С една Наредба не могат да се анулират търговски договори между държавни дружества и банката, в която те държат парите си. Това заяви пред Дарик председателят на Асоциацията на търговските банки у нас Левон Хампарцумян. Ето какво обясни още банкерът по повод на готвените мерки за по-прозрачен избор на банки за парите на държавните компании:
Всеки собственик има право да си определя правилата, по които да се използват парите му. Така че държавата в случая като собственик пише правила. Другото нещо е, че, доколкото знам, тези правила стоят една-две седмици на сайта за обществено обсъждане. Т.е. ако някой има някакви предложения, забележки, коментари и т.н., ще има достатъчно време да се види обществената и корпоративна реакция на това нещо.
54% от парите на държавните дружества са в една конкретна банка. Ако се приеме наредба с ограничение за 25%, означава, че голяма част от тези пари ще бъдат извадени от тази банка. Това може ли да я дестабилизира?
Влизаме в много драматични хипотези, които няма как да се осъществят. Нито мисля, че някой ги иска. Тези пари в момента са под силата на някакви търговски договори - те могат да са краткосрочни, дългосрочни, т.е. в един момент ще има и някакъв преходен период. Не вярвам някой да иска да разваля каквото и да било предсрочно. Не виждам как някаква наредба ретроактивно ще отмени търговски договор.
Защото ако това се случи, то има последици за страната, която го е развалила предсрочно.
Най-вероятно да. Но не се прави така, не мисля че някой някога е обсъждал сериозно такива варианти.
Смятате ли, че е нормално повече от 50% от парите на държавните дружества да са към една и съща банка?
Нямам коментар на това.
Можем ли да говорим за някакъв вид монопол?
Монопол - не. Но очевидно е апетит за този тип бизнес, от една страна. От друга страна, това е въпрос, на който най-добре могат да отговорят мениджърите на тези предприятия, които са си сложили парите. Те са ги сложили с някакъв мотив.
Оттук нататък ще има ли раздвижване на банковия пазар от гледна точка на тези продукти, защото друго условие в наредбата е, че в един търг за подобна услуга трябва да участват минимум 5 банки?
Ами очевидно, че ще има. След като правилата може би са така направени - след като ще има нужда от 5 банки, ще са 5 банки, вместо една или две, което само по себе си ще доведе до по-добри условия за държавните предприятия.
Защо по-голямата част от търговските банки в момента нямат интерес към това държавните предприятия да имат депозит в тях?
Не знам за всички. Аз знам ние защо понякога не участваме в такива търгове и нямаме такива амбиции - защото правилата за обществените поръчки са доста едностранно написани и примерно смятаме, че не си струва усилията.
Възможно ли е през тези години обществените поръчки да са писани така, че да бъдат спечелени от един конкретен участник? Това се случва не само за банковите продукти.
Възможно е. Не бих се наел да коментирам нещо, което не съм прочел, не съм анализирал. Ако ме питате дали е възможно - възможно е, ако ме питате дали е факт - не знам.
Питам Ви, защото премиерът Марин Райков не назова банката. Но през 2010 г. 11 медии поискаха справка от финансовото министерство и тогава данните бяха: Корпоративна търговска банка с 47.7%, Сибанк - с 9.3%. Разликата е доста очевидна.
Как да ви кажа - оттогава са минали две години. Може да са отишли нещата в една или друга посока. След като премиерът не е назовал банката, значи това не е толкова важно. Важно е да кажем някакви принципи, на базата на които ще се управляват финансите на държавните предприятия.
Като финансист не сте ли отправяли съвета към всеки един - от физическо лице до голяма компания - да има диференциран портфейл?
Нека напълно да се абстрахираме коя банка, какви правила, пък това правителство...има корпорации, големи и малки. Обикновено най-големите имат т.нар. мултибанкови отношения - т.е. повече от една банка със сигурност. Това е важно и за самите банки, защото самите ние избягваме концентрация над дадено ниво в един клиент, защото в един момент рискът на клиента започва да става риск на банката. От друга страна, има доста големи фирми, които предпочитат да работят само с една банка - защото имат исторически добри отношения, познават се от много години, защото са минали през трудности. Така че и двата варианта са възможни. Аз затова казвам - ключът тук не е дори в правилата, които са написани, защото правилата трябва да се спазват. Но ключовото е доброто корпоративно управление на държавните фирми. Ако доброто корпоративно управление на държавните фирми допуска поради някакви обстоятелства, които нито аз, нито вие знаем, концентрация на голям депозит в дадена банка, това е окей. Докато при общата предпазна мярка, за да се диверсифицират рискове, акционерът казва: „Вижте какво, може да сте в прекрасни отношения, да си вярвате много, да си имате много добър бизнес, но аз ви казвам да не си държите всички яйца в една кошница, затова ще ги държите в три банки, пет банки и т.н. Това нещо, между другото, маха и тези вечни съмнения за някакви преференции политически, защото ще създаде като че ли по-ясни условия кой къде седи, защо седи и какво се случва.
