Банков влог и имот - това са критериите, по които премиерът Бойко Борисов измерва богатството на българите. В същото време хората и в градовете, и в селата се молят само за едно - да имат работа и то не за да довнасят по спестовната си сметка, а за да плащат редовно сметките. Любопитното е, че хората в селата са по-големи оптимисти за новата година, вероятно защото разчитат и на собственото си производство, докато градското население се отчайва все повече.
България е най-бедната страна в Европейския съюз - никой не би се изненадал от това твърдение, което изниква не в една и две класации. Освен може би премиерът Бойко Борисов, който описа ежедневието на хората по друг начин. От стенограмата от последното заседание на кабинета става ясно, че според премиера Борисов, хората у нас живеят така: „Свикваш, всеки месец отиваш и си взимаш лихвичката и колкото - толкова. Майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 000 лева. Така че, донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното”.
Това мнение на премиера звучи като продължение на една стара негова теза - че поскъпването на картофите не касае хората, изречена миналата година в предаване по bTV: „Моето семейство, откакто аз се помня - от дете до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим – нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете. (...) Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади. (...) Майка ми беше учителка, но също копаеше, когато имаше нужда да си подпомогне бюджета. (...) Те и 2000 да порасне цената на картофите, мен специално, моето семейство е стотици, хиляди семейства това не ги касае”.
И може би в тази насока трябва да търсим отговор и на въпроса защо селското население в България е оптимистично в очакванията си за 2012 г., а градското - става все по-песимистично. Това са официални данни на Националния статистически институт - изследване на доверието и очакванията на потребителите през януари. За да проверим това твърдение, попитахме различни хора.
На село - полска работа, в града - безработица
„При нас хората са по-недоволни от другите окръзи. Така е и по селата, и градовете. Всичко зависи дали хората имат работа”, категоричен е кметът на село Баница, Врачанско Любен Нинов. По думите му в селото никога работа не свърша - или има полска работа, или някаква друга. „В градовете обаче хората са по-отчаяни”, категоричен е Нинов.
И от малкото село - в големия град, всъщност - най-големият София, който тази година спечели и приза за най-добър град за живеене. Въпросът ни е към случаен минувач: „Аз имам син на 50 години и дъщеря, която е на 40 и няколко. Те не са ми казали да имат големи влогове. Аз имам, но аз имам фирма и работя”, категоричен бе той. На въпрос дали може да се издържа само от лихвите, той отговори: „Не, от работа. Като дойдат и данъци, пък и като се разболее човек. Аз съм болен от рак, но човек трябва да е силен, да се бори като онази жена, която наскоро почина (бел. ред. - Теодора Захариева). Такъв трябва да е човек”. Той оприличи животът на българите с песента на Тони Димитрова „Балкански синдром””. Според него - ако се попитат хората в по-малките градове, например Лом, където съпругата му има къща, те ще дадат доста по-песимистични отговори.
Попитахме и кметът на град в Северозападна България - не е Лом, а Монтана - последният в класацията тази година. Кметът Златко Живков бе категоричен, че по-голямата част от хората в селата са в пенсионна възраст. По думите му въпреки това всеки човек, който има някакъв имот, прави опит да си изкара нещо допълнително от него. На въпрос дали е съгласен с тезата, че българите са богати, защото имат имоти и влогове в банките, Живков отговори: „Не може да се обобщава това, че на практика излиза, че българите са много богати и мързеливи и на практика живеят от рента. Отново казвам, хората са различни и имат различни потребности”.
Хапват ли хората от мекото на баницата?
И пак на село - според Любен Нинов трябва да се мине в регионите и да може да се определи в кой район каква работа могат да започнат хората. По думите му в село Баница хората живеят „средна работа”, но не са богати. Въпреки това има и модерни удобства - например интернет. Запитан дали животът им може да се опише като „мекото на баницата”, Любен Нинов отговори „средна работа”, но се съгласи със сравнението „мекото на баницата, но изстинало”.
И една любопитна подробност - в селото, в което все пак ядат от мекото на баницата, почистват пътищата с трактор и то от съседното село. „Ние имахме трактор, но се счупи, нещо моторът се развали. Затова вземаме от другото село. Всъщност, ние имаме много трактори, ама няма гребло и без него не може”, допълни той.
Но да се върнем в столицата и да видим имат ли хората наистина депозити. „Имах, но ми се наложи да изтегля всичко”, разказва минувачка. По думите й парите в банката са трупани, докато е имала хубава работа, но вече не. Тя каза, че вече не може да си позволява много неща, които са й приятни - например, от месеци не си е купувала билети за театър, дори е спряла да си купува вестник всяка сутрин.
Друга дама пък бе категорична, че цените непрекъснато растат и хората едвам успяват да си покрият сметките.
