Четвърто денонощие продължава блокадата на пътя Ямбол-Сливен. Протестиращите са на място от петък следобед, посочва NOVA.
Собствениците на домашни прасета от района твърдят, че животните им не са болни и не разбират какво налага умъртвяването им. Животновъдите от малки ферми настояват също държавата да ги извади от обхвата на мерките за домашните свине.
Заради продължаващата блокада полицията отбива движението по обходни маршрути.
Същевременно започват проверки по селата в различни области за неунищожени домашни свине. Сред райони, които ще бъдат инспектирани, са Добричко, Сливенско и Бургаско. Вече изтече крайният срок, в който стопаните трябваше да умъртвят доброволно животните си. Ако по време на шестмесечната карантина някой започне да отглежда нови прасета, глобата ще е до 1000 лева.
Желязко Христов казва, че отглежда щастливи прасета в сливенското село Глуфишево.
„Общи, големи боксове, с голямо пространство, минимум 4 кв.м на прасе да се полага, за да се чувстват щастливи. Храната им е биологично чиста, също са щастливи, те затова са здрави. Затова и като го консумираш не ти вреди”, обяснява животновъдът Желязко Христов.
Фамилната ферма създава несубсидирано, в продължение на близо 30 години.
„Ние не сме подпомагани като зърнопроизводителите със субсидии. Не сме подпомагани от държавата. От нас се иска да работим”, заявява Желязко. „С двете си ръце, керемида по керемида, всичко съм правил аз”.
Фермата е и основният поминък на семейството с три деца.
„Моите деца, откакто са родени, са хранени само с биологична храна. Месото си произвеждаме, пилетата, яйцата, хляба също, защото имаме земя и вкъщи печем хляб. Купуваме единствено захар и олио от магазина. Никога не са боледували, изцяло на биохрана са”, разказва Желязко Христов.
Сега казва, че е готов с клечка кибрит да затрие създаденото в резултат на дългогодишен труд - негов и на семейството му.
„Тези животни аз ще ги изгоря. Ще ги запаля, включително със свинефермата, но от тук животно няма да излезе”, заявява Христов.
Клечката кибрит на напрежението са мерките на държавата относно т.нар. „заден двор”.
Фамилната свинеферма е от затворен тип. Има санитарен контрол, биозащита, животните са регистрирани. Въпреки това попада в обхвата на принудителната евтаназия.
„Животните са, както виждате, с ушни марки, животните са изследвани, взети им са кръвни проби”, заявява Христов.
Ако държавата не намери гъвкаво решение за т.нар ферми тип Б, или фамилни, каквато е и на Желязко, той и семейството му ще напуснат родината.
„Хората, които протестират, трябва да си отговорят на въпроса: Защо протестират? По медиите към този момент се появяват изявления, че едва ли не индустриалните свиневъди сме противопоставени на личните стопани, които отглеждат прасета за собствените си нужди. Такова нещо няма. Знаем колко труд се полага за отглеждането на едно животно. Ние ценим техния труд както нашия”, заяви Хюсеин Хюсеин, член на УС на Асоциацията на свиневъдите в България.
„Идеята не е да си пречим един на друг. Всяко разделение между нас и вас, между държава и общество, може само да допринесе за по-бързото разпространение на чумата”.
„Взели сме драконовски мерки за биосигурност”, допълни Хюсеин Хюсеин.
Собствениците на домашни прасета от района твърдят, че животните им не са болни и не разбират какво налага умъртвяването им. Животновъдите от малки ферми настояват също държавата да ги извади от обхвата на мерките за домашните свине.
Заради продължаващата блокада полицията отбива движението по обходни маршрути.
БГНЕС
Желязко Христов казва, че отглежда щастливи прасета в сливенското село Глуфишево.
„Общи, големи боксове, с голямо пространство, минимум 4 кв.м на прасе да се полага, за да се чувстват щастливи. Храната им е биологично чиста, също са щастливи, те затова са здрави. Затова и като го консумираш не ти вреди”, обяснява животновъдът Желязко Христов.
Фамилната ферма създава несубсидирано, в продължение на близо 30 години.
„Ние не сме подпомагани като зърнопроизводителите със субсидии. Не сме подпомагани от държавата. От нас се иска да работим”, заявява Желязко. „С двете си ръце, керемида по керемида, всичко съм правил аз”.
Фермата е и основният поминък на семейството с три деца.
„Моите деца, откакто са родени, са хранени само с биологична храна. Месото си произвеждаме, пилетата, яйцата, хляба също, защото имаме земя и вкъщи печем хляб. Купуваме единствено захар и олио от магазина. Никога не са боледували, изцяло на биохрана са”, разказва Желязко Христов.
БГНЕС
„Тези животни аз ще ги изгоря. Ще ги запаля, включително със свинефермата, но от тук животно няма да излезе”, заявява Христов.
Клечката кибрит на напрежението са мерките на държавата относно т.нар. „заден двор”.
Фамилната свинеферма е от затворен тип. Има санитарен контрол, биозащита, животните са регистрирани. Въпреки това попада в обхвата на принудителната евтаназия.
„Животните са, както виждате, с ушни марки, животните са изследвани, взети им са кръвни проби”, заявява Христов.
Ако държавата не намери гъвкаво решение за т.нар ферми тип Б, или фамилни, каквато е и на Желязко, той и семейството му ще напуснат родината.
„Хората, които протестират, трябва да си отговорят на въпроса: Защо протестират? По медиите към този момент се появяват изявления, че едва ли не индустриалните свиневъди сме противопоставени на личните стопани, които отглеждат прасета за собствените си нужди. Такова нещо няма. Знаем колко труд се полага за отглеждането на едно животно. Ние ценим техния труд както нашия”, заяви Хюсеин Хюсеин, член на УС на Асоциацията на свиневъдите в България.
„Идеята не е да си пречим един на друг. Всяко разделение между нас и вас, между държава и общество, може само да допринесе за по-бързото разпространение на чумата”.
„Взели сме драконовски мерки за биосигурност”, допълни Хюсеин Хюсеин.