Петролният спор между Беларус и Русия
Петролният спор между Беларус и Русия / netinfo

Отношенията между Русия и Беларус "завинаги са отровени с газ". Тези думи на беларуския президент Александър Лукашенко след първата газова война през 2004 г. станаха пророчески - три години по-късно бойните действия между Москва и Минск бяха възобновени, пише руският в. "Газета".

Изданието коментира спора за доставките на петрол между Беларус и Русия. В четвъртък Минск наложи мито от 45 долара на тон върху руските петролни доставки за Европа, минаващи през беларуска територия, след като Русия увеличи цените на газа за Беларус.

Стигна се дотам, че Беларус спря транзита на руски петрол за Германия, Полша и Украйна - формално заради отказа на руската страна да плаща транзитното мито, пише "Газета", цитиран от Би Би Си. Според съобщения от Словакия и Унгария снощи са били спрени доставките и за тези страни.

Предстоят трудни преговори между Москва и Минск, пише "Газета". В сряда беларуският премиер Сергей Сидорски пристига в Кремъл и за всички ще е най-добре войната да завърши точно тогава. Тъкмо това очакват Берлин, Варшава, Киев и Брюксел, добавя изданието.

Вестникът припомня руско-украинския газов спор преди година, но отбелязва, че реакцията на ЕС и САЩ е различна от тогавашната. Украинският президент Виктор Юшченко получи подкрепа дори когато Украйна започна неразрешено източване на газа, предназначен за Европа. Причината е проста - Юшченко не е Лукашенко и докато Украйна все гледа да изтъкне своята прозападна ориентация, беларуският режим е смятан за белег от рана на европейската карта, пояснява "Газета".

Москва обвини и Минск, че иззема незаконно петрола, минаващ през Беларус, давайки да се разбере, че затварянето на петролопровода "Дружба" е защитна или наказателна мярка, посочва френският "Монд". Рано е обаче да се мисли, че руският президент Владимир Путин е решил да се отърве от своя обременителен съюзник Лукашенко, който му служи за плашило, пише парижкият "Либерасион", изразявайки надежда за компромис между Русия и Беларус.

Според лондонския "Файненшъл таймс" Европа носи своя дял от отговорността за конфликта между Москва и Минск, тъй като години наред нищо не е правила, за да отговори адекватно на все по-авторитарния режим на Путин в Русия и твърде малко, за да обуздае бруталната диктатура на Лукашенко в Беларус. Брюксел трябва най-сетне да осъзнае, че политиката на умиротворяване спрямо путинова Русия е претърпяла провал и че е време за ЕС да отговори енергично и единно на действията на Москва, смята наблюдателят на "Файненшъл таймс".

Прекъсването на руските петролни доставки за Европа само по себе си не е толкова тежко - международният пазар е доста наситен и рафинериите могат да се снабдят от други източници, коментира за швейцарския "Тан" Клод Мандил, директор на Международната енергийна агенция. Безпокои ни обаче дали можем да имаме доверие на тези страни като партньори, добавя той.

Взаимните обвинения между Москва и Минск продължават, но Беларус има сметки за уреждане и с Европа. На 20 декември Брюксел премахна търговските преференции, предоставени на страната, като се мотивира с тежки нарушения на правото на труд в Беларус, припомня "Тан". /БТА/

Последвайте ни

Бизнес