Възходът на етикетите
Възходът на етикетите / снимка: Sofia Photo Agency

Кой не помни „фабриките” за наливни газирани безалкохолни, които се помещаваха в гаражи, мазета и тавани? От колко нелегални сладкарски цеха сте поръчвали торта за рождения ден на детето заради по-ниската цена? Колко пъти сте отваряли кутия със сирене, а отвътре изскача "изненада"?

От 18 юни 2010 г. влезе в сила заповед за етикетирането на храните, с която поне донякъде се решава проблемът със съдържанието в кутията за сирене. Защото заповедта поне засега се отнася само до млечните продукти. От 18 юни се забрани думата „млечен” да се използва като наименование за продукти, направени от растителни мазнини и други добавки, а не от мляко. Естествено, до изчерпване на наличните при производителите опаковки.

Новият метод на етикетиране на млечните продукти е следствие от приет европейски регламент, в който са защитени наименованията на българското кисело мляко, на българското бяло саламурено сирене, на кашкавала и т. н. Изобщо, Европейският съюз е защитил правото наименованието „млечен” да бъде използвано за НАИСТИНА млечни продукти.

Въвеждането на обозначенията по етикетите кое е млечно и кое – не, колкото и противници да имаше, се случи. По стечение на обстоятелствата, етикетите дойдоха преди стандартите, а и производителите ще се ползват от старите надписи „до изчерпване на количествата”, затова и проблемът със съдържанието на сиренето е донякъде разрешен. И както казват руснаците – ще поживеем и ще видим дали тази първа стъпка към улесняването на потребителския избор ще изпълни своите функции и мисия. И проблемът ще бъде напълно решен, потребителят – правилно ориентиран в разнообразието от хранителни стоки.

Прочетете повече