Българските тийнейджъри оценяват положително статуса си на живот
Българските тийнейджъри оценяват положително статуса си на живот / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Над 70 на сто от българчетата в тийнейджърска възраст дават положителна оценка за статуса си на живот, отчита анализ на Евростат за условията на живот на подрастващото поколение в ЕС-28 през 2011 г.

Около 8 на сто от 14-годишните у нас определят статуса си на живот като „много добър”, около 20 на сто - като „добър” и над 45 на сто - като „средно добър”. Като „средно лошо” определят битието си около 10% от българските тийнейджъри, а останалите 17 на сто оценяват живота си като „лош” или „много лош”. Най-негативна оценка за статуса си на живот дават тийнейджърите в Хърватия, Словения, Румъния и Португалия - около 30% от тях са крайно недоволни от условията си на живот.

Най-позитивно настроени към условията си на живот са 14-годишните в Швеция, Дания, Холандия, Белгия и Швейцария - над 80 на сто от подрастващите в тези страни определят живота си с положителен знак.

Близо 90 на сто от българските тийнейджъри живеят в семейна среда с двама родители при среден показател за ЕС 86 на сто. Около 6% от младите българи са израснали в семейство с един родител - майка, а около 1,4% - в семейство с родител - баща. В колективни институции или приемни домакинства са живели около 2 на сто от българчетата на възраст 14 години. В подобни институции са живели около 3 на сто от тийнейджърите в Италия, сочи европейската статистика. Близо 50% от анкетираните тийнейджъри у нас оценяват образователния статус на семейната среда като
нисък (родителите могат да четат и пишат). Около 40 на сто от 14-годишните у нас дават оценка на семейната среда в образованието като средна и едва 10% - като висока.

Най-ниска образователна семейна среда за тийнейджърите (при средна за ЕС 60%) е отчетена в Румъния, Португалия и Испания (между 80 и 90 на сто от анкетираните там). Най-висока образователна среда има за тийнейджърите на Естония - над 25% от тях са израснали в семейства с високо образование, допълва БТА.

По отношение на социалната активност на родителите си - 96 на сто от българчетата декларират, че бащата е основен двигател на семейните финанси, а 88 на сто определят майката като източник на доходи. Най-слабо активни са бащите на тийнейджърите в Гърция - 47 на сто и Кипър - 60 на сто. В Испания и Гърция едва 20 на сто от майките на тийнейджърите работят активно. За Малта този процент е още по-нисък - едва 8 на сто от майките там са източник на доходи.

България