Работната група на Международния астрономически институт даде името на българската изследователка Росита Кокотанекова на астероид от астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер, съобщи Международният астрономически институт в новото издание на бюлетина си.
Международният астрономически институт отговаря за даването на названия на звезди, планети, астероиди и други небесни тела и явления. Новоопределените имена обикновено се обявяват на конференцията "Астероиди, комети, метеори", която трябваше да се проведе през юни 2020 г., но заради пандемията бе отложена за юни тази година и вече е пренасрочена за юни 2023 г. Организаторите на конференцията и работната група са решили да публикуват в бюлетина на международната организация новоизбраните имена, защото признанието за учените и организациите не бива да закъснява толкова, пише в бюлетина.
Астероидът "42772 Кокотанекова", който носи името на българката Росита Кокотанекова, е открит на 14 октомври 1998 г. от обсерваторията Лоуъл.
Росита Кокотанекова, родена през 1991 г., е изследовател в Европейската южна обсерватория в Гархинг, Германия. Тя изследва повърхностните характеристики на кометите, транснептунови обекти и други малки обекти в Слънчевата система с помощта на фотометрия.
Кокотанекова е завършила астрономия в Бремен, защитава докторантура в института "Макс Планк" в Гьотинген, разказа пред БТА баща й Димитър Кокотанеков, който е директор на Народна Астрономическа обсерватория и планетаруим "Джордано Бруно" в Димитровград. Интересът към астрономията идва от семейството, майката Йоанна Кокотанекова също е астроном и ръководи кръжок по астрономия в Хасково. И Росита Кокотанекова, и по-големият й брат посещават кръжока, растат с учениците на майка си и двамата по-късно завършват астрономия, казва бащата.
Българската изследователка научила за признанието да стане кръстница на астероид преди няколко дни, когато си била в България.
Кокотанеков каза, че предложенията за учени, чиито имена да бъдат дадени на малки планети, обикновено идват от откривателя на даден космически обект и от научната общност, която изследва групите обекти.
Международният астрономически институт отговаря за даването на названия на звезди, планети, астероиди и други небесни тела и явления. Новоопределените имена обикновено се обявяват на конференцията "Астероиди, комети, метеори", която трябваше да се проведе през юни 2020 г., но заради пандемията бе отложена за юни тази година и вече е пренасрочена за юни 2023 г. Организаторите на конференцията и работната група са решили да публикуват в бюлетина на международната организация новоизбраните имена, защото признанието за учените и организациите не бива да закъснява толкова, пише в бюлетина.
Астероидът "42772 Кокотанекова", който носи името на българката Росита Кокотанекова, е открит на 14 октомври 1998 г. от обсерваторията Лоуъл.
Росита Кокотанекова, родена през 1991 г., е изследовател в Европейската южна обсерватория в Гархинг, Германия. Тя изследва повърхностните характеристики на кометите, транснептунови обекти и други малки обекти в Слънчевата система с помощта на фотометрия.
Кокотанекова е завършила астрономия в Бремен, защитава докторантура в института "Макс Планк" в Гьотинген, разказа пред БТА баща й Димитър Кокотанеков, който е директор на Народна Астрономическа обсерватория и планетаруим "Джордано Бруно" в Димитровград. Интересът към астрономията идва от семейството, майката Йоанна Кокотанекова също е астроном и ръководи кръжок по астрономия в Хасково. И Росита Кокотанекова, и по-големият й брат посещават кръжока, растат с учениците на майка си и двамата по-късно завършват астрономия, казва бащата.
Българската изследователка научила за признанието да стане кръстница на астероид преди няколко дни, когато си била в България.
Кокотанеков каза, че предложенията за учени, чиито имена да бъдат дадени на малки планети, обикновено идват от откривателя на даден космически обект и от научната общност, която изследва групите обекти.
Досега 39 астероида носят български имена.I don't know much about this asteroid yet but it seems to be about 6-meters in diameter with an albedo of ~12%. Funnily, I already had its phase function plotted on my laptop as part of my new paper. pic.twitter.com/JOVYiQ9fkO
— Dr. Rosita Kokotanekova (@kokotanekova) June 14, 2021
