Минерални води държавна собственост, чийто ресурс не се използва, да могат да се предоставят на общините, предвиждат промени в Закона за водите, които парламентът одобри на първо четене. Ето какво каза екоминистърът Нона Караджова при представянето на поправките:
„Облекчаване и децентрализация на разрешителните режими във връзка с ползване на водите и на водните обекти, както и известна промяна в списъка на комплексните и значими язовири. Предложено е включването в списъка на язовир „Бели Искър" и язовир „Цанков камък" и изключването на язовир „Еница", който е изгубил признаците на комплексни и значими язовири по смисъла на Закона за водите. Една основна промяна и бих казала реформа в ползването на минералните води се предлага и по-конкретно за находища, от чийто ресурс се използва минимално или въобще не се използва, да бъдат предоставени за ползване от общините за дълъг период от време, разбира се, при желание от страна на общините. Считаме, че с този подход ще се увеличи използваемостта на този изключително ценен национален ресурс, тъй като в момента се ползват под 30 процента от ресурса на находищата изключителна държавна собственост ."
Поправките уреждат признаването на нищожните административни актове, издадени до 2001 г. от лице без необходимата компетентност за това. В периода от влизането в сила на Закона за водите през януари 2000 г. до 30 юли 2001 г. са издадени 686 разрешителни за водоползване. Всички те са подписани от заместник-министър на околната среда и водите и са нищожни, тъй като компетентен да ги издаде е екоминистърът. Георги Божинов от левицата каза, че ако това беше станало по времето на тройната коалиция, е щяла да се създаде временна комисия по въпроса и да бъдат дадени на прокуратурата. Социалистите ще обсъдят дали да не дадат този текст на прокурор, защото не били сигурно доколко е юридически обоснован.
С измененията се ограничава публичната държавна собственост в границите на морските води. Предвижда се такава собственост да бъдат морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море, а не както е сега континенталният шелф в тези граници.
До 2013 г. екоминистерството трябва да изготви карти, които да определят зоните, застрашени от наводнения. След това те ще бъдат отразени в устройствените планове на общините и главните архитекти ще преценяват как ще се издават разрешителни за строежи там. Картите ще послужат и на застрахователните компании за адекватно определяне на полиците и застраховане на имуществото в зависимост от степента на риска от наводнения, това е предвиждат още промени в закона.
