Мнозинството от българите подкрепят основните параметри на бюджета, но смятат, че публичните средства се харчат неефективно. Само 1/3 от българите обаче следят дебатите около бюджета за 2019 г. И въпреки че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани смятат, че те са важни. Това сочат данни от проучване на изследователски център „Тренд“ , посветено на нагласите на българите спрямо бюджета за 2019 г.
Проучването е реализирано в периода 6-12 ноември 2018 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Всяка от основните точки, представени от кабинета, които са заложени в бюджета за следващата година са достигнали до мнозинството от пълнолетните български граждани. В разбивките по демографски групи, видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 млн. лева на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималният осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).
Повишаването на минималната работна заплата, увеличението учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.
Най-силна подкрепа сред респондентите среща увеличението със 150 млн. лева на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%).
Най-ниска подкрепа събират параметрите, свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората подкрепят тези мерки, анализират данните социолозите
Традиционно мерките, свързани с намаляване на държавните разходи, са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно - здравеопазване, социалната сфера и образованието.
Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб, показват още данните от проучването.
Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно.
Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори. Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични, се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.
графика Тренд
Проучването е реализирано в периода 6-12 ноември 2018 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
графика Тренд
Всяка от основните точки, представени от кабинета, които са заложени в бюджета за следващата година са достигнали до мнозинството от пълнолетните български граждани. В разбивките по демографски групи, видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 млн. лева на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималният осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).
графика Тренд
Повишаването на минималната работна заплата, увеличението учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.
графика Тренд
Най-силна подкрепа сред респондентите среща увеличението със 150 млн. лева на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%).
графика Тренд
Най-ниска подкрепа събират параметрите, свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората подкрепят тези мерки, анализират данните социолозите
графика Тренд
Традиционно мерките, свързани с намаляване на държавните разходи, са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение.
графика Тренд
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно - здравеопазване, социалната сфера и образованието.
Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб, показват още данните от проучването.
Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно.
графика Тренд
Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори. Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични, се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.