Данък върху лихвите от депозитите може да бъде въведен само за бъдещите влогове от началото на новата година, но лихвите на заварените стари договори не трябва да подлежат на облагане, тъй като това би нарушило конституционни права. Тезата е на бившия конституционен съдия Георги Марков.
Политическа грешка било въвеждането на новия данък
В интервю за предаването на Дарик „МеждУредие" Марков определи въвеждането на т. нар. данък „лихва" като „политическа грешка" от страна на ГЕРБ и допълни, че очаква от държавния глава да наложи вето, ако тази промяна стане факт.
Марков определи данък лихва като „директен удар върху спестяванията на хората" и „антисоциално действие". „Започвам да се питам тези хора насила ли искат да загубят изборите. Редно е това да се каже в предизборната платформа, слагаш под снимката си на билборда „Братя българи, ще ви наложа данък върху лихвите", коментира Марков.
Той допълни, че ако ad hoc /бел. ред. от лат. - специално, за специални цели/ е възникнала такава необходимостта от въвеждането на този данък, може да стане от 1 януари, но само в рамките на Конституцията. „Никакви причини - финансови, икономически, социални не могат на противоречат на основния закон", каза още бившия конституционен съдия и посъветва министрите, когато заемат поста си, да четат основния закон на държавата.
Според Марков данък върху лихвите ще бъде конституционен
само за бъдещите влогове
„Не може хора, които през януари миналата година са сключили договор с дадени банки при действащото в страната банково законодателство, при предварително съгласно закона предоставени условия от банката, да сключи договор, да даде парите си на влог, при това придобива правото на лихва и то е упоменато в договора. Това право е възникнало вече, това е аргумент от член 57 ал. 1, то е неотменимо и ненакърнимо", каза Марков.
Той обясни, че може да се направи данък от 1 януари за бъдещите договори, но не и за заварените, защото те са направени според действащото в страната законодателство, налице се придобити права и не може със специален закон със задна дата заварени правоотношения да се задължава една от страните по договора да го нарушава.
„Такова чудо не може да се допусне в една правова държава", категоричен е бившият конституционен съдия. Според Марков, ако се стигне до подобна норма, то Конституционният съд трябва да я отмени. Той допълни, че това би било голям тест за новия български президент, от когото очаквал вето върху тези промени в закона, ако те станат факт в този им вид.
Идеята за референдум се „профанизира" и е на път да провали допитването
За четвърт век демокрация България остана единствената страна от ЕС, която не попита нито един път за нещо гражданите си - нито за членството в ЕС, нито за членството в НАТО, отбеляза Марков. По думите му „България към днешна дата е държавата на несъстоялия се референдум и на несъстоялата се демокрация". Според Георги Марков родните политици се страхували от „гласа народен" и това ги е накарало да няма например допитване за членството в НАТО от страх да не би такъв референдум да се провали.
Според Марков обаче дебатът, който се водел в навечерието на първия референдум, „отива към профанизиране и към такава инфлация на идеята за референдум , че ако се продължава така, референдумът няма да е валиден".
„Държавният глава говори за преформулиране на въпроса, за евентуално сезиране на Конституционния съд, но няма как предварително да бъде питан КС за нищо във връзка с референдума по простата причина, че конституционните съдии могат да тълкуват само основния закон, но не и законите", подчерта бившият конституционен съдия. Според него „проблемите са в закона и КС впоследствие, а не предварително можел да се произнася дали е конституционен закона или е конституционно решението за провеждането на референдума".
При събрани над 500 хиляди подписа, българският парламент няма друг избор освен да приеме решение за провеждане на референдум, категоричен е Георги Марков. Според него НС може да направи известна редакция - да сложи запетайка, пълен член, дори да смени „ядрена" с „атомна" или обратно, но не и да смени съдържанието и същността на въпроса.
Доброто решение било да се включат и двата въпроса - на БСП и ГЕРБ
„Очевидно е, че хората са попитали за Белене. Сега някои казват, че се подразбирало, ами то като се подразбира, може да няма и въпрос. Да отидем на една празна бюлетина и щом се подразбира едните пускаме „да", а другите „не". То въпросът е важен", отбеляза Марков. Според него контра-въпросът внесен от ГЕРБ не може да конкурира и да подмени въпроса, зададен от гражданите. „И аз мисля, че доброто решение е референдумът да е с два въпроса, което и законът допуска", допълни бившият конституционен съдия.
По думите на Георги Марков законът за референдумите не бил добър. Той ограничавал провеждането на референдуми в България като например това дали да се промени държавното управление на „президентска република", тъй като в момента това е въпрос, който може да се реши само от Велико народно събрание. Според него трябва да се промени и заложеното в закона изискване за брой участвали граждани, за да бъде обявен за валиден референдум. Защото според Георги Марков не е удачно да се изисква такъв брой гласували на референдум, колкото са участвали на последните парламентарни избори. По-удачно е да се вземе прагът, нужен за избор на президент на първи тур, посочи Марков.
Чуйте цялото интервю с Георги Марков:
