С увеличаване доходите на населението все повече ще нарастват и възможностите за инвестиране. Формите на инвестиране са най-различни – в имоти, движими ценности, произведения на изкуството, ценни книжа, депозити и др., както и комбинации от тях. Някои са по-известни, други по-малко. Ще насочим вниманието си към депозирането, като своеобразен начин на инвестиране като съпоставим някои от предимствата и недостатъците му спрямо инвестирането в ценни книжа, като негова реална алтернатива.
Преди обаче да се правят каквито и да било аналогии, трябва да се отчетат някои характерни различия. Независимо, че и при депозирането, и при инвестициите в ценни книжа се реализира определена доходност, между тях има съществени разлики. Една от най-съществените е моментът, в който се реализира тази доходност. И при двата вида инвестиране това се случва в даден бъдещ момент. В допълнение на тази разлика ще добавим, че при депозирането доходността е предварително известна (така се и подписва договорът). Но при инвестиране в ценни книжа нещата не стоят по този начин. Там доходността е предполагаема и не е гарантирана. Казано с други думи, доходността е толкова висока, колкото бъде постигната (не са редки случаите и на загуба). Има известни изключения от това правило и това са инвестициите в сконтови облигации и облигации с фиксиран купон, но тук няма да навлизаме в подробности относно същността им.
Основният ни стремеж е да се опитаме да приложим методите, използвани при инвестиране в ценни книжа към депозирането. Ако например човек разполага със свободни средства и търси възможности за инвестиране, такава е инвестицията в ценни книжа. Доходността тук не е гарантирана и съществува несигурност. От такава гледна точка се поражда въпросът какво може да се направи, че да се максимизира печалбата и да се ограничи до минимум потенциална загуба.
В основата на преодоляването на част от тези рискове стои т.нар. „диверсификация” (разпределение) на риска. Постига се, като се съставя портфейл от различни инструменти (акции, облигации и др. с различна степен на риск). По този начин печалбата от дадени инструменти покриват евентуалната загуба от други. Структурирайки по този начин портфейла, може значително да се намали риска (пазарният) при инвестиране.
Най-общо това стои в основата при инвестиране в ценни книжа.
Направеното до тук, може би малко дълго въведение, бе с цел да се представят някои от принципите на инвестирането в книжа и те да бъдат приложени при депозирането.
Нека се опитаме да съставим „порфейл” от депозити. Така от една страна ще бъдат неутрализирани някои от рисковете свързани с лихвите по депозити, а от друга ще се осигури доходност под различни форми. Основните фактори, които ще оказват влияние при съставянето на портфейла са съответно:
• Риск от падане на лихвите (ако са променяеми);
• Доходност – разнообразието от депозити е огромно и доходностите са различни;
• Момент на получаване на доходността (лихвата) – авансово, всеки месец или на края на срока на депозита;
• Срок на депозита. Говорейки за инвестиране и срокове, считаме, че тук е мястото да отбележим, че реална доходност в кратък срок (дори и за 3 месеца) може да се реализира предимно от депозит. Това естествено не изключва възможността за реализиране на бърза доходност от ценни книжа за същия срок, но е значително по-трудно.
Всеки депозант има различни цели и очаквания от своя депозит. Някои предпочитат да получат лихвата веднага, други периодично, а трети желаят тя да се капитализира. Обикновено целта е висока доходност и ако е възможно без риск. В практиката това принципно е трудно постижимо – винаги има рискове. Въпросът е дали могат да се приложат идеите при инвестиране в ценни книжа и при депозирането, и да се постигнат всички тези цели едновременно.
Въпрос на лична преценка на всеки е какъв риск е готов да поеме. Обикновено депозантите си поставят определена цел и се насочват към конкретен тип депозит, без реално да преценяват дали е възможна някаква комбинация с останалите типове.
Да разгледаме реален пример с реални суми и депозити. Портфейлът, който ще бъде формиран, нека е с нисък риск. Рискът при депозитите е свързан основно с това дали банката гарантира лихвата, при която е сключен договорът. Много от банките не поемат такъв ангажимент, т.е. във всеки договор има добавена клауза за едностранна промяна на лихвите.
Какво значи нисък риск? Рискът ще е нисък тогава, когато преобладаващата част от депозитите, определени като нискорискови (в сл. лихвата е непроменяема от банката) притежават дял по-голям от 50% в структурата на портфейла. Казано с други думи, когато портфейлът е формиран преимуществено от нискорискови депозити.
Говорейки за видовете риск и видовете депозити, портфейлите от тях можем условно да ги структурираме по начина, показан в таблицата
От така представената информация можем да заключим, че известно диверсифициране на риска е възможно. В разгледания случай единствено депозитът с авансова лихва е рисков, т.е. банката може по всяко време едностранно да промени договорената лихва. Въпреки това, неговият дял е 35% и рискът се покрива от другите два депозита, които са с фиксирани лихви. Ако разгледаме детайлно данните от таблицата можем да направим и следното обобщение: В края на едногоднишния срок депозантът ще получи лихва в размер на 777.55 лв. от депозитът с капитализираща се лихва. Също така той би получил 736.25 лв. лихва още при откриването на авансовия депозит и още 120 лв. под формата на 12 плащания по 10 лв. всеки месец от рентния депозит. Структуриран по този начин портфейлът от тези депозити е със СПЕГЛ 6.34%, което съвсем не е ниска доходност предвид ниският риск и възможностите за получаване на лихвата.
Съветът на „МОИТЕ ПАРИ” към всеки бъдещ депозант е да помисли върху възможностите за депозиране в повече от един вид депозит. Така се намалява рискът, а и гъвкавостта за получаване на лихва е по-голяма. Да не забравяме също, че би могло да се осигури един постоянен поток от лихви всеки месец, стига да има достатъчно голяма сума за депозиране.
