С потресаваща история се обърна за помощ Благовеста Янчева от Пловдив. Жената е 47-годишна, болна е от множествена склероза и е напълно неподвижна. За нея се грижи 82-годишната й майка, която също е инвалид. Проблемът на двете жени идва от съседите им от горния етаж, но той се оказва далеч по-дълбок и опасен от обикновени добросъседски отношения. По думите на Янчева там живее бизнесмен, който е бос от пловдивския подземен свят, близък до Христофорос Аманатидис-Таки. От апартамента му започва да се разнася миризма на оцетен анхидрид и съседите проумяват, че там очевидно се произвеждат наркотици. Дочуват, че се извлича хероин. Момчетата от групата на бизнесмена работят на три смени, атаблетиращата машина трака и денонощно създава невъобразим шум. Междувременно няколко пъти момчетата на въпросния бизнесмен влизат и пребиват двете жени,като ги предупреждават, че виждат всичко. И действително двете жени забелязват камера, монтирана на отсрещния блок, която е насочена към техните прозорци. Общо четири жалби са подали двете жени до Трето районно полицейско управление в Пловдив, но полицай ги предупреждава, че последствия няма да има, защото въпросният бизнесмен „бил най-големият спонсор на полицията". Не успява да пробие повече и жалбата им до прокуратурата, защото по процедура тя също се възлага за проверка на същото Трето районно. И оттам обясняват на жените, че тракала перална машина. Преди двайсетина дни три камиона са изнесли оборудването от апартамента и там е започнал ремонт, за да се заличат следите. Но двете жени са предупредени, че този път ще ги унищожат. И оттогава апартаментът им се обгазява със странни газове с различна миризма, които те дори не могат да определят.
Ето автентичния разказ на Благовеста Янчева.
Аз съм на 47 години и съм болна от множествена склероза. На практика съм труп, неподвижна, на легло. За мен се грижи 82-годишната ми майка, също инвалид и с една камара заболявания. Имаме и социален асистент, който идва при мен за четири часа и ми помага. Помага ни и на двете. Досега съм сменила трима социални асистенти и за съжаление всички напускат заради онези отгоре. Казвам онези отгоре, ние сме на първия етаж, а на втория етаж е тази банда. Това продължава вече пет-шест години.
Колко хора живеят в апартамента над вас?
Преди пет-шест години там живееше този бизнесмен, за който става дума - Никалай Панчев Ришев, който в момента се изживява като голям бос на подземния свят в Пловдив, човек на Таки, Христофор Аманатидис. В началото беше дребен бизнесмен, но точно оттогава, преди пет-шест години изведнъж стана много богат. Започна да купува скъпи коли, джипове и хотели на Паничище. Започна един страхотен тормоз върху моето семейство с желанието да се махнем от собственото ни жилище. Гарсониерата, в която живеем, е моя. Аз писах в предаването „Едни от нас", отзоваха се журналистите, дойдоха и направиха предаване. И тогава те избягаха и отказаха до говорят. Малко след предаването те наистина се махнаха и отидоха да живеят в едно луксозно предградие на Пловдив, село Марково. Ние сметнахме, че проблемът със съседите е решен и че повече няма да имаме проблем. Малко след това, след като те се махнаха, се настаниха някакви хора и разбрахме, че това е неговата група, групата на Ришев. Идваха по двама човека и работиха нещо. Към пет-шест човека, защото работеха на смени, на три смени.
А какво работеха, някакъв шум ли чуваше?
Освен шума, страхотна беше и миризмата. Миризмата беше най-различна, най-разнообразно - на изгоряло, на различни химикали, препарати. Само една миризма беше постоянна, на оцетен анхидрид. Така се заговори, че горе се извличат наркотици, по специално хероин. В интерес на истината аз бях последната, която повярва, защото когато се занимаваш с такава дейност, ти не вдигаш такъв шум. А те вдигаха много шум. После се изясни защо те са толкова спокойни и могат да си позволят да вдигат такъв шум. Обърнахме се към полицията, но полицаят от 3-то районно, който отговаря за нашия район, ми каза, че Николай Ришев е голям спонсор на полицията и няма да има никакъв смисъл от нашите жалби и че ще е много по-добре да се обърнем към прокуратурата. Това в последствие го видяхме с очите си - за отношенията на Ришев с полицията. Започнахме тогава да пишем жалби до прокуратурата, но практиката е била такава, че дават за изпълнение на полицията и отново се стигна до полицията. 3-то районно специално казваше „не, горе няма никой. Шумът, който чувате е от пералня", която излезе, че работи непрекъснато.
Като казвате, че сте забелязали отношението на този бизнесмен с полицията, вие виждахте ли полицаи да идват в апартамента, виждахте ли го него да общува с полицията?
Те четири пъти разбиваха вратата и влязоха вътре и биха майка ми вътре в нашия апартамент. Биха майка ми и тогава кварталния реши да ни помирява. Трябваше да отидем до самото районно. Мен ме закараха с инвалидна количка. Там ви казвам, че на место видяхме отношението към нас и към въпросния бизнесмен и неговото семейство, защото бяха дошли жената, бабата и децата.
По кое време се случи това нещо, кога подадохте жалба и кога се случи това?
За съжаление не мога да ви кажа, защото съм загубила представа от времето. Да кажем три-четири години.
Имаше ли някакви последствия от жалбата до прокуратурата, произнесоха ли се нещо?
Четири жалби. Това принуди майка ми да отиде при комисар Чонов в Пловдив със снимка на вратата, която беше разбита. Той й отговори, че тази врата е многократно разбивана. Той назначи ново разследване. Когато майка ми отиде отново в 3-то районно те я посрещнаха с думите „Вие, няма ли да оставите хората на мира, ами само ги притеснявате с вашите жалби". В началото нас най-много ни притесняваше шумът и миризмата, която беше страхотна. Мисля, че това беше, защото тези мъже, които идваха бяха много млади, може би неопитни, защото в последствие миризмата стана по-малко. Ние сме писали четири жалби до прокуратурата и подадохме един устен сигнал до пловдивското БОП. Човекът от БОП ме попита къде е адресът. Аз му казах, че ще му го дам, но да има предвид, че хората работят за Ришия. И тук ентусиазмът моментално секна. Започна едно голямо мрънкане. Обещанието, че уж веднага ще дойдат да проверят, естествено нито дойдоха при нас, нито отидоха при тях. Те бяха предупредени, може би за седмица се изнесоха и след това отново всичко започна. За нас след всеки сигнал ставаше по-лошо. В последствие ми се обадиха само да ме попитат кой е този полицай, който ме е предупредил, защото аз казах, че полицай ме е предупредил, че няма да има никакъв ефект. Така разбрахме, че не можем да имаме никакви взаимоотношения с пловдивската полиция. Тогава решихме да се обърнем към пловдивска медия. Обърнахме се към в. „Марица". Те веднага дойдоха. Започнаха да правят анкети. Говориха с жената, която беше напръскана с лютив спрей в очите, понеже се беше застъпила за нас. Журналистката каза след около 10 дни да проверим дали е излязъл материалът. Не беше излязъл. После разбрахме, че е бил упражнен голям натиск.
От кой е бил упражнен натискът, разбрахте ли?
Не можахме да разберем. Отказаха повече да разговарят с нас. Така разбрахме, че в Пловдив няма да стане. Тогава решихме да опитаме с моята социална асистентка. Първата напусна заради тях, втората също. Сега треперя да не би и тази жена да напусне, защото натискът е огромен. Ние като останем двете с майка ми сме напълно безпомощни. Тя писа до журналистите в „Едни от нас", ако могат да дадат случая в ГДБОП. И може би те са го дали. Може би преди 20 дни горе имаше страхотно раздвижване. Три камиона им изнесоха оборудването и започна един голям ремонт, за да се прикрият следите. Но на мен четири пъти са влизали в апартамента и съм била заплашвана. Последният път ми казаха „Този път вече ще те унищожим". И точно и това правят в момента. Пробили са дупки около тръбите на парното и оттам ни обгазяват. Понеже гарсониерата е малка, стаите са свързани, и много бързо се напълват с нещо, което не винаги можем да определим.
Това продължава ли и в момента?
Да, да. Сега вече не работят, решили са, как да кажа, сега са само наемните им убийци. Купихме един абсорбатор, защото влагата в жилището става неописуема. Започнахме да събираме течността и се виждат разни утайки. Аз съм с маска, защото много ме дразни. Маската често пъти е толкова горчива, че ме навежда на мисълта, че слагат и някакви лекарства. Ние не можем да се обърнем за помощ към пловдивската полиция, защото ще кажат както по-рано „Не, тази врата не е разбита, не горе няма никой". Сега вече няма производство, но за сметка на това са решили да ни отровят.
От 20 дни казвате, че няма производство. Звънят ли ви, идват ли, притесняват ли ви, някой казва ли ви нещо?
Да, четири пъти. Първият път, когато дойдоха беше преди две години. Майка ми беше получила инфаркт и беше в болница и аз бях сама. Вратата беше отворена и тогава влязоха двама, от които само единия видях. Каза ми много заплашително, „слушай какво, наблюдаваме те, за да не правиш повече глупости и да не пишеш повече жалби до прокуратурата, така че внимавай, наблюдаваме те".
