За антидържавната дейност на британския шпионин Г.М. Димитров

„В най-новата ни история има събития, които по редица причини са все още скрити от погледа на обикновения човек. Преди всичко, това са онези драматични случаи, свързани с разузнавателните операции от периода на Втората световна война. Събития, за които все още съществува пределна сдържаност и отбягване на даване на окончателни оценки и изясняване на скритите причини, които в крайна сметка биха ни позволили да навлезем в нови за историята пластове – зад или под вече изяснените”. Така започва книгата си „Война без правила” Николай Котев.

Точно такова официално мълчание цари и по отношение на личността и дейността на Георги Михов Димитров, по-известен като Г.М. Димитров или още Гемето. В учебниците само мимоходом се споменава, че има някакъв епизод в българската история, свързан с него. Оценка обаче никой не дава. А епизодът е свързан с антидържавната дейност на британския шпионин Г.М. Димитров, работил против държавата България, съден за военен преврат и получил задочно смъртна присъда, при това по царско време. И получавал пари не само от британското, но и от югославското разузнаване за тази си дейност.

Повече светлина върху дейността му хвърля Георги Христозов, син на първия директор на Народната милиция след 1944 г. и бивш министър на вътрешните работи по онова време Руси Христозов, който ползва документи от личния архив на баща си:

Това е странната история на Земеделския съюз, знаем я всички. На 9 юни 1923 година с военно-държавен преврат е свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и пет дни по-късно Стамболийски е обезглавен, убит по-най-жестокия и свиреп начин. На власт идва правителството на Александър Цанков, което прави по-късно избори, за да узакони държавния преврат. ЗС се разбива на крилца и перца, както е известно. 1941 година ЗС е представлявал около 16 отделни политически формации. Те и след 9-ти продължават да се роят на крилца и перца, но тук е важното, че Александър Стамболийски обявява, че земеделците са съсловна организация, т.е. и бедните, и богатите земеделци са под е дин покрив, а в крайна сметка, след преврата, се оказва, че всяка група и отделен клан са участвали в различни земеделски формации. Преди 9 септември 1939-1941 година е имало около 100 земеделски кооперации по първообраз на последващите ТКЗС-та, така че различните земеделски формации са правили различни земеделски съюз помежду си. Но, видни столични адвокати и икономисти, отчасти и от провинцията, са искали да оглавят земеделско движение и всеки е дърпал различни парчета към себе си. Не по-различен е и случаят с Г.М. Димитров, който създава Земеделски съюз „Пладне”, където участва в Управителния съвет на БЗНС „Пладне” през 1932-1933 година и е член на постоянното присъствие през 1933-1934 година. И след това е председател на проанглийския Български национален комитет в Кайро от 1941 до 1944 година. През септември 1944 година се завръща в България, където става главен секретар на БЗНС в периода октомври 1944 – януари 1945, когато главен секретар на негово място става Никола Петков, който по това време е министър без портфейл и подпредседател на Министерски съвет. Много е важно да се знаят обстоятелствата, при които той напуска България през 1941 година. В спомените английският посланик Рендъл разказва как Г.М. Димитров е скрит в един сандък с имперски държавен вестник, който сандък е пробит на 2-3 места и Г.М. Димитров в края на месец февруари 1941 година заминава за Истанбул. Два-три дни по-късно се озовава в Югославия, където участва в пропагандни действия срещу законната българска държава.

Защо посолството на Англия оказва такава помощ и на практика нелегално извежда от страната Г.М. Димитров?

По данните, които има, той е бил проанглийски настроен, даже има процес, който се води 1941 година, когато разкрития на Българското разузнавателно отделение към щаба на войската, а също така и с участието на полицията, се разкрива голямата група, подготвила държавен преврат и заговор срещу законното правителство, даже се говори, че искали да създадат република, с цел да не допуснат България да влезе в Тристранния пакт. После доста от тях са съдени, някои са разстреляни. Г.М. Димитров получава смъртна присъда. До средата на 1941 година този процес върви и всички предполагат, че е бил на активна английска служба. През цялото време, докато е в Кайро, е бил английски агент.

Към 1941 година явно вече е бил ангажиран към английските служби?

Това, че е бил ангажиран е безспорен факт, но тук е важно, че Британия, след удара на 10 май 1940 година и 14 дни по-късно със загубата си при Дюнкерг, остава единствената държава в Европа, която реално се намира във война с хитлеристка Германия. Нейната цел е била да може да запази Балканите в своята сфера на влияние, затова британското разузнаване действа много активно в България и Югославия. Това се доказва с преврата на 25 март 1941 година, когато сръбският крал е прогонен и Югославия излиза от пакта и се намира реално в недобри отношения с Германия.

С каква цел е бил изведен през 1941 година от България?

Българските контраразузнавателни служби разкриват заговора на Г.М. Димитров, който е имал за задача да свали законното правителство в България и се е подготвял за преврат с цел привързването на България към английската сфера на влияние. Това е разкрито и това е причината той да избяга по най-бързия начин.

По тази причина ли е проведен след това процесът?

Да, това е контраразузнаване, тук участва и полиция, и военно контраразузнаване, това не е самостоятелно. И се разкрива голямата група, тя е съдена след това, мисля, че шест човека са обесени, това е първият процес. Вторият процес е срещу Георги Вълков, който в края на 1941 година също е съден и 1942 година е обесен. Инж. Вълков е бил добър радиоспециалист и деен член на БЗНС.

Каква е съдбата по-нататък на Г.М.Димитров, след като е изведен с този камион извън България?

Той е изведен в Турция, след това се появява в Югославия и започва радиопредавания, в които се заклеймява българското правителство и участието на България в Тристранния пакт, но основно се водят персонални нападки срещу политиката на цар Борис III. Трябва да се знае, че е трябвало България да спазва политика на неутралитет. Цар Борис се опитвал да прави такава политика, но Англия се опитва през 1939-1940 година да създаде един балкански съюз, който е насочен срещу България и срещу България. В него участват Турция, Гърция, Югославия и основната цел е да се задуши България и да не й се дава възможност да има претенции за възстановяване на националните й интереси. Британската държава се е стремяла да държи под влиянието си Балканския полуостров.

Каква е съдбата на Г.М. Димитров – за чии интереси работи той?

През цялото време е на страната на британското разузнаване. Премества се в Кайро и работи основно в пропагандната машина на британската империя, излъчени предавания по радиостанциите, печатни органи и непрекъснато създаване на коалиции. През септември 1944 година идва в България, посрещнат е бурно на българската граница, тъй като хората са го слушали по радиото и са считали, че е от хората, които могат да създадат нова България. Идва и възстановява БЗНС заедно с Никола Петков. Но поради това, че се разкриват факти около предателската му дейност в интерес на британското разузнаване, това е причината на Конгреса на БЗНС в началото на 1945 година той ад бъде изведен от състава на БЗНС и председател става Никола Петков. Този факт непрекъснато се превърта, не се казва цялата истина, че лично Петков е посъветвал Димитров да се махне от политическия живот на страната, тъй като миналото му не е добро аз България, тъй като я е предал.

Имало ли е следи в Дирекция на милицията и какво сочи личният архив на баща ви по този повод? Документите, събирани през 1944 година – били ли са известни, взети ли предвид?

Когато Димо Дичев стига до архивното дело на Г.М. Димитров и целия процес, той го представя на Никола Петков в края на 1944 година и началото на 1945 година, Никола Петков е бил направо шашнат, когато е разбрал, че Г.М. Димитров е работил за пари, британското разузнаване му е плащало. Това е причината Никола Петков да постави остро въпроса Г.М. Димитров да се оттегли от активния политически живот на страната.

В българската милиция е имало следи за плащания на Г.М. Димитров?

Те са дошли в милицията и затова е бил известен Никола Петков. После заминава от България през 1945 година, след скандала с конгреса с нормални документи, не е бягал, не се е крил. Вярно, че е живял три седмици във вилата на британския политически представител в Чам кория, три седмици, преди да замине за Западна Европа, а след това за САЩ. Хората не осъждат неговата дейност, че е била против включването на България в Тристранния пакт. Хората осъждат акта на предателство, че за пари един човек предава своята родина. Това е причината.

Тези данни се потвърждават и от книгите на Аврора Котева и Николай Котев „Британското разузнаване в България 1939-1945 г.”, на Добри Желев „Никола Гешев и неговите секретни операции” и на Август Розенберг „Тайното досие на Гешев”. Ето какви допълнителни факти сочат те:

За Англия единственият начин да се откъсне България от фашистка Германия е абдикацията на цар Борис III от престола и създаването на Балканска конфедерация, в която да влиза и България под короната на югославската монархия. Водеща роля в нея трябвало да има Турция. Политическата полиция поставя под непрекъснато наблюдение Английската легация, за да следи този процес. Наложило се да проникне в посолството, за да се сдобие с данни за основната цел на посланика на Великобритания в София Джордж Рендел и хората, с които това трябва да се осъществи. По задачата работи целият отдел „Държавна сигурност” – отделения „А”, „Б” и „В”. Проникването в английското посолство се осъществява от отделение „А” и отделение „Б” на полицията, в което важна роля играе и суперполицаят Никола Гешев. Те установяват, че английската мисия, опирайки се на дясното крило на БЗНС „Пладне”, под ръководството на Коста Тодоров и д-р Г.М. Димитров готвя преврат за откъсване на страната от влиянието на Тристранния пакт. Ръководството на предстоящия преврат се осъществявало от английското посолство, а практическата дейност – от югославското. Преките изпълнители също са уточнени: военният аташе полк. Александър Рос, Норман Джеймс Дейвис, завеждащ Бюрото за информация и пропаганда в посолството и аташе по печата, и в същото време агент на Интелиджън сървис (английското разузнаване), сътрудниците Едуард Смит Рос, ръководител на Службата за паспортен контрол в посолството, и Вадим Гриневич, негов заместник.

Норман Дейвис, резидент на английското Управление за специални операции, наричан "архитект на британската подривна дейност" от проф. Чарлз Мозер в книгата си, посветена на неговия тъст "Д-р Г.М. Димитров", ги снабдява с взривни материали, оръжие и радиостанция.

Движещите лица по извършването на преврата от югославската легация са Душан Петкович, първи секретар и резидент на разузнаване, Миловой Ненадович, втори секретар, и Драгован Шепич, трети секретар. От българска страна ръководители на преврата са Коста Тодоров и Г.М. Димитров. По данните на полицията Гемето се свързва с Петкович веднага при неговото пристигане в България, а по-късно и с английските тайни служби. Но финансова помощ започва да получава от Югославия още в началото на трийсетте години. В извършването на държавния преврат се е предвиждало да участват и войскови части на съседни страни. Свръзка на Гемето с Норман Дейвис е бил Борис Миланов. Добри Желев отбелязва, че кабинетът на д-р Г.М. Димитров на ул. „Клементина” № 31 в София в навечерието на преврата се превръща от лечебно заведение в щаб на заговорниците, но политическата полиция е била навсякъде по петите им и всичко е документирала. В преврата е трябвало да участват и всички България, участвали във френския чуждестранен легион, обединени в секция в БЗНС „Пладне”. Превратът трябвало да се извърши в навечерието на влизането на германските части в България, насрочено за 24 и 25 февруари.

На 22 февруари 1941 г. полицията предприема мерки за задържането на Гемето. Той обаче бяга от кухнята през задния вход на апартамента, за който агентите не знаели, и към 9 часа сутринта се укрива в квартирата на студента Милан Дренчев. После се укрива в квартирата на Георги Стефанов до извеждането му от България на 26 февруари. Същия ден България напуска и Норман Дейвис и отива в Турция. На 22 февруари, в деня на неуспешния арест, полицията извършва обиск в дома на Г.М. Димитров и наред с документите, на различни места открива и сумата 197 500 лева, както и планът как ще се действа в случай на победа на заговора. На 12 срещу 13 април 1941 г. е проведен и втори обиск.

Аврора Котева и Николай Котев пишат, че на 21 февруари 1941 г., ден преди опита за арест, Норман Дейвис се среща в дома си с Юлий Генов и му предава 150 000 лева за развитието на пропагандните усилия в полза на Великобритания. Генов в доклад до началника на Разузнавателния отряд на Щаба на войските докладва за тях, както и за още една любопитна информация – след като отправил предложение към Юлий Генов да подготви саботажи в България, Норман Дейвис го информира, че саботажът при гара Калотина на 11 февруари 1941 г., при който при взривяването на влакова композиция от цистерни с петрол са убити 7 души, е тяхна работа и за подобни работи те разполагат с доста по-способни хора. Анкетна комисия по разследването обаче дава заключение, че няма никакви данни или съмнения за умишленост от външни лица.

Във вестник „Македония” от 10 март 1999 г. Митре Стаменов пише: "Задачата на англичаните – пише в спомените си под заглавие "Мечът и маслиновото клонче", публикувани през 1957 г. в Лондон, тогавашният английски пълномощен министър в София Джордж Рендел - беше да се създаде заговорническа организация, която да извърши държавен преврат, да свали от власт цар Борис и да свърже страната с Англия. Планът предвиждаше заговорниците да създадат саботажни групи, да водят пропаганда в полза на Англия, да събират сведения от военен и стопански характер, необходими на английското разузнаване.

"В спомените си Рендел пише, че тъй като лицата, участвали в заговора, са живи, той ще си служи с псевдоними. Така Гемето е наречен "Иванов". В началото на 1940 г. в България пристига като "лектор" Джулиан Еймъри от английската секретна служба СЕО. В края на 1940 г Г.М. Димитров се среща с полк. Бейл, активен участник в нелегалните британски действия на Балканите, от когото получава съответни указания. През втората половина на януари 1941 г. запознава Джордж Рендел с изготвения съвместно с Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев, звенари и югоагенти, проект за държавен преврат, планиран за 12 срещу 13 април 1941 г. Според плана Югославия трябва да разположи близо до границата моторизирана дивизия и военновъздушни сили, които да помогнат за извършване на преврата. В края на януари Димитър Мацанкиев отива в Белград, за да координира съвместните действия с югославяните. (Пояснение на автора Митре Стаменов сочи, че Г.М. Димитров и Димитър Мацанкиев като студенти и сръбски стипендианти в Загреб се свързват със сръбското кралско военно разузнаване, ръководено от ген. Симович и полк. Тасич) За кратко време Гемето създава заговорническа организация, наречена от него "Народна стража за съпротива", с няколко десетки участници, предимно студенти, членове на Българо-югославско дружество. Мнозина от тях летували безплатно през 1939 г. на Адриатическото крайбрежие. Стаменов сочи, че участници в заговора са били и Милан Дренчев и Ценко Барев.

Всички документи за дейността на Г.М. Димитров се пазят в централния архив на МВР в София, в т.нар. Трети отдел на ген.Нанка Серкеджиева. До момента те не са разсекретени.

Ето как коментира това Анастасия Мозер, дъщеря на Г.М. Димитров: Това беше е фашистката пропаганда, така както и комунистическата пропаганда след 9 септември, когато той се опълчи срещу господството на Съветския съюз над България. Това са стари обвинения, които не са верни. А колкото до 1941 година цялата световна демократична общност се мъчеше да направи нещо и да събуди света за това какво представлява Хитлер и да му се противопостави. Моят баща беше един от тези хора. Той го прави от убеждения, от убежденията на Земеделски съюз, от убежденията на един демократ, защото БЗНС и в тази час „Пладне” още от 1929 година са започнали да предупреждават света за истинската същност на Хитлер. Пропагандата е нещо винаги фалшиво и се прави с определена цел – да се дискредитират хора, които са се противопоставили на режимите, от които тези факти са били тиражирани, но никога не са били потвърдени.