Ще намери ли прокуратурата виновни за царските имоти

Няма категоричен отговор и до момента дали около връщането на дворците, имотите и горите в Рила на Симеон Сакскобургготски, по-известни като “царските имоти”, е извършено престъпление, или не. Дебатът за царските имоти започва през 1998 година, когато с решение на Конституционния съд е отменен конфискационният закон от 1947 г. Оттогава за седем години на Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза са върнати седем имота, приблизителната стойност на които се изчислява на 170 млн. щатски долара: двореца "Врана" и 980 дка от общо прилежащите й 3 500 декара, ловната хижа "Саръгьол", къщата в град Баня, двореца "Царска Бистрица" и двореца "Ситняково" над Боровец, парцел 8 дка в кв. „Изток” в София и 16 563 декара гори в Рила.

На 23 януари 2001 г. със заповед на кмета Стефан Софиянски бившият премиер придобива двореца "Врана". На 28 декември 2004 г. със заповед на областния управител на Пловдив приключва процедурата по връщането на двореца "Баня". С решения на общинската служба "Земеделие и гори" – Самоков – съответно от 31 август 2000 г., 30 юни 2000 г. и 9 юли 2003 г. – бившият министър-председател получава 7362 дка в местностите "Бистрица", "Шахинското" и "Христакиев простор", 22 дка гори в землището на село Бели Искър и 4638 дка земи от горския фонд в землището на село Бели Искър в Рила планина.

Специалната парламентарна комисия за царските имоти констатира през август миналата година, че имотите са върнати без правно основание, защото липсва закон. Материалите и над 1000 документа, събрани от комисията, бяха внесени в прокуратурата. След 5-месечна проверка, прокуратурата образува две дела за царската реституция – на двореца “Царска Бистрица” и на двореца “Врана”. Повече от година от началото на прокурорските проверки обаче, прокуратурата все още няма отговор какви точно закононарушения са извършени по царските имоти, кой трябва да понесе наказателната отговорност за това и трябва ли реституцията им да се отмени. А връщането на 4521 декара повече гори, отколкото изобщо фамилията е притежавала, все още стои на етап проверка.

През 1998 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен закона от 1947 г., с който са конфискувани в полза на държавата имотите на царете Фердиданд и Борис ІІІ. Още същата година при поредното си идване в България Симеон Втори посети имотите. На 6 октомври 1999 г. той обявяви, че ще дари парка на двореца “Врана” на софиянци и той ще стане достъпен за всички – това, което влезе като условие при връщането на Врана, и до момента не е изпълнено. Година по-късно по време на третото си посещение в България Симеон се среща с адвоката Асен Ошанов, който движи документацията по деактуването на царските имоти, и научава, че липсват важни документи. Въпреки това 2 месеца по-късно тогавашният столичен кмет Стефан Софиянски официално му връща Врана.

Едва 3 години по-късно се появиха първите публични коментари, като този на бившия вътрешен министър Йордан Соколов, че връщането на царските имоти е незаконно. Така първите сигнали за нарушения при царската реституция бяха внесени в прокуратурата още по времето на бившия обвинител №1 Никола Филчев. На 7 октомври 2003 г. от лидера на Националното сдружение на БЗНС Яне Янев внася в прокуратурата сигнал за нарушения при връщането на имотите на Симеон Сакскобургготски. Яне Янев тогава обяви, че сигналът е срещу премиера Симеон Сакскобургготски, министрите Милен Велчев и Мехмед Дикме и е за дворците "Царска Бистрица" и "Врана", къщата в село Баня, и 14 000 декара гори и ливади в Рила.

Независимо от това само след 2 месеца на 4 декември 2003 г. областният управител на Софийска област Олимпи Кътев обяви, че дворецът "Ситняково" в Рила е бил актуван на името на Симеон Сакскобургготски в края на ноември. С връщането на бившата ловна хижа на Фердинанд премиерът и сестра му Мария Луиза Хробок на практика си възстановиха собствеността над всички имоти около София, към които предявиха претенции през 2000 г. Още 2 месеца по-късно наследниците на някогашния собственик на „Чифлика Врана” хаджи Боне Петров – Тодорка и Цветан Хаджибоневи внесоха в Софийския градски съд жалба срещу заповедта, с която кметът Стефан Софиянски реституира парка и резиденцията "Врана" на Симеон.

Два дни след това, на 25 януари 2004 г. адвокатът им Атанас Железчев обяви, че нотариалният акт от 1928 г. на Фердинанд, с който е придобит имота "Врана" и въз основа на който той е върнат на Симеон Сакскобургготски, не е разписан от нотариус. Тогава Парламентарната група на „Коалиция за България” внесе в деловодството на парламента проекторешение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по царските имоти. На 13 февруари 2004 г. заместник-председателят на Народното събрание и на Парламентарната група на левицата Любен Корнезов призова Симеон Сакскобургготски „публично да се откаже от всякакви претенции върху българска земя и имоти в България”, а колегите му – да се спре процедурата по връщането на вещите и експлоатацията на горите, земеделските земи и ливади на бившите царе, докато собствеността им не бъде уредена със закон. Това и до момента не е направено.

На 8 юни 2004 г. Административно отделение на Софийския градски съд прекрати като недопустимо производството по делото за реституцията на парка "Врана" с мотив, че оспорваният административен акт е вътрешно-служебен и такива актове не пораждат права и задължения за физически и юридически лица, нито са документ за собственост. Затова те не могат да бъдат обжалвани от тях по съдебен ред, а подлежат на административен контрол. Такъв обаче и до момента не е извършен. Две седмици след това депутатите гласуваха да влезе в дневния ред на парламента законопроектът за мораториум върху разпореждането с реституираните недвижими имоти и движими вещи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис III и на техните наследници. Това обаче не се случи.

Вместо това областният управител Олимпи Кътев съобщи на 22 август 2004 г., че премиерът Симеон Сакскобургготски е обявил, че ще отстъпи безвъзмездно част от горите си в Царска Бистрица за изграждането на съоръженията в комплекса в “Супер Боровец”. На 30 януари 2006 г. депутатът Яне Янев, по това време главен секретар на новата партия "Ред, законност и справедливост", предупреди, че резиденцията "Царска Бистрица" на Боровец и още няколко владения са ипотекирани за 250 млн. евро в трезора на убития Емил Кюлев, а сделката я движат експерти от английската банка "Лемън Брадърс", приближени на Симеон и сина му Кирил. Целта била Симеон да се спаси от евентуален закон за отнемане на имотите му, сочи Янев.

На 15 март 2006 г. Народното събрание все пак създаде комисията за царските имоти с председател Пламен Ранчев. Комисията е със срок на действие един месец и се състои от 14 народни представители и още същия ден Върховната касационна прокуратура разпореди проверка за това как са върнати царските имоти. Докладът на комисията, гласуван от Народното събрание и внесен по решение на депутатите в прокуратурата, констатира, че дворецът "Ситняково" е възстановен на царете Фердинанд и Борис III на базата на документи за наследственост без да има документи за собственост. В Рила пък на Симеон са възстановени 16 500 дка, а установената собственост на Фердинанд и на Борис е била около 12 хиляди декара. Тоест, върнати са му 4521 декара повече. На 28 юни 2006 г. парламентът отказа да наложи мораториум на царските имоти основно с гласовете на БСП. А към доклада е добавена констатацията, че имотите са върнати без правно основание.

Събраните от комисията “Ранчев” документи показаха, че нотариалният акт от 12 септември 1928 г. за двореца “Врана”, с който Интендантството на цивилната листа на Борис III е придобило имота и въз основа на който той е върнат на сегашния премиер Симеон Сакскобургготски, няма подпис на нотариус, а от архива излиза акт със същия номер за друг имот. Там е посочено, че нотариус е Тодор Капитанов, но на раздадения документ липсва подписът му. Има подписите само на свидетелите Петър Талев и Коста Георгиев, които са удостоверили, че Интендантството владее имота още от времето на Фердинанд – т.е. повече от 20 години.

На 21 август 2006 г., 5 месеца след образуването на прокурорската проверка на царските имоти, заместник-главният прокурор Камен Ситнилски съобщи, че Софийската градска прокуратура ще образува две дела за реституцията на резиденция “Врана” и царските имоти в Самоковска община – „Бистрица”, „Саръгьол” и „Ситняково”, и разследването ще трябва да установи дали са извършени нарушения в процедурата и обема на върнатите имоти. След 2 дни, на 23 август 2006 г. делата са образувани. Още тогава според прокуратурата събраните предварителни данни сочели, че земите са били върнати в по-голям размер. Обвинителите отказаха да разкрият имената на хора от администрациите на София и областта, които ще бъдат привлечени по двете дела.

Според резултатите от разследването на Софийска градска и Софийска окръжна прокуратура на царските имоти, има основание да се разследват няколко длъжностни лица, работили по връщането им – двама служители от администрацията на Софийската областна управа, един от правната дирекция на Министерски съвет и председателя на поземлената комисия в Самоков. Още тогава прокуратурата анализираше дали има данни да се иска разследване и на бившия областен управител на София-област Олимпи Кътев и на бившия столичен кмет Стефан Софиянски, които са депутати, както и нотариус Росица Рашева, удостоверила връщането на двореца “Врана”.

Така едното образувано досъдебно производство за е за връщането на двореца “Врана” и е срещу виновни длъжностни лица от Столична община, които са нарушили и не изпълнили служебните си задължения, което е престъпление по служба по чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс. Разследването се води от дознател от Столична дирекция на полицията. Второто досъдебно производство е за дворците “Царска Бистрица” и “Саръгьол” над Боровец и е срещу виновни длъжностни лица от Областна администрация – София-област, които са извършили нарушение и не са изпълнили служебните си задължения. Прокурорите са квалифицирали това като длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК. Разследването е възложено на дознател при Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция".

Междувременно имаше и трета прокурорска проверка за царските имоти в Пловдивската окръжна прокуратура, но тя още през август миналата година приключи с мнение, че няма закононарушения около реституцията на къщата на Сакскобургготски в град Баня, Карловско. И до момента по нито едно от двете дела за закононарушенията при царската реституция няма нито един обвиняем, пък било и обикновен служител. Няма и произнасяне на прокуратурата по самите закононарушения и по отговорността за тях.

Докъде стигнаха делата и кога ще се появи резултат по тях, обяснява заместник-главният прокурор Камен Ситнилски:

За царските имоти са образувани две дела – едното е за имотите на Боровец, по-специално за „Царска Бистрица”, а другото е за „Врана”, освен това има една проверка, свързана с горите. Във връзка с двете разследвания бяха възложени експертизи. Едната вече е готова, от другата се отказахме, просто защото не е необходима. Експертизата, която пристигна вчера е по делото за имотите в „Царска Бистрица”. Експертизата е около 20-на страници, но наблюдаващите колеги още не се бяха запознали с нея.

Какъв тип е експертизата?

Смесена, мисля, че е техникоикономическа експертиза и касае в най-общи линии документалното съответствие на площите и на имотите, които са върнати, с фактическото съответствие. Тоест дали това, което е по документи, съответства на това, което в действителност е върнато на Симеон Сакскобургготски. Но тъй като това е сложна експертиза по всяка вероятност ще потърсим съдействието и колегиалната помощ на прокурорите от Върховната административна прокуратура при обсъждането на експертизата и нейните резултати.

Има ли повдигнати обвинения? Да очакваме ли имунитет на Олимпи Кътев по това дело?

Все още няма повдигнати обвинения и по това дело и по предишното.

Двете дела по кои текстове са образувани, за какви нарушения са?

Те са образувани срещу виновни длъжностни лица. Едното е това, което е за „”Врана” от кметството в София, а другото е срещу областната управа на София-област. И двете дела са образувани по член 282 за длъжностни престъпления.

Нотариус Росица Рашева, която беше върнала имотите визира ли се в някое от делата? Първоначално се говореше, че и срещу нея ще има дело.

Да, при обсъжданията се споменава, но не в качеството на обвиняем, както казах – до сега няма още обвиняеми и не мога да кажа каква ще бъде точно съдбата.

Какво точно се проверява от прокуратурата при връщането на 14-те хиляди декара готи на Симеон Сакскобургготски?

На Софийска окръжна прокуратура е възложена проверка във връзка с върнатите гори, но тя е наистина на етап въпрос, там нямаме образувано още досъдебно производство. Целта е да видим дали е налице съответствие между документалния израз на това, което трябва да се върне и фактически върнатите гори. Аз бих казал допълнително, че целта на прокуратурата е да установим дали има престъпления на длъжностни лица във връзка с връщането. Нашата цел не е гражданското правно основание за връщане, а да видим дали някой в цялата тая процедура по връщането не е извършил някакво престъпление.

А ако бъде установено такова, тогава ще възникнат ли основания да се търси разваляне на тези сделки за връщането?

Работата на прокуратурата е да види има престъпление. Ако в процеса на разследване или на проверки установим, че има нарушение, което не е от характера на престъпленията и ако са налице предпоставките на чл. 119 от закона съдебната власт, прокуратурата ще сезира по реда на надзора за законност съответните органи евентуално да отменят някои актове или да предприемат някои други действия в зависимост от констатацията. Тоест, ще реагираме с общонадзорни средства.

В какви средства виждате, че реално може да се произнесе прокуратурата?

Не искам да се обвързвам със срокове, но поне по делото, което е свързано с „Царска Бистрица” надявам се до около месец и половина – два, до началото на лятото да приключи.