Нужна е по-силна и ефективна принуда за европейските страни да спазват правилата. Около това мнение се обединиха представители на европейските правни институции по време на конференция в столицата. Според съдията в европейския съд в Люксембург Александър Арабаджиев, ако и големите страни бяха спазвали рамките на Маастрихтските критерии за дълг и дефицит, е било възможно да не се стига до критичната ситуация в еврозоната.
„Икономическият и паричен съюз е много крехка конструкция. Тя, от една страна, е изградена върху правни механизми, но, от друга страна, е с много уговорки дотолкова, доколкото самият процес на европейска интеграция е сложна амалгама от компромиси между държавите членки. Всеки казва сега, но с поглед назад, с предимството на този поглед. Да, ако беше направено така преди 20 години още по времето на Маастрихтския договор, ако тези изисквания бяха поставени по-сериозно, ако това, което сега наричаме фискален пакт, беше заложено още тогава, ако гаранциите за неговото спазване бяха по-силни, по-ефективни, това е могло да бъде постигнато, затова така е станало, в случая - изправени пред една критична ситуация", каза Арабаджиев.
Той е уверен, че държавите членки на еврозоната са наясно за опасностите пред стабилността на еврото. „Това са опасности не само за еврото като такова, а като опасности за процеса на европейска интеграция. Това наложи такива нетрадиционни правни механизми, някои от тях разположени извън системата на основополагащите договори, какъвто е и договорът за създаване на европейски механизъм за стабилност, сключен между 17-те държави членки на еврозоната, така и договорът за фискалния пакт, сключен между 25 държави, включващи и членки на еврозоната, и държави извън нея", коментира съдията от европейския съд в Люксембург.
По думите му е естествено всичко това да се реинтегрира в основополагащите договори.
