Днес отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Денят на народните будители ще бъде отбелязан тържествено в Добрич
След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Училище посвещава седмица на Народните будители (СНИМКИ)
Денят на будителите е празник, който изразява необходимостта на вече освободена България да почете паметта на великите си възрожденци, да припомни делата и приноса им и да съгради облика на героите. Пантеонът на борците ни тепърва се изгражда, от Освобождението не е минал все още и четвърт век. По-силна от всякога е нуждата на народа ни от митологизиране и героизиране на борците за свобода - за да не забравят българите смелите синове на родината.
На днешния ден често може да чуем въпроса „Кои са народните будители на днешния ден?”.
Независимо как ще си отговорим на него, нека помним миналото си и не забравяме онези, за които думата идеал е значела нещо, а родината е била голямата любов и смисъла на живота.
Днес е и ден на българската наука и българската журналистика.
1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
В Деня на народните будители администрацията на президента за поредна година ще отвори врати за граждани, от 10.30 до 16.30 ч. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът отваря вратите си за граждани в Деня на будителите
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще приемат лично първите гости на "Дондуков" 2. Гражданите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала, кабинетите на президента и на вицепрезидента, Огледалната зала и президентската библиотека.
Специален акцент в празничния ден ще бъде изложеният в Гербовата зала първи препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Денят на народните будители ще бъде отбелязан тържествено в Добрич
След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Училище посвещава седмица на Народните будители (СНИМКИ)
Денят на будителите е празник, който изразява необходимостта на вече освободена България да почете паметта на великите си възрожденци, да припомни делата и приноса им и да съгради облика на героите. Пантеонът на борците ни тепърва се изгражда, от Освобождението не е минал все още и четвърт век. По-силна от всякога е нуждата на народа ни от митологизиране и героизиране на борците за свобода - за да не забравят българите смелите синове на родината.
На днешния ден често може да чуем въпроса „Кои са народните будители на днешния ден?”.
Независимо как ще си отговорим на него, нека помним миналото си и не забравяме онези, за които думата идеал е значела нещо, а родината е била голямата любов и смисъла на живота.
Днес е и ден на българската наука и българската журналистика.
1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
В Деня на народните будители администрацията на президента за поредна година ще отвори врати за граждани, от 10.30 до 16.30 ч. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът отваря вратите си за граждани в Деня на будителите
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще приемат лично първите гости на "Дондуков" 2. Гражданите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала, кабинетите на президента и на вицепрезидента, Огледалната зала и президентската библиотека.
Специален акцент в празничния ден ще бъде изложеният в Гербовата зала първи препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.
