Отпускането на нови 8 млрд. евро за Гърция като спасителен транш се отложи за края на октомври. Това за пореден път провокира въпросите – ще фалира ли Гърция и ако да, какво ще се случи оттук нататък. Този път преговорите около допълнителните средства за южната ни съседка се водят на фона на цял пакет от мерки за стабилизиране на цялата еврозона. Една от тях е въвеждането на данък върху банковите транзакции. Какъв ще бъде ефектът от поредната „гръцка драма" за България и ще сгреши ли Европа, ако обложи транзакциите? Отговори на тези въпроси ще потърсим от икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
При положение, че дълговата криза в Гърция вече продължава доста време, очевидно единствено крайни мерки могат да принудят страната да вземе правилното решение, а именно да проведе реформи, така че да осигури стабилност на публичните си финанси. От друга гледна точка, трудно може да се нарече това „игра с огъня", тъй като това, което основно искат от Европейския съюз, е балансиране на бюджета и препоръките са в две насоки: повече приходи, но тук се прави уговорката, че по-високите приходи могат да се постигнат чрез ускорената приватизация на държавните активи; и съответно – съкращаване на разходите. И в двете посоки има какво да се желае. Според мен така известната тройка – ЕЦБ, ЕС и МВФ, са в пълното си право да изискват още реформи в страната и да обвържат провеждането им с отпускането на нови средства.
Що се отнася до приватизацията, тя е силно попречена, както видяхме и с „Булгартабак", от свръхзавишени изисквания към компанията, която купува тази държавна собственост. Ако изискванията към компанията като да не се съкращават работници, изкупуване на определено количество стоки и т.н. са прекалено високи, то самата цена на приватизацията, нетната цена, се увеличава за самата компания и инвестицията не е рентабилна. Желание за инвестиции има, но въпросът е дали гръцката държава е готова да се раздели със своите активи. По изчисления на експерти от ЕЦБ държавните активи на Гърция възлизат на около 300 млрд. евро, а толкова е и външният дълг. Страната определено има ресурс, за да покрие всички тези задължения. Дори и да не продаде всички тези активи, трябва малко по-амбициозна програма от сегашната, която предвижда приватизация за около 50 млрд. евро и то до 2015 г. Ако програмата е по-амбициозна, инвеститори ще се намерят.
Като заговорихте за инвеститори, според Вас, доколко е вярно твърдението, че големите инвеститори гледат на Балканите като нестабилен район и затова се отдръпват?
Има наистина такъв проблем. От една страна, наистина рисковете са сравнително високи и съответно инвеститорите са по-предпазливи. От друга страна обаче, ако Гърция бъде разглеждана като по-рискова, а другите страни достатъчно убедително се разграничат, те могат да привлекат този ресурс. Между другото, подобно нещо се наблюдава от няколко месеца в България. Инвеститорите предпочитат да инвестират парите си тук, вместо в Гърция, наблюдава се изнасяне на бизнес от Гърция към България, така че е трудно да се каже еднозначно накъде ще тръгнат нещата. Това, което трябва да направим, е да продължим да водим една стабилна фискална политика и да правим всичко възможно, за да се разграничим от проблемите в Гърция.
Доколко е реалистично гръцките инвеститори да се настанят трайно в България? Отдавна се говори, че именно те постепенно пренасят бизнеса си.
Не би трябвало нищо да им попречи. В крайна сметка членството и на двете страни в ЕС осигурява безпроблемното придвижване на хора, стоки и услуги, както и финансов капитал, така че не би трябвало да е проблем, стига условията у нас да са по-привлекателни, отколкото в Гърция. Към момента това наистина е така.
Ако продължим и реформите у нас и подобряваме бизнес средата, определено може да очакваме този процес да продължи и да се засили.
Да, и гърци слагат депозити в български банки, но български банки с гръцки капитал...
Такова нещо наистина може да се наблюдава. Гърците в момента се притесняват от това каква ще е стабилността на банките им, ако страната фалира, а пък българските банки изглеждат много стабилни в това отношение, защото са силно ликвидни, а и депозитите са гарантирани.
Какви други ефекти би могъл да има проблемът с Гърция върху страната ни?
В момента трудно може да се прогнозира. Единият от преките ефекти е чрез инвестициите, другият от тях е чрез външната търговия. И при него е трудно да се прецени колко и в каква посока ще е силен. От една страна, при евентуален фалит на Гърция, търсенето на внос, включително и български, ще намалее. Това може да се очаква да свали износа на България. Може да се наблюдава и обратният ефект – поради намалените доходи в страната, те да пренасочат търсенето си от по-скъпи към по-евтини стоки.
Що се отнася до Европа, евентуален фалит на Гърция ще се отрази на банковата система. Доколкото си спомням, най-силно изложение към държавния дълг на Гърция имат френски банки, след тях са германски и английски.
Как ще се отрази едно евентуално въвеждане на данък върху финансовите транзакии от 2014 г.?
То упорито се говори, но към момента не виждам да има сериозна подкрепа. Този данък се въвежда за страните от ЕС, а не за целия свят. От тази гледна точка, това ще накара бизнесът да се премести от ЕС към други места – например Хонконг, Ню Йорк, Токио и т.н. Нетният ефект ще бъде негативен. Всички или почти всички приходи и работни места, които е осигурявал този сектор, ще бъдат пренесени другаде.
