Парламентът прие законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. на първо четене. От гласувалите 180 народни представители 108 бяха "за", 62 бяха против, а 10 се въздържаха. Против бяха депутатите от БСП и ДПС, от "Воля" се въздържаха.
В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че в приходната част на бюджета за 2019 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 4 299 600 000 лв., което е с 439 600 000 лв. повече от 2018 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 4 236 800 000 лв., което е с 418 400 000 лв. повече от 2018 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи за здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 2 842 300 000 лв., а от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 394 600 000 лв.
Общо разходите и трансферите за 2019 г. са разчетени в размер на 4 350 000 000 лв., което е с 490 000 000 лв. повече от сумата за 2018 г.
За текущите разходи се предвиждат 4 212 800 000 лв., които се разпределят по следния начин - за първична извънболнична медицинска помощ 225 000 000 лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 250 700 000 лв.; за дентална помощ - 167 000 000 лв.; за медико-диагностична дейност - 90 000 000 лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги - 1 117 800 000 лв.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 104 000 000 лв.; за болнична медицинска помощ 2 001 500 000 лв.
Предвижда се отрицателно бюджетно салдо в размер на 50 400 000 лв. с източник на финансиране - наличността на НЗОК по сметка на БНБ в началото на периода. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто.
С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и в други закони.
Промените предвиждат създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, като правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и на Изпълнителна агенция по трансплантация. Въвежда се предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ чрез даване на съгласие от Народното събрание и за разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения чрез даване на съгласие от Министерския съвет.
Промените предвиждат отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности. Залага се създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система. Целта е да се създаде база данни, която да съдържа пълна информация за здравното състояние на всяко лице, за нуждите на всички последващи медицински дейности - диагностика, лечение, рехабилитация, медицинска експертиза, профилактика, диспансеризация и др.
Предвижда се създаването и поддържането от Националната експертна лекарска комисия на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. С текстовете се регламентира задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които ще се изготвят за всички специалности.
Предвиждат се нови механизми на заплащане на лекарствените продукти и медицинските изделия. Дейностите на Център "Фонд за лечение на деца" и Комисията за лечение в чужбина преминават към НЗОК, като финансовите средства ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез трансфер. Процесът ще се осъществи, без да се отнемат досега съществуващи права на нуждаещите се пациенти за достъп до лечение.
В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че в приходната част на бюджета за 2019 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 4 299 600 000 лв., което е с 439 600 000 лв. повече от 2018 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 4 236 800 000 лв., което е с 418 400 000 лв. повече от 2018 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи за здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 2 842 300 000 лв., а от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 394 600 000 лв.
Общо разходите и трансферите за 2019 г. са разчетени в размер на 4 350 000 000 лв., което е с 490 000 000 лв. повече от сумата за 2018 г.
За текущите разходи се предвиждат 4 212 800 000 лв., които се разпределят по следния начин - за първична извънболнична медицинска помощ 225 000 000 лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 250 700 000 лв.; за дентална помощ - 167 000 000 лв.; за медико-диагностична дейност - 90 000 000 лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги - 1 117 800 000 лв.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 104 000 000 лв.; за болнична медицинска помощ 2 001 500 000 лв.
Предвижда се отрицателно бюджетно салдо в размер на 50 400 000 лв. с източник на финансиране - наличността на НЗОК по сметка на БНБ в началото на периода. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто.
С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и в други закони.
Промените предвиждат създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, като правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и на Изпълнителна агенция по трансплантация. Въвежда се предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ чрез даване на съгласие от Народното събрание и за разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения чрез даване на съгласие от Министерския съвет.
Промените предвиждат отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности. Залага се създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система. Целта е да се създаде база данни, която да съдържа пълна информация за здравното състояние на всяко лице, за нуждите на всички последващи медицински дейности - диагностика, лечение, рехабилитация, медицинска експертиза, профилактика, диспансеризация и др.
Предвижда се създаването и поддържането от Националната експертна лекарска комисия на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. С текстовете се регламентира задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които ще се изготвят за всички специалности.
Предвиждат се нови механизми на заплащане на лекарствените продукти и медицинските изделия. Дейностите на Център "Фонд за лечение на деца" и Комисията за лечение в чужбина преминават към НЗОК, като финансовите средства ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез трансфер. Процесът ще се осъществи, без да се отнемат досега съществуващи права на нуждаещите се пациенти за достъп до лечение.
