(Без)опасни ли са хранителните добавки?
(Без)опасни ли са хранителните добавки? / MorgueFile.com
(Без)опасни ли са хранителните добавки?
49733
(Без)опасни ли са хранителните добавки?
  • (Без)опасни ли са хранителните добавки?

Хранителните добавки са особена категория продукти, които не са нито риба, нито рак. Така накратко описа този вид стока на пазара председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Потребителите трябва да бъдат особено внимателни при употребата на хранителните добавки, защото те крият и някои рискове за здравето. Добре е да потърсим съвет от фармацевт преди да започнем да приемаме хранителните добавки, защото това, че не е клинично изследвано тяхното влияние върху човешкия организъм, не означава, че могат да бъдат безобидни, особено ако се прекали с дозировката или ги пием в съчетания с различни лекарства.

Бизнесът с хранителни добавки е мощна индустрия, която през последните години завзе сериозно пазара както у нас, така и по цял свят. Под знака на хранителната добавка в рекламите попадат всевъзможни продукти, които ни обещават, че ще отслабнем, ще натрупаме мускулна маса, ще станем сексуални терминатори или пък ще помним като слонове.

Разбира се, всеки, който гледа сериозно на своето здраве, си дава ясната сметка, че такъв тип реклама не просто звучи смешно, но и тотално въвежда в заблуда потребителя. Именно за да се избегне този момент, от Българската агенция по безопасност на храните започнаха масирани проверки на производители и търговци на хранителни добавки в страната. Преди да посегнем към чашата с вода и примамливата таблетка, която ще ни гарантира фина фигура или дълга ерекция, е добре да чуем и какво казват специалистите по темата. На първо място в съзнанието ни трябва да светне червената лампичка, защото хранителната добавка не е вид храна, но не е и лекарство.

Според председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов, когато хората си купуват хранителна добавка от аптека, могат да бъдат сигурни, че купуват качествен, проверен, контролиран продукт, колкото и хранителните добавки принципно да не се контролират колкото лекарствата. Освен това хората имат възможност да получат консултация от специалист, допълни той. „Тоест винаги, когато пият лекарство, комбинацията му с хранителна добавка може да създаде проблем. И точно в този момент е важна намесата на фармацевта, който да каже дали е подходяща тази комбинация и дали няма да попречи на действието на лекарството или да предизвика други проблеми. И мисля, че е много йезуитско те да бъдат регистрирани принципно като храни, пък да се занимават със здравословни проблеми. Но така е в цял свят. Въобще хранителните добавки са странна категория продукти, които не са нито риба, нито рак. И не са нито лекарство нито храна, в никакъв случай не са храна", коментира Костов.

Костов препоръча да се спазва дозировката на продуктите. Защото по думите му разликата понякога между хранителната добавка и лекарството е в дозата. „Това, че при хранителните добавки няма клинични проучвания, тоест че не е доказано действието им, не означава, че го няма. Разбира се, че има опасност, когато се използва неправилно. Поради тази причина е хубаво да се консултират с фармацевт. И е хубаво, че в България основната част от хранителните добавки се продават в аптеката", категоричен е специалистът.

От Българската агенция по безопасност на храните започнаха масирани проверки за правилното рекламиране на хранителните добавки, което да не заблуждава потребителите, че могат да се лекуват с тези продукти, обясни Татяна Иванова, експерт в контролното ведомство. Тя обясни, че контролът се извършва на две нива - при производството на хранителни добавки и в обектите за търговия с хранителни добавки, каквито са складовете за търговия на едро, магазините за търговия с храни, в това число и хранителни добавки, аптеките и дрогериите.

Иванова обясни, че в закона ясно е посочено, че хранителните добавки, които са храни, се произвеждат и търгуват, само в обекти, регистрирани по специалния текст на закона за храните. „Купувайки по интернет, поемаме изключително голяма отговорност по отношение на това, че не знаем кой е производителят, какви са гаранциите и има ли въобще гаранции по отношение на безопасността и произхода на този продукт и отговорността, която поемаме към нашето здраве, е изключително висока", каза експертът.


Въпреки забраната за продажба по интернет и чрез каталози, има много сайтове, които свободно предлагат всевъзможни продукти, които са представени като хранителни добавки, въпреки, че им се преписват чудотворни свойства. Справка в агенцията по храните показа, че след подаден сигнал от потребител експертите са се натъкнали на един от най-фрапиращите случаи за нарушения в законодателството с продажбата на хранителна добавка, известна като „Мравчено дърво", която „лекува" рак и гъбички.

Сред най-куриозните реклами на хранителни добавки в интернет са таблетки с индийски билки, гарантиращи нечувана полова мощ. Свързахме се със собственик на случайно избран магазин в интернет, който продава различни хранителни добавки. Ето какво коментира пред Дарик мъжът, който условно ще наречен Иванов, тъй не пожела да каже името си:

„Търсенето е много слабо, както и потреблението. По принцип: каквато държавата, такава и търговията. Слабо върви сайтът". Търговецът допълни, че не се притеснява от проверките на агенцията по храните. На въпрос дали е запознат с изискването в закона за храните, че такива добавки не бива да се продават чрез интернет или каталози, а само в регистрирани търговски обекти, той отговори: "Кой го каза това нещо? Има такива известни световни сайтове като американски, а там законите са създадени доста преди нас и си ги продават, обаче е упоменато, че самият продукт не е лекарствено средство. Нищо не знам, в момента ми губите времето".

Контролът върху хранителните добавки трябва да се затегне, като се подобри работата между министерството на земеделието и храните, Агенцията по лекарствата и Агенцията по храните, категорична е доц. Жасмина Мирчева, която е бивш директор на Агенцията по лекарствата. Доц. Мирчева е била и в екипа, който е изготвил сега действащата директива за хранителните добавки на ЕС.

„Ще ви дам един пример: наредбата изрично обявява 120 билки за забранени да бъдат включени в хранителната добавка. Но когато контролиращият орган намери нещо, което е извън този списък и което не познава - ние не познаваме много растения от Латинска Америка, от китайския пазар, а в тези два пазара комбинациите се намират в друг режим. Те могат да бъдат традиционни лекарства, но в комбинация, която се представя тук, да претендират и отговарят на изискванията на наредбата. Защото ако един контрольор не открие една билка между 120-те и не я познава, той не може да я забрани", коментира доц. Мирчева. По думите й, ако няма добро взаимодействие между лекарствената агенция, здравното министерство и органите, които контролират хранителните добавки, може да се получат много големи пропуски.

Купуването на хранителни добавки от интернет крие много опасности, обясни Николай Костов.

„За съжаление или не за съжаление, не знам, но такова е законодателството в цял свят. Те не са лекарства, регистрирани са като храни по закона за храните в целия Европейски съюз и към тях не могат да бъдат отнесени регулациите за лекарствата. Но това че не са лекарства, не означава не могат да предизвикат проблеми", каза Костов. Той препоръча потребителите да се отнасят със специално внимание към тези продукти. „Има лекарства, които съдържат мелатонин и то по лекарско предписание, има хранителни добавки, които съдържат мелатонин", каза той и допълни, че могат да се дадат много подобни примери. Костов коментира, че има много какво да се желае по отношение на регулацията, за магазините на хранителни добавки, как са влезли хранителните добавки и минали ли са през агенцията за безопасност на храните. „Аз съм сигурен, че има хранителни добавки, които агенцията по безопасност на храните не ги е виждала", допълни председателят на асоциацията на собствениците на аптеки.

Според официалните данни на агенцията по храните у нас са регистрирани 65 производители на хранителни добавки. Никой обаче не знае колко са вносителите реално, защото няма ограничения в поръчките, които можем да прави чрез чуждестранни каталози и интернет сайтове. Можем да разберем кои са билките в България, които са опасни за здравето, но няма как да знаем кои растения, внос от всички краища на света, съдържат опасни за здравето вещества. Именно заради това е добре да се консултираме с медицинско лице, преди да започнем да пием поредно магическо хапче, което ще ни направи вталени, умни и хищници в леглото.