Има ли търговия с влияние в съдебната система?

Има ли търговия с влияние в съдебната система?
Има ли търговия с влияние в съдебната система? / Sofia Photo Agency
Има ли търговия с влияние в съдебната система?
40145
Има ли търговия с влияние в съдебната система?
  • Има ли търговия с влияние в съдебната система?

50 000 евро струва изчезване на дело, 20 000 евро - освобождаване от ареста по втория начин. Търговията с влияние в съдебната система е бизнес, който не е от вчера. Тази тарифа за подкупи в съдебната система беше оповестена публично и пред медиите преди цели 7 години от следователите Георги Йорданов и Бойко Атанасов. Тогава те и още две техни колежки направиха потресаващи разкрития за закононарушения, манипулиране на дела и редица още незаконни методи на тогавашния им шеф Христо Станчев, който в края на същата година - на 29 декември, беше арестуван с подкуп от 4500 евро.

Това предизвика избухването на страхотен скандал в съдебната система, а още на 31 декември тогавашният главен прокурор Никола Филчев внесе във Висшия съдебен съвет предложение заснемане имунитета на Христо Станчев и той беше разследван и изпратен на съд. Заедно със Станчев бе задържан и адвокатът Георги Ангелов, предал подкупа от името на своя клиент Стоян Янчев, срещу когото в следствената служба на Станчев се водят две дела за документна измама и за незаконен превод на 15 000 евро в чужбина.

Бизнесменът подал жалба до НСБОП, в която описал, че в началото на декември 2004 г. Станчев му поискал пари, за да прекрати делата му. Антимафиотите го закачили на подслушване и белязали банкнотите. На 16 декември Янчев предава първия транш от 1000 лв., а следващата среща е уговорена за 29 декември, когато следователят и адвокатът са арестувани в заведението „Кайо Коко" на площад „Журналист" в столицата с белязаните пари. Междувременно малко преди това, на 11 декември, четиримата следователи внасят във Висшия съдебен съвет първия си сигнал срещу шефа си Христо Станчев. В него описват осем случая на престъпни манипулации от началника им по различни следствени дела. На Станчев нищо не се случва, но на 13 декември четиримата следователи са разпръснати в различни следствени служби. Срещу тях започват репресии, някои дори укриват семействата си далеч от София. И то при положение, че те осветяват само малка част от схемите на работа в съдебната система - само в една териториална следствена служба в столицата.

На 14 декември Висшият съдебен съвет образува дисциплинарна проверка по сигнала им за корупция, но отказа да ги изслуша. Вместо това сигналът им е върнат от началниците им. Единствено, шефът на антикорупционната комисия във Висшия съдебен съвет и заместник-председател на Върховния касационен съд тогава Румен Ненков направи опит да разгледа случая в комисията, от което последва светкавично орязване на правото на комисията да проверява сигнали за корупция.

Какво се случва с Христо Станчев и останалите герои в този скандал днес, 7 години по-късно?

Преди броени дни на сайта на Софийския градски съд бе публикувано решението по делото срещу него и адвоката Георги Ангелов. Съдебният състав с председател Мая Цонева потвърждава издадената на Станчев условна присъда от 2 години затвор и намалява присъдената на адвоката Георги Ангелов глоба от 5000 лв. на 1000 лв., и то при положение, че той дори не е обжалвал първоначалния й размер. Толкова е наказанието за двамата след 7-годишно проточване на делото. При това решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд само по отношение на Станчев, но не и на глобата на адвоката, която вече е влязла окончателно в сила.

В мотивите си съдът акцентира, че тъй като СРС не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, градският съд е изследвал фактите от тях задълбочено и категорично ги е приел за доказани и безспорни. Сред свидетелските показания по делото съдът отбелязва, че свидетелката Ачкаканова е посочила, че подсъдимият Христо Станчев е искал от нея да работи в посока прекратяване на наказателно производство за задържане на високорискови наркотични вещества - хероин и амфетамин, че свидетелят Георги Йорданов е заявил, че се отнася за дело с голям обществен интерес с обвиняем чужд гражданин, което било иззето от Станчев и след връщането му от него липсвали документи, а свидетелят Атанасов дори е конкретизирал номерата на две дела, по които Станчев злоупотребил със служебното си положение. Съдът е категоричен, че Станчев е осъществил две форми на престъплението - първоначално е приел предложение за дар от 15 000 евро, съгласувал е с Янчев размера на подкупа, а после е приел дар в размер на 1000 лв. и 4500 евро.

Съдът оценява като правилен изводът на първоинстанционния Софийски градски съд и че парите са били предназначени да мотивират подсъдимия да окаже влияние върху други лица за съдбата на делата. Отбелязва се и че той е съзнавал обществено опасния характер на извършеното. Въпреки това присъдата е условна за Станчев и глоба за адвоката, и дори не е придружена от забрана за упражняване на професията. Твърде интересна и абсолютно недвусмислена картина очертават цитираните подробно от съда разговори от специалните разузнавателни средства.

Така например на 11 декември 2004 г. вечерта адвокатът Ангелов се свързал по телефона със свидетеля Янчев и го извикал на среща, за да обсъдят процесуалното му положение. Срещата станала в заведението „Борсалино" между 22:30 и 23 ч. и тогава за първи път му обяснил, че единственият начин делата срещу него да се прекратят в близко бъдеще е да се дадат 15 000 евро на достатъчно отговорен и влиятелен човек от Териториално отделение при Столична следствена служба. Имало възможност парите да се дадат на части, като първата част от 5000 евро трябва да се даде преди датата на насрочения на 17 декември разпит. Останалата сума от 10 000 евро трябвало да се даде до средата на януари 2005 г. Янчев поискал лична среща с този влиятелен човек.

Описана е срещата между адвоката Ангелов и Янчев на 16 декември в заведението „Кайо Коко". Двамата говорили за предстоящото предаване на поисканата сума пари. Янчев настоявал лично да чуе от човека с влияние каква е точната сума и да се увери, че положението му позволява да се меси по движението на делата. Адвокатът го уверил, че това е шефът на 04 следствена служба Христо Станчев, че няма как да го уволнят междувременно и даването на парите или поне на първата част от 5000 евро е начин за „излизане от ситуацията". Адвокатът обяснил, че парите се дават, „защото иначе може да го ръсят с години", като имал предвид, че органите на наказателното производство могат да му създават неоснователно неприятности в дълъг период от време. Ангелов попитал и дали Янчев може да даде поне 1000 лв. на следващия ден, за да не ходи на разпити и изобщо „моментално" да забрави за производствата. Когато пристигнал и Станчев, той попитал дали ще „работят или не" с него. Отбелязал, че „схемата по принцип става" и че за да се отложи разпитът на следващия ден, трябва да се осигурят поне част от парите.

На 17 декември Янчев и адвокатът Ангелов се срещнали пред следствената служба, като Янчев предал на Ангелов 1000 лв. като първа вноска, адвокатът ги сложил в непрозрачен плик и го уверил, че до средата на януари ще бъдат изготвени постановленията за прекратяване на двете му дела. Янчев се заинтересувал тази първа сума с какво предназначение е и адвокатът отговорил, че те ще бъдат дадени на съдията, която е човек на Станчев, защото на него „не му е до тези пари". После адвокатът занесъл парите в кабинета на Станчев, а Янчев успокоил с думите, че докато бил в кабинета му, там влязла и следователката Ангелова и Станчев й дал указания за прекратяване на делото на Янчев, а тя отговорила: „Добре, изпращаме за прекратяване".

На 29 декември адвокатът Ангелов и Янчев се срещнали в заведението „Кайо Коко" за следващата вноска, там бил и братът на адвоката. Ангелов попитал дали парите са в плик и подал нов плик, за да бъдат поставени вътре. Адвокатът обяснил и че Станчев ще изпълни ангажимента си към Янчев, защото иначе ще тръгне мълвата, че човекът не си върши работата" и ще му „секне бизнесът". Предупредил го и че ако се ядоса Станчев, това ще е „фатална грешка", защото „такива хора не прощават", „ще почнат призовки и мерки за неотклонение".

Няма да цитираме всички специални разузнавателни средства и разговорите от тях, но и тези създават ясна и категорична картина на това що за „бизнес" е този на Станчев и посредника му, а това по делото е доказано и с целия останал арсенал на НПК. И при цялото докарване за пред Европейската комисия и сочене на мерки за борба с корупцията в съдебната система в чест на мониторинговите й доклади, странно стои решението на съда да накаже единия от двамата магистрати, достигнали изобщо до съд за подкуп, само с условна присъда и с глоба за посредника му. Така всички останали участници в корупционни схеми в съдебната система очевидно могат да бъдат спокойни, че нито ще ги осъдят ефективно, нито дори ще им отнемат правото на упражняване на професията, а ще е напълно достатъчно само да си платят глобата от 1000 лв.

Следователят Бойко Атанасов припомня как започна целият скандал:

От септември 2004 година аз и други колеги следователи сме уведомили първоначално директора на столичното следствие, след това писмено с докладни за упражнен натиск във връзка с осъществяване на разселването по повдигане на обвинението, взимане на мерки за неотклонение. Тогава следователите бяха компетентни, имаха правомощия да привличат обвиняемите без да докладват на прокуратурата и по отношение на приключване на досъдебните производства с постановление как точно да бъдат приключени. Първоначално бяхме разбрани от директора на столичното следствие - каза, че това, което говорим, е истина и че кривото дърво само огънят го оправя, но през октомври и ноември нещата се обърнаха срещу нас и тогавашният директор се обърна и ни каза, че не сме прави и че очевидно човекът, за който сигнализираме, че упражнява натиск, е с големи правомощия и позиции в съдебната система.

Ваш началник на Четвърта следствена служба беше Христо Станчев. Какво ви караше да правите, за което сигнализирахте в тази жалба? Какви случаи посочихте там?

За конкретно влияние при вземането на мерки за неотклонение, какви да бъдат, това подробно е описано и в сигналите до Висшия съдебен съвет, които бяха дадени на 11 декември 2004 година. Ръководството на столичното следствие беше запознато с тях, мерки не се взеха по отношение на проверка и стойността им. В един от случаите ми беше заповядано да изпратя делото за прекратяване, поради това, че обвиняемият е близък на висшестоящ прокурор от Върховна прокуратура тогава. Сигнализирали сме и съответното ръководство на прокуратурата в лицето на главния прокурор тогава. Освен за прекратяване, също така и по отношение на мерките за неотклонение, да не се изготвят предложения за задържане също своероден натиск. По новия закон за съдебната власт съръководителят на териториално отделение не е административен ръководител, не е и прокурор, който осъществява надзор. Той има единствено и само регулаторни функции да прави графиците за дежурствата. Намесването в делата е очевидно съставомерно по съответния текст. Представлява престъпление по Наказателния кодекс.

Колко бяха жалбите?

Не си спомням вече, много са. От септември 2004 година до началото на 2006 година съм пускал, също така и до настоящия главен прокурор съм пускал. Да ми бъде отговорено какви са мерките, дали има образувано до съдебно производства по сигналите, такива отговори...

Те не бяха проверени и по тях не е образувано нито едно дело, така ли?

Не е образувано.

Вместо да образуват дела, Вие и вашите колеги бяхте подложени на сериозни репресии?

След като пуснахме сигнала до Висшия съдебен съвет, на 11, 13 или 15 декември, вече не помня, бях преместен в 10-о териториално отделение на Централна гара, първи коловоз до него. Бяха разместени всички, които са несъгласни с действията на тогавашния ръководител Станчев, а тези, които бяха съгласни, си останаха по местата.

И оттеглиха подписите си от жалбите?

Една част от тях - да, други казаха, че не смеят да сигнализират, защото явно така трябва.

Какво Ви прави впечатление в сегашното решение на Софийския апелативен съд?

Прави ми впечатление в това, че са преразказани много подробно СРС-тата, което е хубаво, в които се удостоверява и онова, което съм удостоверявал по повод действията му. Тук става въпрос за група, която е вътре в съдебната власт и съм учуден от това, което чета, че може би не е изследвано докрай от обвинението какво точно се е случвало, каква е тази група, била ли е създадена и от кога, имала ли е ръководител? Била ли е създадена да работи или както виждаме - да прекратява.

Откровено се говори за бизнес, който Христо Станчев е осъществявал. За какъв бизнес става въпрос?

Пак от същите СРС-та виждам, че единият подсъдим заявява: "Ще тръгне мълвата, че човекът не си върши работата и ще му секне бизнесът". Доста нагло е това поведение.

Тук става въпрос за прекратяване на дела срещу съответните подкупи, това ли е бизнесът?

Очевидно е това.

Този бизнес, така наречен, до колко е широкоразпространен в магистратските среди? Как Ви звучи тази схема, при която адвокат посредничи, разнася пари и следовател, прокурор или съдия се занимават с прекратяване на делото, за което става въпрос в тези мотиви.

Това е много хубав въпрос, но за да мога да съм конкретен, всяко такова нещо трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства, а е много трудно магистрати да разследват себе си, още повече че в момента не се разкриват такива корупционни престъпления. От известно време има огромно затишие и това означава две неща: или ние вече сме с ново мислене и с ново поведение и сме спрели да правим каквито и да е нередности в съдебната система и тя е идеално работеща. или другото - че прилича на блато, което е застинало отгоре, а отдолу никой не знае какво се случва.

В мотивите на съда става въпрос за редица нарушения, извършени от подсъдимите и от други лица свидетели, следователи и т. н. Станчев разпоредил, следоваетелката прекратила делото или Станчев изискал делото, върнал го с липсващи документи. Това са редица закононарушения, за които се сигнализира. Дали са образувани дела по тях, представляват ли престъпление, какъв е редът по НПК, когато съдът се натъкне в делото на такива престъпления, които не са предмет на съответното дело?

Естествено, че представляват престъпление. Друг е въпросът защо не е обърнато внимание, защо не са образувани по съответните сигнали досъдебни производства или не са приобщени към това, което е излязло до момента като решение. По отношение на практиката на съда, тя е разнопосочна - какво точно трябва да предприеме. Аз съм косвен свидетел според мотивите на съда, както и останалите свидетели, и сме допринесли за нещо, което не знам какво е. След като по конкретни дела, които съм посочил, по конкретни факти, които съм посочил, при конкретни лица, които са присъствали при упражняването на това влияние върху мен как да работя и по какъв начин да осуетя разследването, съдът е имал правомощие да отдели материали и да ги препрати на първоинстанционната прокуратура да образува досъдебно производство. Това не се е случило. По сигналите няма такива, по свидетелските ми показания, които съм дал, от мотивите, които чета, обвинения не са повдигнати. За мен остава загадка защо тези факти са укрити и не се е взело съответното решение. Не е направен и отказ по сигналите, дали е налице престъпление или не, никой не се е произнесъл.

2004 г., когато започва скандалът с вашите жалби, Вие и колегата Ви Георги Йорданов изнесохте шокиращи данни - за 50 000 подкуп за прекратяване на дело, за 20 000 за мярка и т. н. Тарифата е доста стряскаща. Дали още е такава, или се е повишила, или пък е спряла тази практика?

Когато подадохме сигнала, аз бях нов следовател. Да съм имал година и половина или две като следовател. Тогава е достигала информация до мен какви са тарифите. От тогава до мен не достига такава информация. Аз съм обявен за един от „другите", а не от „своите" в съдебната система.

Тоест, дори и да се е повишила вече не знаете?

Никой по никакъв начин и от колегите не ме е осведомявал за подобна практика. Доста често съм избягван от такива разговори.

Някой отрече ли тогава официално, че няма такова нещо след като изнесохте данните за тази тарифа?

Не. Напротив, всичко беше оставено да отмине и да бъде покрито с прах.

Нормално ли е условна присъда от две години за толкова ясно доказан, както личи от мотивите на съда, подкуп от магистрат?

Може ли да отговоря на въпроса Ви с въпрос? Вие къде живеете?

Другият подсъдим по делото - адвокатът, който се е явявал посредник и е разнасял парите, той пък получава всичко на всичко 1000 лева глоба като присъда. Това как Ви звучи?

Човек, който участва в подобни схеми, най-вероятно оттук насетне, тъй като това вече е практика на съда, трябва да си приготви едни 1000 лева и в случай, че бъде заловен, да има да си плати глобата. Може би съдът и Висшият съдебен съвет трябва да отговорят на този въпрос, ако все пак са чели това решение и ги интересува... Кое е възпиращо да не се извършват такива престъпления, къде е елементът на превенцията. Тук дори не виждам и лишаване от упражняване на дейност. Аз не мога давам акъл на съда точно как да си върши работата, но тези 1000 лева са може би много сериозна санкция за извършителите на корупционни престъпления. И те трябва да знаят, че може би ще бъдат глобени с 1000 лева оттук нататък и други, които участват в такива престъпни схеми, свързани с корупционни престъпления.