23% от учениците в България, които са на възраст 10-14 г., казват, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година, сочи проучване на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите. При 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през интернет.
13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу друг човек поне веднъж през последната година, и 3% казват, че им се случва да го правят всяка седмица. Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%).
Едва 24% от децата "жертви" са споделили с учителите си, че са тормозени. Най-често това се споделя с майката, но много малко от родителите и учителите знаят какво е кибертормоз и как могат да се справят с него. 29% от децата казват, че не споделят с никого, че са тормозени.
Парадоксално се оказва, че част от последиците от тормоза (и особено дългосрочните) са еднакви при мъчителите и жертвите. Такива са например податливостта към депресия, трудността да се формират пълноценни отношения с другите, вероятността за предаване през поколенията.
В изследването са участвали 5 софийски училища и 1643 ученици от 3-ти до 7-ми клас.
