За тях патриотизмът не е пеене на бунтовнически песни на маса или българското знаме на профилната снимка. Начинът, по който те почитат историята и героите ни, е като издават книги и разказват на децата в училищата какво е героизъм и истинска борба за страната ни. В предаването „На фокус“ в деня на Съединението са Марио Мишев и Иван Кънчев от „Сдружение Българска история“.
Според Иван Кънчев обществото ни не отдава такова значение на управлението на княз Александър I Батенберг и на него като личност. „Той идва много млад в България, бил е красавец, с военно образование, но не осъзнаваме до каква степен той прегръща българската идея. Защо този човек все още няма паметник в България? Вярвам, че един ден това трябва да се случи и е хубаво, че точно на 6 септември ние имаме възможността да повдигнем тази тема”, посочи той.
Марио Мишев допълни, че цялата история на княз Александър I е умилителна за българите, защото той е с много високо потекло. „Той винаги е бил повече войн, отколкото благородник. Това е човек, който участва в Руско-турската освободителна война, но не просто параванно. Що се отнася до Съединението, често подчертаваме младостта на участниците в Съединението, но забравяме един от най-младите от тях, а именно княз Александър I, който е на 28 години”, заяви той.
„В един момент към края на периода си, в който е начело на България, казва: „Май аз прекалено много прегърнах българската кауза.“ За мен моментът, в който си проличава това негово искрено отношение към добруването на България, е след като знаем, че има извършен преврат, с който той бива изгонен, след това с помощта на Стамболов се прави контрапреврат, с който той се връща, и в момента, в който той е посрещнат в Русе, той пише едно писмо до руския император и в това писмо отново поисква позволението да бъде български владетел. Това не се случва. Последва категоричен отказ, което е много логично и според мен той го е знаел, но в този момент той си тръгва и обрича живота си на един много по-нещастен път”, разказва Кънчев.
„Когато той идва в България, той не е толкова впечатлен. Той пише в дневника си: „Как да доведа жена в тази пустиня“, така отговаря на постоянните вметвания от български политици, че няма жена. Картинката не е цветна в тези първи години на Княжество България и няма как и да бъде. И може би тъкмо това е трогателно в историята на Съединението“, смята Мишев.
„Съединението не идва от небето, то е усилие на много луди глави от Пловдивско, но и също така е и резултат от сериозни дипломатически усилия. Когато в дни като тези нижем клише след клише, е редно като държава да изведем едно едничко послание и то е, че предците ни не са чакали позволение да направят правилното нещо за България“, добавя той.
