. Има конкретни и прагматични ангажименти в сферата на сигурността, енергетиката и индустриалното сътрудничество. Факт е, че противно на нечии очаквания у нас, президентът Тръмп не поиска от България да заеме позицията на “ястреб” по отношение на Русия.

Темата за милитаризация на Черно море чрез военна база в България отпадна от дневния ред на този етап. Борисов съумя да убеди американският лидер през призмата на българския икономически интерес, че това е нежелана стъпка за нашата страна. Ангажиментът за координационен център във Варна, който се занимава с планиране, анализ и координация на усилията на НАТО в региона, е далеч по-добро за страната ни – прави България по-важна политически, без да я превръща в черноморски плацдарм за съюзнически войски срещу Русия. Ключово значение има формулирането като обща цел на двустранните отношения България да се превърне в истински разпределителен газов център без монополисти.

Заедно с това, очакванията, че от срещата ще произтече блокаж “Турски поток”, не се оправдаха. За първи път, българското държавно ръководство успя да извади темата за АЕЦ “Белене” от стигматизирането й като “руски проект”, което услужливо беше наложено от предходните български управления. Проявеният икономически интерес и изпращането на ядрени експерти, които да се запознаят на място с възможностите за американско участие са добра новина за България. Стига разбира се на оперативно ниво родните експерти и чиновници да си свършат работата, защото както винаги дяволът е в детайлите. Закрепен е и активен американски ангажимент за изграждането на газовия интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис, което ще позволи устойчиви доставки на американски втечнен газ на конкуретни цени.

Тръмп към Борисов: Вие сте за пример на Германия, визите може да отпаднат (ВИДЕО/СНИМКИ)

- А ще има ли наистина напредък по въпроса с визите?

- Има известен пробив по темата с визите с оглед на ангажимента на Тръмп да се обсъдят възможностите за включване на България в програмата за премахване на визите за определени категории лица за посещения в САЩ до 90 дни, което е първата стъпка към евентуалното им цялостно отпадане. Трябва да се знае, все пак, че отпадането на визите понастоящем не е въпрос на политическа преценка, а на покриване на обективни показатели, заложени в американското законодателство (глава осем от US Code), където е заложено условието отказите за визи да бъдат максимум до 3% от общия брой. По този критерий Бъргария е много назад с повече от 10% откази, поради нарушенията на американското имиграционно законодателство, които наши граждани правят – пресрочване на разрешения престой, хващане на работа нелегално докато пребивават в САЩ с туристическа виза, кандидатстване за туристическа виза със скрита цел емиграция и пр.

- Имаше много хейт у дома по повод мястото и начина на посрещането на нашата делегация, на което Вие реагирахте в социалните мрежи. Имаше ли нещо нередно и унизително за България в това посрещане, както твърдяха мнозина?

- В никакъв случай! Това са групости и измишльотини на хора, които нямат понятие от Америка, от протокола на Белия дом и въобще от политическите практики отвъд океана. Унизителни и обидни за България са точно тези невежествени дрънканици от “специалисти по всичко”. Като оставим настрана небрежния, казано вежливо, начин, по който изглеждаха министрите Дончев и Каракачанов на слизане от самолета, българската делегация беще посрещната по обичайния начин, както всички делегации, които пристигат във Вашингтон с правителствен самолет, а не с гражданските авиолинии – на летището на Военновъздушна база "Андрюс".

И папа Франциск при последното си посещение в САЩ кацна на база "Андрюс", и много други държавни и правителствени ръководители. На летището нямаше военни почести, защото такива се полагат само на държавни глави, които са и главнокомандващи на армията – монарси и президенти. Тогава имаме държавно посещение, при което протоколът  е по-тежък, предвижда и официална вечеря, и съвместна пресконференция и пр. Когато се посреща министър-председател на официално посещение, какъвто е нашият случай, на летището от американска страна отива някой зам.-министър и командващият на въздушната база, ако се каца там. А официалното посрещане се прави лично от президента на САЩ на Южния вход на Белия дом.

- Има ли нещо, което българската делегация във Вашингтон не успя да постигне?

- Постигнатото не е за подценяване, но винаги може повече. Струва ми се, че на държавно ниво в България имаше реално осмисляне и разбиране на новия американски курс. Можеше да се постави още по-силен акцент в сферата на икономиката, туризма и културата. Но очевидно тези теми ще останат като потенциал за бъдещето. Засега е важно, че вместо просто “конграчюлейшънс”, както неведнъж досега, получихме някои конкретни ангажименти и повече заинтересованост от американска страна. Дали и доколко ще ги реализираме, зависи главно от нас.

- Всъщност, в какво ще се изрази доктрината “Тръмп” за България след това посещение?

- Първо, във възможност за изграждане за самостойни отношения със САЩ от нов тип извън рамката на ЕС. Второ, в нови приоритети, сред които не фигурират неолибералният модел на глобализация и Трансатлантическото споразумение за свободна търговия. Трето, в промяна на тона и подхода към Русия. Тръмп, за разлика от истериите нна неолибералите и неоконсерваторите от Рейгън до Обама, залага на многополюсния свят. Идеята за САЩ като световен хегемон и жандарм е извадена от дневния ред на американската политика. ЕС е снет от пиетдестала на приоритетен и привилигирован партньор на САЩ и се разглежда като регионален политически фактор. Световните отношения се определят от динамиката на противоречията и конкуренцията между трите суперсили – САЩ, Русия и Китай, всяка от които има свои легитимни интереси и сфери на влияние.

Тръмп добре разбира, че не е нужно българският народ да бъде насъскван да мрази Русия, за да обича Америка. У нас историческите дадености са различни от тези в Полша или Прибалтика. И разбира се, не на последно място, дезактивирани постепенно ще бъдат инсталираните от старите мрежи на Обама и Хилъри агенти на влияние у нас – соросоиди, костовисти, грантаджии. Те дълго бяха обгрижвани и щедро финансирани от старото статукво във Вашингтон, но като всяка агентура без самостоятелно мислене, със смяната на политическия дневен ред, станаха непотребни. Америка на Тръмп разчита ще разчита на автентичните гласове на гражданската компетентост и смислените каузи в България, а не на назначеното “гражданско общество”, което крепи джендър-идеологията, “норвежките” експерименти с децата и пещерната русофобия.