Първото отвличане на самолет в света е през 1930 г. в Перу и целта на похитителите му е била да пръснат с него позиви. Първото отвличане на български самолет пък е през 1948 г. и целта на неговия похитител е била да избяга от комунистическия режим. Според строго секретна справка на Второ главно управление на бившата Държавна сигурност от 1983 г., до този момент в България има 6 опита за отвличане на български самолети от български граждани от територията на нашата страна, 1 от полски гражданин и 3 случая на отвличане на самолети на турски авиолинии от турски граждани. Повечето от тях досега са неизвестни.
Справката на ръководителя на направление „Терор" на Второ главно управление на бившата Държавна сигурност Стефан Стефанов започва с дълъг цитат от Монреалската конвенция за борба с незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация от 1971 г., ратифицирана и от България. Тя задължава държавите да вземат строги мерки за борба с незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация. Конвенцията въвежда задължението държавите да вземат сурови мерки за наказване на лицата, извършващи умишлено следните действия: насилие над хората, намиращи се на борда на самолета, както на земята, така и във въздуха; разрушаване или повреждане на намиращи се в експлоатация въздухоплавателни средства и качването на борда на устройства или вещества, които могат да ги разрушат или повредят; разрушаване, повреждане или вмешателство в експлоатацията на наземно авионавигационното оборудване; съобщаване на лъжливи сведения, в резултат на което се създава заплаха за безопасността на полета. Уточнява се, че за престъпление се признава също така опитът да се извърши което и да е от тези действия.
В България този въпрос е бил уреден през 1977 г. с утвърдено от тогавашния министър на вътрешните работи „Положение относно мерките за предотвратяване на въздушното пиратство".
Справката сочи, че до 1983 г. в нашата страна има общо 10 случая на принудително отклоняване на български самолети или опити за отвличане. В 7 от тях похитители са били български граждани и те са опитвали да превземат български самолети, а в 3 от случаите турски граждани са извършвали опити за отвличане на турски самолети на наша територия.
Първият случай на отвличане на самолет в България е на 30 юни 1948 г., ден след като Българската гражданска авиация навършва 1 година от създаването си и от пускането на първата редовна пътническа линия София-Бургас. В чест на първата годишнина самолетната линия става София-Варна-Бургас-София. По нея лети пътнически самолет на „Табсо" - "Юнкерс ¬52". Екипажът е от двама пилоти, радист и борден инженер, но само един от тях е въоръжен. По онова време още не е имало стюардеси. Похитителят е бившият царски офицер от военновъздушните сили Станимир Михалакев, отзован от поста му на военен аташе в Букурещ и пенсиониран на 39 години. Бившият летец се качва във Варна. В Бургас на самолета се качват още 2 семейства и трима мъже. Така конспираторите стават общо 9 от общо 179 пътника в самолета и носят със себе си 6 пистолета. Отклоняват самолета към Турция. Когато обаче кацат на летището Ешеликьой (някогашното Сан Стефано), там ги чакат вече няколкостотин войници, преводачи, лекари и камионетка за ранените. Атентаторите се предават на турските власти и искат политическо убежище. Българското
правителство изпраща нота, в която иска похитителите да му бъдат предадени, но в Истанбул е организиран съдебен процес, който на 14 юли 1948 г. оправдава атентаторите като политически бегълци, действали при самоотбрана.
Следващият опит за отвличане на самолет е цели 27 години по-късно. На 28 юни 1975 г. около 16 часа на летището в Солун кацнал принудително самолет на БГА „Балкан" АН-24, от който излязъл мъж и се предал на гръцките власти. Оказва се, че 7 минути след излитането на самолета от Пловдив за София българинът Тончо Иванов Гагов, който седял на втората седалка, станал рязко и през багажното отделение проникнал в капитанската кабина, която не била заключена. Той насочил пистолет към екипажа и поискал самолетът да вземе курс към Атина. Командирът се подчинил и приземил самолета на летище Солун. При разследването се оказва, че похитителят е 30-годишен, със средно образование, през есента на 1974 г. вследствие на психическо разстройство е направил опит да се самоубие. Няколко месеца след похищението на самолета, гръцките власти съобщават на българското контраразузнаване, че при преместването на Тончо Гагов в друг затвор, той се хвърлил от прозореца и се самоубил.
Третият случай е две години по-късно, на 18 юни 1977 г., когато самолет АН-24 на БГА "Балкан", изпълняващ полет от Видин за София с четиричленен екипаж и 44 пътници на борда, принудително кацнал в Белград. Седем минути след излитането на самолета Румен Цанков Димитров, 22-годишен, неженен, с основно образование и според справката на контраразузнаването е осъждан за кражби и регистриран като психопат, станал от мястото си и с насочен към главата на стюардесата пистолет, поискал връзка с екипажа. За доказателство, че притежава бойно оръжие и за да изплаши пътниците, направил изстрел към десния борд, като заявил, че похитителите са цяла група. Поискал самолетът да се приземи в Лондон, а след това в Мюнхен. Изпълнявайки даваните му от земята указания, командирът обяснил, че няма достатъчно гориво и самолетът кацнал в Белград, където Димитров бил обезвреден от югославските власти.
Четвъртият случай е на 16 януари 1981 г. Тогава самолет Ту-134 изпълнява редовен рейс София-Варна. Десет минути преди да кацне, мъж, „облечен с немска униформа и отличителни белези на хитлерист" според справката на ВГУ с пистолет в ръка се отправил към кабината на пилотите. Минавайки през салона в този вид, той направил впечатление на пътуващ в самолета резервен екипаж и в момента, когато предавали на немски език исканията му за отклоняване на самолета към Мюнхен, той е бил обезвреден. Похитителят е Емил Стойков Крумов, 17-годишен младеж, а пистолетът му се оказва саморъчно направен и негоден за стрелба.
Отново по същата вътрешна линия София-Варна на 8 август 1982 г. летял самолет Ту-134 на БГА "Балкан". Около 20 минути преди кацането бордният домакин предал на командира бележка - етикет от взривно вещество, и предупредил, че в задния багажник (с отворена врата) се е укрило лице, което държи в ръцете си кутия, от която стърчи шнур, и запалка. Лицето искало самолетът да кацне във Виена и никой да не го безпокои. Командирът чрез бордния домакин уведомил похитителя, че искането му ще бъде изпълнено, като едновременно с това съобщил в София и Варна и изпратил радиста да се опита да убеди похитителя, че заради малкото количество гориво ще кацнат във Варна, ще заредят и отново ще излетят. Тогава станало ясно, че освен похитителя, в багажното са били още 5 души, включително майка му и сестра му. Преди кацането са били взети мерки, самолетът е оставен в края на пистата и осветлението на летището е било угасено. Така групата била обезвредена. Похитителят е 41-годишният Иван Кръстев Георгиев. Със себе си той носел 1550 грама взривно вещество „амонит" в насипно състояние, 3 детонатора и 3-метров шнур.
Шестият случай е през октомври 1982 г. Самолет Ту-134 упражнявал чартърен полет Бургас-Варшава. 40 минути след началото на полета 27-годишният полски гражданин Збигнев Пургал хванал стюардесата и опрял бръснач в гърлото й, като поискал самолетът да кацне в Западна Германия (ФРГ). Поради липса на гориво се съгласил да кацне във Виена. По време на целия полет той държал бръснача на гърлото на стюардесата и като доказателство за своята непоколебимост даже й причинил рани. При кацането във Виена полякът се е предал на полицията. С него е пътувала и съпругата му Мария Пургал, която поискала да се върне във Варшава, но властите я оставили във Виена. Тогава австрийската полиция запитала всеки пътуващ в самолета полски гражданин дали иска да остане в Австрия. Всички 68 пътници обаче се върнали във Варшава.
Седмият случай е на 7 март 1983 г., когато е направен опит за отклоняване на самолет АН-24 на БГА „Балкан" от редовната му линия София-Варна към Виена. Около 20 минути след излитането на самолета четирима български граждани - 20-годишните Валентин Тодоров Иванов, войник в едно от секретните поделения на армията, и Лъчезар Генчев Иванов, както и 22-годишните Красин Христов Генчев и Ивайло Атанасов Владимиров, извадили джобни ножчета с дължина на острието 7-9 см, и задържали стюардесата, като отправили искане към екипажа да отклонят полета към Виена. Командирът след съгласуване с наземните служби в София и Варна излъгал, че лети към Виена, а всъщност приземил самолета във Варна. Там четиримата били обезвредени, като единият е бил застрелян, защото застрашил живота на стюардесата.
В периода 1976-81 г. справката на ВГУ-ДС отбелязва три случая на отвличане на самолети, които са били принудени да се приземят на българско летище. И трите случая са със самолети на турските авиолинии. През 1976 г. похитителите били представители на турската ляворадикална организация „Турска народоосвободителна армия", а през 1981 г. - на турската лява младежка организация, действаща в условията на нелегалност „ДЕВ-СОЛ".
Случаят с отвлечения самолет на 24 май 1983 г. се характеризира с напрегната обстановка, създадена от заплахите да взривят самолета след кацането му на летище Бургас, ако не се изпълнят исканията на Екрем Кълъч, Джелял Айтан, Джемал Гюлсой и Ахмед Балкан. Те поискали да бъдат освободени 47 техни другари от турските затвори, да се изплатят 500 000 долара обезщетение и да се даде гласност на исканията им в турските медии. Младежите заплашили, че ако исканията им не се изпълнят, ще убият последователно петимата американци, пътуващи в самолета. Това наложило незабавно да уведомят турския генерален консул, който се е намирал вече на летището. С разрешение на българското правителство пристига турска делегация, водена от генералния секретар на турското външно министерство Кямур Гюрюн, в която били и двама генерали от Генералния щаб на турската армия и разузнавателната служба МИТ, заместник генералния директор на сигурността, един началник отдел на турското министерство на правосъдието и трима служители от сигурността. Делегацията на няколко пъти предложила на ръководителя на нашата оперативна група ген. Георги Младенов да се използва нощта и със сила да обезвредят похитителите, като не са държали на живота на пътниците. Нашите обаче не приели и водели преговори. По същото време указания давали и сътрудниците на американското посолство. Младежите от своя страна настоявали да заминат за Палестина. Исканията им били отхвърлени, като нашите им предложили политическо убежище, при положение, че инцидентът приключи безкръвно. Тъкмо когато преговарящите са били на път да приключат инцидента, се чува стрелба и бучене на двигателя, като двама от групата са задържани извън самолета и вкарани в сградата на летището. Групата за ръководство заедно с въоръжения отряд на МВР блокират пистата и не дават възможност на самолета да рулира за излитане. После се разбира, че след излизането на двама от похитителите навън от самолета, пътниците се нахвърлят върху другите двама и започват панически да скачат от самолета. Така 7 души са контузени и откарани в болница така инцидентът приключил без похитителите да изпълнят намеренията си.
