Проблем номер едно за българската икономика остава намаляващата заетост и изключително високо ниво на реална безработица, категорична е Българската стопанска камара в своя позиция, изпратена до медиите. Управителният съвет на Българската стопанска камара е отправял многократно предложения за промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера с краен ефект - икономическо възстановяване и растеж и увеличаване на заетостта и доходите.
Актуалните данни на НСИ показват, че рязкото намаляване на заетостта след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на общата компенсация на наетите лица и средната работна заплата, които изпреварват ръста на производителността, отчита работодателската организация.
Това потвърждава позициите на БСК, че в сегашната ситуация и в средносрочна перспектива, проблем номер едно за българската икономика остава намаляващата заетост и изключително високо ниво на реална безработица – над 18% общо за икономиката и над 40% при младежите до 25 г., включително спрямо страни от Еврозоната в критично състояние.
БСК отчита, че основни фактори, предопределящи кризата в заетостта, са: продължаващата глобална икономическа криза, намаляващи инвестиции, вътрешни продажби и забавящ се износ; макроикономически дисбаланси и високи нива на трансфер на добавена стойност извън страната; нереформираната бюджетна сфера и ниска ефективност на публичните средства; висока регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията на т.нар. Паричен съвет; пълзяща монополизация на основни икономически сектори и дейности, осъществявана по административен и законодателен път и елиминиране на съществена част от малките и средни предприятия; забавено преструктуриране на корпоративното управление, технологичното обновяване и ниска производителност на труда; нарастващ брой на маргинилизиращи се лица без образование и квалификация, вливащи се в криминалния контингент, оказващи натиск върху системите за социално подпомагане, използвани като инструмент за елиминиране на демократичния вот на българските граждани.
Управителният съвет на БСК счита, че основен фокус на осъществяваните политики следва да бъде елиминирането на всички фактори, блокиращи възстановяването на икономиката, заетостта, създаването на условия за дългосрочен икономически растеж, включително като се отчитат целесъобразни предложения на БСК, отправени до компетентните държавни органи.
Националната, браншова и фирмена политика по заплащане на труда следва да се основава на ефективен и гъвкав пазар на труда, свободен от излишни бюрократични ограничения и правила и благоприятна среда за насърчаване на инвестициите, технологичното обновяване, повишаване на образователното и квалификационно равнище на работната сила, категоричен е бизнесът.
Според БСК сегашното законодателство и натрупан опит осигуряват редица възможности за прилагане на адекватни трудови възнаграждения, съответстващи на търсенето и предлагането на работна сила и общото състояние на пазара на труда, включително: при заемане на нови и овакантени работни места и лично кариерно развитие; чрез фирменото и браншово колективно трудово договаряне (КТД).
Националната минимална работна заплата, определяната в съответствие с Кодекса на труда и приложимо международно трудово право, представлява долен праг за възнаграждение за положен труд при най-ниска квалификация и производителност.
Ежегодните консултации между социалните партньори в ресорната комисия и в НСТС изпълняват ролята на национално колективно договаряне при определяне на МРЗ. Натрупаният опит в рамките на социалния диалог на национално равнище потвърждава неприложимостта на автоматичните механизми и формули за индексация, допълват от стопанската камара.
Консултациите следва да обхващат текущ анализ на състоянието и очакваните перспективи пред отделните отрасли, вкл. очаквани промени в продажбите, производителността на труда (добавена стойност на един зает), общите разходи, вкл. за труд и средногодишен ръст на цените.
Промените на МРЗ следва да бъдат предприемани в рамките на бюджетната процедура само при доказана необходимост за съответната година - рязък скок на производителността и/или цените, смятат от БСК и допълват, че е недопустимо увеличаване на данъчните и осигурителни задължения поради обвързване на МРЗ с актуализация на пенсионни плащания, социални помощи и други плащания. Общата актуализация на МРЗ и другите социални плащания следва да се основава на консервативни прогнози за бюджетните приходи за съответната година в рамките на допустими и поносими за консолидираната фискална програма, решения, категорични са от организацията.
От там допълват, че при необходимост от актуализация, размерът на МРЗ следва да се ориентира в диапазон с горна граница - 40 на сто от средната работна заплата за предходната година в съответствие с преобладаващата практика и наложили се пропорции в ЕС-27 и страни - аналози с действащ валутен борд.
Определянето и договарянето на индивидуално възнаграждение за труд и референтни минимални прагове на ниво предприятие и/или бранш следва да бъде обвързано с количеството и качеството на вложения труд, постигнати средни нива на производителност, с конкретните условия и пазарни перспективи, като се отчита продължаващата криза в икономиката и заетостта. Договорените минимални прагове на заплащане на браншово ниво следва да са съобразени и с възможностите на предприятия и регионите с влошено икономическо състояние с оглед недопускане на фалити и загуба на работни места.
Определянето и договарянето на минималните трудови възнаграждения, в т.ч. по професии и длъжности в рамките на КТД, следва да се основава на принципите и условията, определени в КТ, а не спрямо допълнителни и противоречиви изисквания, регламентирани в подзаконовата уредба, казва БСК.
Следва да отпадне предвидената възможност по административен път, Министерският съвет да определя допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, извън регламентираните в КТ, смята работодателската организация и допълва, че в диалог с браншовите организации и социалните партньори следва да се предприеме анализ и да се консултират съответни промени в КТ и Кодекса за социално осигуряване за отмяна на възможността за разпростиране на браншовите КТД и определянето на прагове за минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи.
Организацията изтъква, че са необходими промени на КТ за разширяване прилагането на минимални почасови ставки за постигане на гъвкавост в трудовите отношения, за подобряване на ефективността, организацията и заплащането на труда, за посрещане на потребностите на различни сегменти на пазара на труда и работната сила – младежи, ученици, студенти, стажанти и специализанти, работещи в следпенсионна възраст, майки и неравностойни групи на пазара на труда. Следва да бъде подготвена и осъществена паралелна реформа на системата на социални плащания и социално подпомагане. Всички социални плащания и помощи, които се получават на един член от домакинство, не следва да надхвърлят линията на бедност при контролиран имуществен и подоходен тест.
