Служителите на Държавната агенция "Национална сигурност" не са извършили престъпление при воденето на информационното дело „Галерия", реши в средата на януари тази година прокуратурата и прекрати проверката по него. Всички материали по случая са секретни и заради това мотивите на обвинителите за приключването на случая останаха тайна и досега. Как започна скандалът с делото „Галерия"? В публичното пространство стана известно, че делото е било образувано от ДАНС през лятото на 2008 г. след публикации на спрения по-късно сайт "Опасните" и поради съмнения за изтичане на класифицирана информация от службата. ДАНС реши, че анонимният сайт е дело на журналиста Огнян Стефанов (пребит с чукове след спирането на сайта) и бизнесмена Младен Мутафчийски, който е негов съдружник. Освен пикантерии за личния живот на президента Първанов и премиера Станишев, сайтът "Опасните" публикува информации за корупционни схеми по върховете на властта, включително и в ДАНС, засегнат бе Алексей Петров, съветник на председателя на ДАНС.
Депутатката от БСП Татяна Дончева съобщи, че делото е било образувано от справка на оперативен работник и е възложено от отстранения директор на "Вътрешна сигурност" в агенцията Владимир Писанчев, който по-късно бе уволнен. Според Дончева обаче това е била очевидно тенденциозно водена разработка, тъй като вместо да проверяват каква класифицирана информация е изтекла, кой я е съхранявал, кой е работел по тази проблематика и с кой е имал връзки, и как чрез тези връзки се е стигнало до публичност на тази информация, те тръгнали по обратния път.
От ДАНС обясниха, че „Галерия" имала за цел основно да проследи контактите на Огнян Стефанов с хора от политически среди и спецслужбите. И депутати, и журналисти обаче се усъмниха, че покрай това между кориците на делото са попаднали журналисти от почти всички национални медии, както и депутати. Скандалът набра скорост през есента, когато депутати от вътрешната парламентарна комисия откриха телефоните си в списъците на подслушваните лица по това дело. След това, през октомври, ДАНС си призна за подслушването, а вътрешната парламентарна комисия констатира множество нередности, сред които устни разпореждания на председателя Петко Сертов, при воденето на делото. Комисията изпрати всички документи от проверката си на прокуратурата. Малко преди прокуратурата да се произнесе, председателят на ДАНС Петко Сертов, със заповед, създаде работна група, която да прецени каква част от събраните материали в рамките на делото "Галерия" могат да се разсекретят.
Как се разви скандалът? Първоначално на 11 септември 2008 г. председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов съобщи, че според справка на вътрешния министър Михаил Миков МВР е похарчило 94 850 000 лв. за специални разузнавателни средства. Самият Миков бе изслушан седмица по-късно - на 17 септември 2008 г. на заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Тогава се реши ръководството на комисията /Минчо Спасов, Татяна Дончева, Касим Дал и Борислав Българинов/ да посети МВР и да направи справки за използването на специалните разузнавателни средства и разходите за тях. Само 5 дни по-късно, на 22 септември 2008 г., журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на електронния сайт "Фрогнюз", бе жестоко пребит. Разследването на случая пое ДАНС. Три дни по-късно, на 25 септември 2008 г., ДАНС е изискала разпечатки за телефонните разговори на членове на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, обяви заместник-председателят на комисията Татяна Дончева. Тя и Минчо Спасов са били обект на събиране на информация с кого говорят, заяви Дончева. Същият ден в Столичната дирекция на полицията бе разпитан за побоя над Огнян Стефанов бизнесменът Младен Мутафчийски, съсобственик на интернет изданието „Фрог Нюз" и собственик на ресторант "Кипарис", пред който бе пребит Стефанов. Преди разпита Мутафчийски заяви пред Нова телевизия, че има информация, че е бил подслушван заедно с журналиста Огнян Стефанов, а покрай тях са били подслушвани и Татяна Дончева, и Иван Чобанов - заради разговорите си с Дончева, и офицер от ДАНС. На следващия ден, 26 септември 2008 г., бе уволнен директорът на Дирекция "Вътрешна сигурност" към ДАНС Владимир Писанчев заради скандала с подслушване на депутати и журналисти. На извънредно заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е изслушан председателят на ДАНС Петко Сертов, който твърди, че не е бил запознат с искането за разпечатки на телефонни разговори на депутати. Само след два дни, на 28 септември 2008 г., Татяна Дончева заяви, че поръчителят на подслушването на депутати е Владимир Писанчев, който е посочил, че иска слушане на четири телефона поради оперативна необходимост. На 1 октомври 2008 г. депутатката от ДСБ Елиана Масева внесе ново развитие в скандала, съобщавайки, че в резултат на проверката е станало ясно, че почти всички медии са проверявани от ДАНС. По същото време лидерът на „Ред, законност и справедливост" Яне Янев обвини от трибуната на Народното събрание заместник-директора на ДАНС Иван Драшков в саботаж на агенцията, изземване правомощията на директора Петко Сертов и прокарване интересите на т.нар. кръг "Монтерей". След два дни, на 3 октомври 2008 г., председателят на ДАНС Петко Сертов обяви, че нито един журналист или медия, членове на Съюза на издателите и на Съюза на националните електронни медии не са били подслушвани и следени от ДАНС. Той обяви това на среща с журналисти и директори на медии, свикана по повод твърденията на Елиана Масева, че са слушани журналисти. На 08 октомври 2008 г. вътрешната комисия огласи резултатите от проверката си в ДАНС, според която искането на разпечатки и записи чрез СРС-та на телефонни разговори по делото "Галерия" са били без посочена обосновка. Тогава комисията предложи подслушването да се разрешава от специализиран орган за парламентарен контрол на ДАНС, а Елиана Масева обяви, че над 10 журналисти са били подслушвани.
На фона на всичко това какво сочат изводите на прокуратурата 10 месеца след началото на скандала и 5 месеца след приключването на прокурорската проверка. Информационното дело „Галерия" в ДАНС е открито на 12 август 2008 г. по повод множество публикации в множество медии, които се позовават на източници от ДАНС. По същия повод агенцията започва и вътрешно разследване - дали служител на ДАНС изнася информация. Така в ДАНС образуват делото „Галерия", но не за конкретно деяние, а за да се анализират публикациите и да се идентифицира източникът им - дали вътрешен служител на агенцията изнася информация към медиите. Първоначално в делото се визират публикации в 6 медии - сайтове и вестници. Прилагането на специалните разузнавателни средства по делото „Галерия", тоест подслушването, започва доста по-късно. Процедурата по прилагането на СРС-та е спазена, има и официално разрешение от Софийския градски съд. След приключване на подслушването са унищожени СРС-та на магнитните носители. Подслушването обаче е прекратено предсрочно. ДАНС е имала разрешение по това дело да подслушва в продължение на 2 месеца, а е слушала само около месец.
Слушани са собственици на едно търговско дружество, като по документацията на ДАНС те не са слушани като журналисти, а в качеството си точно на собственици на търговско дружество, тъй като според мотивите на агенцията се предполага, че са в контакт с лица, които посредничат между тях и служители на ДАНС. Независимо, че подслушването е прекратено предсрочно, до октомври 2008 г., когато военна прокуратура образува проверка по скандала с делото „Галерия", делото не е било прекратено. От ДАНС през октомври обявиха, че са подслушвани двама издатели и един журналист, но според депутата Атанас Атанасов гвоздеят в тази разработка е да се разсекретят не самите специални разузнавателни средства, а исканията, с които е получено разрешение от съда и разпореждането да се подслушват журналисти - така ще се види кой го е разпоредил. По това време, през октомври, председателят на ДАНС Петко Сертов увери депутатите, че делото е приключено, но не е архивирано. По същото време Владимир Писанчев твърдеше, че преписката не е завършила, а Татяна Дончева обясняваше, че делото не е в архив, но има заключителен доклад. Друг е въпросът, че точно по това време, 14 октомври 2008 г., бе уволнен заместник председателят на ДАНС и шеф на НСС Иван Драшков, който пък посочи, че нямал нищо общо с делото „Галерия". Официалният мотив за уволнението бе участието му в подписка срещу депутатката Татяна Дончева. Подписалите това обръщение - над 300 служители от ДАНС, смятаха, че фактът на изнесена информация за подслушвани лица е обявяване на класифицирана информация и само председателят на ДАНС би могъл да даде разрешение за нейното изнасяне.
По отношение на разпечатките с телефонните номера прокуратурата е установила, че също така са абсолютно стриктно спазени изискванията на Наредба № 40 от 7 януари 2008 г. на МВР и Държавната агенция за информационни технологии - нормативният акт, който регламентира при какви условия могат да се искат разпечатки с телефонните разговори на абонатите. Няма безпричинно искани справки, установяват военните прокурори. Искани са разпечатки на действащи служители на ДАНС, бивши служители от службите, които образуваха ДАНС - НСС и ВКР, както и на същите тези собственици на търговско дружество, които по-късно са поставени на подслушване по делото „Галерия". От депутатите разпечатки са искани на Татяна Дончева, както самата тя оповести, и на Румен Овчаров. От прокурорската проверка става ясно, че на двамата са искани разпечатки веднъж еднократно и то защото са поддържали чести редовни контакти с обектите на информационното дело „Галерия". Разпечатките с телефонните номера , с които Татяна Дончева и Румен Овчаров са разговаряли, са изискани отново със същата цел, с която е образувано и самото дело „Галерия" - да се провери дали ще се стигне до вътрешен служител на ДАНС, който изнася информация навън. До октомври 2008 г., когато прокуратурата започва проверката, ДАНС все още не е имал отговор кой изнася такава информация.
Паралелно с това в ГДБОП, по жалба не на държавни институции, а на гражданин, засегнат от публикации в сайта „Опасните", също е образувана проверка. За нея съобщиха както председателят на ДАНС Петко Сертов, така и депутатката Татяна Дончева. Антимафиотите по техен път са разкрили кой е системният администратор на сайта „Опасните" и са достигнали до него. Той от своя страна е посочил лицата, които са автори на информациите на сайта, издателите и собствениците на „Опасните". Всичко това се случва доста време преди побоя над журналиста Огнян Стефанов, главен редактор на „Фрогнюз". Побоят всъщност е нанесен малко след като Огнян Стефанов е имал разговор в ДАНС. Така ДАНС започва първа разследването, а после и от ГДБОП им изпращат резултатите от тяхната проверка, тъй като в хода й са открити такива данни, които се отнасят до обекта на проверка на агенцията по информационно дело „Галерия".
Така през октомври 2008 г. след избухването на скандала с делото „Галерия", в прокуратурата всъщност са образувани 2 проверки. По сигнал на ДАНС Военноапелативната прокуратура прави проверка дали има изтичане на държавна тайна от агенцията, а Софийската окръжна военна прокуратура проверява извършено ли е престъпление от служители на ДАНС при воденето на делото „Галерия". И двете приключват с отказ за образуване на наказателно производство, тъй като не са открити данни за извършено престъпление. Ето какво още поясни майор Нивелин Начев от Военноапелативна прокуратура, който е водил проверката за изтичането на държавна тайна от ДАНС.
Господин Начев, какви проверки извърши Военна прокуратура по случая с разработката „Галерия"?
Във Военноапелативна прокуратура беше извършена проверка по повод сигнал от ДАНС с цел да се установи дали на лице са достатъчно данни за престъпление, извършено от служители на ДАНС чрез огласяване на класифицирана информация. Предметът на тази проверка е до голяма степен идентичен с предмета на информационното дело „Галерия", водено в ДАНС. Същевременно във Военно-окръжна прокуратура в София е извършена проверка за наличието на данни за престъпление, извършено от служители на Държавната агенция „Национална сигурност" при образуването и воденето на дело „Галерия". И двете проверки приключиха с постановление с отказ да се образува досъдебно производство.
Защо Военна прокуратура в двата случая не намира извършено престъпление?
При извършените проверки както с оперативни, така и с явни средства на различни органи не бяха установени действия по разгласявана информация от служители на ДАНС, която информация да представлява държавна тайна. Заради това преписката на Военна прокуратура беше приключена с постановление с отказ да се образува наказателно производство за престъплението, извършено чрез разгласяване на класифицирана информация. Относно начина на водене на информационно дело „Галерия", въпреки наличието на някои дребни нарушения, също не е установено служители на ДАНС да са извършили престъпления.
Тоест, по втората проверка Военна прокуратура е установила, че всички процедури са спазени при воденето на делото „Галерия", при искане на разпечатки, при подслушване на разговори, така ли е?
Тази проверка беше извършена в Софийската военно-окръжна прокуратура, но в общи линии изводът е същият.
А при вас, ДАНС ви сезира най-вероятно покрай публикациите на сайта „Опасните", който беше и поводът за целия този скандал. Вие, открихте ли някъде изтичане на информация в ДАНС по повод на тези публикации?
Изтичане на държавна тайна от ДАНС не е установено въпреки множество прилагани явни и разузнавателни средства.
Тези постановления за отказ за образуване на производство, влезли ли са в сила, протестирани ли са, обжалвани ли са от някой?
Страните, по чието съобщение е започнала проверката, са уведомени. Не са обжалвани до момента. Не са отменени от горестоящата прокуратура по служебен път.
Най-важният въпрос, който обществото си задава е следният: „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента, която извърши своя проверка по скандала с „Галерия", установи, че има множество нарушения. Председателят на комисията Минчо Спасов го оповести това в публичното пространство. В същото време прокуратурата не намира такива данни и го прекратява поради липса на престъпление. Как ще го обясните това?
Според мен, вътрешната проверка, извършена в самата ДАНС, са налице някои процедури и нарушения относно водене на кореспонденцията, изготвяне на планове, периодични анализи. Това са дребни нарушения, които по никакъв начин не могат да бъдат основание за търсене на наказателна отговорност.
Например, депутатите, на които са искани разпечатки. Те се намират под така наречения депутатски имунитет. Той разрешава ли спрямо тях да се прилага такава мярка - да се искат разпечатки на телефоните им?
Изготвянето на справки и разпечатки за телефонни разговори в хода на информационното дело „Галерия" е съобразно изискванията на наредба номер 40 от 7 януари 2008 година, издадена от Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии. Действащият тогава нормативен ред е спазен. Действията на служителите от ДАНС не са излезли от рамките на разрешеното от закона.
Тоест, нарушения може да има, но престъпление няма.
Прилагането на специални разузнавателни средства в хода на информационното дело „Галерия" напълно съответства на изискванията и разпоредбите на закона за СРС-тата и закона за Държавната агенция „Национална сигурност".
Изводите от вашата проверка какво сочат?
Не са налице достатъчно данни за изнасяне на класифицирана информация, представляваща държавна тайна от служители на Държавната агенция „Национална сигурност", поради което не следва да се образува наказателно производство.
Тоест, който й да е дал тази информация на сайта „Опасните", то тя не е излязла от ДАНС, така ли е?
Изводът е, че в сайта „Опасните" не се съдържа информация, представляваща държавна тайна.
Това, което тревожеше обществеността, е дали са слушани журналисти заради техни публикации?
Не са прилагани специални разузнавателни средства спрямо журналисти по повод на техни публикации. Няма прилагани специални разузнавателни средства без санкция на съда. Напълно са спазени разпоредбите за закона за специалните разузнавателни средства.
Резултатите от това подслушване запазени ли са или са унищожени по съответния ред?
В съответствие със закона за специалните разузнавателни средства информацията на магнитен носител е унищожена.
