Кредит до заплата или пък кредит за пенсионери – в интернет може да се натъкнем на не една или две такива оферти. Някои от тях звучат примамливо, други – неясно. В същото време все повече хора се интересуват от тези кредити. Може би неслучайно именно идеята и заемите до 400 лева да попаднат в Закона за потребителския кредит, както иска финансовият министър Симеон Дянков, е единствената, около която има истински консенсус. Докато очакваме да видим новите текстове на проектозакона обаче ще потърсим отговор на въпроса – колко ще ни струват 200 лева на заем от небанкова институция преди по-сериозната регулация.
Все повече хора прибягват до т. нар. бързи кредити – парите се получават за 20 минути до едно денонощие, сумите са сравнително малки, но не се налага преминаването през банковата администрация. Разбира се, това струва и доста повече пари – между 20 и 30% оскъпяване на кредита. Според Богомил Николов от асоциация „Активни потребители" най-големият проблем при тези кредити е, че потребителят така и не разбира каква сума ще върне, докато не се наложи да плаща погасителните вноски.
„Естествено, най-големият проблем е липсата на информация. В интернет може да намерите стотици кредити – кредити до заплата, без поръчител, за пенсионери и какво ли още не, но на практика потребителят не може никъде да научи стойността на този кредит. Това става чак когато получите договора си, без да имате реална възможност да помислите или пък да сравните няколко оферти", категоричен е Николов.
Колко струва кредитът до заплата?
Според изпълнителния й директор Станимир Василев само за година пазарът на компания за бързи кредити се е увеличил с около 30%. Това обаче се дължи не само на по-голямото търсене на бързи кредити, а и на покриването на все по-голяма територия на страната.
На въпрос как точно се формира лихвата на един бърз кредит, например от 200 лева, Василев отговори: „Факт е, че нашите лихви са по-високи от банковите, но усилията, които едно дружество извършва, за да отпусне кредит от 200 лева, са почти същите, ако се отпуска кредит от 2000 или 20 000 лева". Експертът бе категоричен, че дори и при даването на заем за толкова малка сума като 200 лева се извършва проучване на клиента, което струва пари. Услугата се оскъпява допълнително и от удобството парите да са донесени вкъщи.
„И не на последно място, парите, взети от клиентите, които не погасяват заемите си, трябва да бъдат взети от всички останали. Няма как!", категоричен е Станимир Василев.
Най-честите кредити, които компанията дава, са за няколко месеца. Ако един клиент вземе от нас кредит от 200 лева, той ще върне между 235 и 260 лева максимум, обясни Станимир Василев. По думите му това прави лихва около 20%. „Това не притеснява нашите клиенти. Все пак това е един много конкурентен пазар, а тук всичко се предлага на база на търсенето и предлагането", коментира експертът.
Бързите кредити - само за внимателни клиенти
Най-често клиентите вземат между 550 и 600 лева и избират погасителен план за 3-4 месеца. „Средната сума беше малко по-висока преди т. нар. криза, но в момента клиентите подхождат доста разумно и много добре преценяват своите лични възможности", категоричен е експертът.
В компанията на Станимир Василев необслужваните кредити са около 13%.
Бързите кредити – спешни пари или разход отвъд възможностите ни
Според Богомил Николов обаче най-често хората използват бързи кредити, за да покрият неотложни разходи. Той изрази надежда, че с промените в Закона за потребителския кредит, и бързите заеми ще станат по-добре регулирани и най-важното – по-прозрачни за потребителите.
Станимир Василев бе категоричен, че най-често клиентите използват парите за текущи ремонти в дома си. Експертът обаче допълни, че оскъпяването на бързите кредити е прозрачно формирано. „Ние не сме променяли лихвите от 2 години и половина. В следващите няколко месеца не виждам как ще ги променим, но в дългосрочен план заради конкуренцията на пазара сигурно ще има намаление", допълни Василев. Той смята, че и да попаднат в текстовете на Закона за потребителския кредит, за което настоява финансовият министър Симеон Дянков, това няма да се отрази на пазара, защото и в момента този сегмент е много добре регулиран.
И съветът на специалистите – винаги да четем малките буквички на договора и ако нещо не ни е ясно да питаме, в портивен случай – по-добре да не се подписваме.
