Днес всеки, който има някакъв интерес към икономическата проблематика, е запознат с фалита на Lehman Brothers. Инвестиционната банка, която не бе последна в топ 5 класацията на Wallstreet, на 15 септември 2008 година обяви банкрут. Денят бе понеделник. До края на уикенда не се бе намерил купувач - спасител, тъй като Федералният резерв на САЩ отказа гаранциите си за подобна сделка.
В последвалите месеци световните централни банки трябваше да налеят стотици милиарди долари в кредитните пазари, за да убедят кредиторите да възстановят нормалната си дейност. Сметките след фалита на Lehman все още не са разчистени.
Зад този фалит стои човек, добре познат в своя бранш, но учудил целия свят, когато изкривеното му от алчност и амбиция лице озари новините. Дик Фълд, изпълнителният директор на Lehman Brothers, заложи на това, че банката му е твърде голяма, за да я оставят да фалира. Та нали през март 2008 г. закъсалите Bear Stearns вече бяха получили спасителните милиарди на ФЕД? А ние сме още по-важни, вероятно е мислел Фълд.
