Бившият кмет на София и експремиер на страната Стефан Софиянски бе гост на предаването „Междуредие". Той участва в рубриката „20 години по-късно", която е част от инициативите по случай 20-тият рожден ден на Дарик радио. Софиянски сподели мнението си по актуални теми, касаещи управлението на страната, проблемите в десницата и говори за 1995 година, когато беше избран за първи път за кмет на София, както и за събитията от януари 1997 година. Ето какво каза той пред Дарик:
За изминалите 20 години говорим в тази рубрика, но винаги тръгваме от актуални въпроси. Няма как обаче първо да не припомним, че през 1993 година вие като шеф на комитета по пощи и далекосъобщения на 20 януари преди почти 20 години подписвате лиценза на Дарик радио за излъчване в софийски ефир. Тук се помни това. И вие вярвам го помните.
Е, как да не го помня? Вие бяхте четвъртото или петото радио, което излезе - „Тангра", „Експрес", „Радио 99", което така и не можа да тръгне, а първото всъщност беше „FM+".
Сега останаха Дарик и „FM+".
Сега останаха Дарик и „FM+", да.
Първо за българската реалност. Всички вещаят продължаване на стагнацията в икономиката ни и през следващата година. Кабинетът даде знак, че няма какво да чакаме като реформи през идната изборна година. По-тежка ли ще е според вас тя от тази, която изпращаме?
Тежка ще бъде годината. В момента може би е в много дълбока криза страната и дали ще бъде по-тежка или не, е относително понятие. По-лошото е, че не се виждат перспективи. Това е проблемът. Тази година примерно добрата пазарна конюнктура, не толкова реколтата, а добрата конюнктура отново даде на земеделците товара и предимството, ако мога така да се изразя, да теглят страната напред. Това е единственият успешен сектор за съжаление в момента, който пък, от друга страна, все още не можем да обърнем, а гледам, че и не се стремят да обърнем тенденцията, да не изнасяме само сурова продукция, а да потърсим и много повече преработка, задържане на повече принадена стойност в страната. Това е логиката на едно икономическо развитие.
Правителството няма очевидно идеи, показа се, че последните три години всъщност нищо не се промени нито в един отрасъл ние нямаме напредък, развитие, като изключим строителството, да кажем, на магистрали, което е правилно, не е неправилно, но не е достатъчно да доведе една благоприятна икономическа тенденция в България. И затова казвам, за някои тази година може да е по-тежка, за други може да е обратното. Общият проблем на страната ни е, че не се вижда перспектива. А всички избори задържат развитието на страната, най-малкото чисто технически чуждестранните инвеститори се въздържат. А за да се изработи една сериозна инвестиция... Като преполовим годината с избори, докато се утвърди новото правителство, ами ще бъде ако не отрицателна, ще бъде нулева година за България.
Понеже често картината, която се чертае, е на нереални приходи, слаба събираемост, бизнес, поставен на колене, много фалирали фирми, често говорим за това и в предаванията ни. Това е част от картината, която очаквате да се влоши?
За съжаление не виждам перспективи. Тук ще направя сравнения в последните години - безработицата сега е толкова, колкото беше през 2003-2004 година; ДДС, който се събира, е горе-долу толкова, колкото се събираше през 2007 година. Представете си, ако изчислим и инфлационните темпове, колко по-малко се събира ДДС. И то не обвинявам някого в корупция или...Приемам, че и по-рано е имало отбиване на ДДС, и сега има отбиване на ДДС. По-скоро това е лош интегриран показател и за производството, и за потреблението. Значи нещата не вървят. Не акцентирам върху събираемостта, а върху обема на данъка. Не можеш ти 6,5 млрд. колкото е бил миналата година, 6,5 млрд. беше и през 2007 година. Да не говоря, че 2008-година беше 7,2 или 7,3 млрд. От 1997 до 2008 година включително ДДС като абсолютна сума е растял непрекъснато - започва от над 2 млрд. и стига до над 7 млрд. през 2007-а, от тогава намалява. Имаме тенденция на намаление. Сега имаме едно задържане от 6,5 млрд., не знам данните от тази година. Безработицата вече стига над 14 на сто. То всеки, като се огледа, вижда тези неща. И най-важното е, че не прозира ясна логика какво трябва да се направи. Хаотичното мислене е характерно за целия кабинет, особено за Дянков. Ако си спомним той колко пъти излиза от кризата.
Април 2010-а.
Първото излизане от кризата беше април 2010-а, да, каза до месец-два излизаме от кризата. А сега повтаря, че сме в криза. Има някакви обществени норми. Ти не можеш четири години да повтаряш, че си в криза. Ето вземете една Естония. Имало криза, ами, ето Естония въведе еврото, имаше икономически спад, за една година преодоля икономическия спад, въведе еврото безболезнено и сега всяка година си има ясен прираст на БВП. Защо страни като Полша също задържаха едно съвсем благоприятно ниво, започват вече да излизат от тежката ситуация, даже те и не допуснаха да изпаднат в такава тежка ситуация. Докато тук защо казвам, че има хаос и безидейност? Защото ти не можеш да допуснеш дори да приемем, че световната криза ти дава някакво отражение, ти я посрещаш със 7,8 млрд. беше тогава държавният резерв и с около 10 млрд. потенциал да усвояваш еврофондове. Ами при тези дадености ти за тези три години трябваше да имаш ясни приоритети, ясна логика и това ти беше имунизацията, буферът срещу кризата. Тези пари не се използваха правилно. Резервът се похарчи, стигна до критични нива - 4,2-4,3 млрд., стреснаха се управляващите и го попълниха с облигации, върху които плащаме лихви - пак нелогично.
Но за парите от еврофондовете твърдят, че такава усвояемост пък не е имало.
Ако сравним наистина мравката и костенурката, може би някое от двете ще е по-бързо. Но ние какво имаме? Имаме Станишев като еталон. Ами ти не усвояваше. Нали цялата критика я изнесохме. Сега да, малко повече е усвоено, но аз всеки път го казвам и всеки път го аргументирам с цифри, че България в момента е внесла близо 5 млрд. лева в Европейския съюз като бюджет, а в никакъв случай не е усвоила повече от 5 млрд. По мои груби сметки с директната земеделска субсидия към 2,3-2,4 млрд. евро са усвоени до момента при внесени 5 млрд. лв. И грубо 4,8 млрд. лв. (усвояемост) да стигнем, пак все още сме на минус. Което вече е достатъчен аргумент, че се работи лошо. Но тук си има и причини и се надявам следващото правителство, много по-важно е не да го критикуваме, защото то ясни са тенденциите, много по-важно е да потърсим изхода. За мен следващото правителство задължително трябва да направи една доста революционна реформа и в структурата на Министерския съвет, и в приоритетите, и в логиката на управление. България имаше една логика на управление. Много критикуват прехода - бил успешен или не бил успешен. Аз ще кажа моите виждания и измерения за прехода: преходът започна тогава, когато напуснахме една система, чиито основни структури бяха СИВ и Варшавският пакт в обществените и военните му измерения, на сигурността и в момента, в който влязохме в другата система, която е ЕС и която е с по-ясни правила, с по-добра организация, с по-сериозни пазарни принципи и съответно в другата система за сигурност - НАТО, това беше преходът. Добър или лош, ние го извървяхме и постигнахме това, което искахме в началото на 90-те години, когато пускахме и радиото. Искахме свобода на печата, свобода на словото - получихме ги. Искахме да падне член първи от конституцията - получихме. Искахме частна собственост - получихме. Искахме частно земеделско стопанство - постигнахме го. Искахме след това вече НАТО и ЕС - постигнахме го. И сега вече в тези условия трябва да се сменят приоритетите и трябва да се тръгне с новите задачи, нека така да кажа, новите перспективи на страната и там трябва да се настрои Министерският съвет. А тя е проста - винаги основната цел на едно правителство трябва да бъде българинът да живее по-добре. Днес имаме нови инструменти да осъществим това. Това е ЕС като организация и пазар. Оттук нататък ти трябва да се насочиш изцяло като приоритет към усвояването на европейските фондове, на европейските средства, едно пълноценно участие в европейския живот, включително и най-вече с качването на стандарта, защото целта на българина, отивайки и приемайки Европейския съюз, е да живее така, както живее германецът. Хайде на първо време да живее така, както живее чехът, след това така, както живее германецът. Това е нашата цел на хората, които не търсят политическите измерения на ЕС, всеки търси мястото си в него като стандарт на живот и тук трябва да се насочиш.
Само че поколението на нашите родители, които са се надявали техните деца да живеят като германците, може би вече е загубило вяра в това, че би могло да се случи.
При последните две правителства, лошото е, че и аз я загубих.
Но пък оценките на премиера Бойко Борисов за тези 20 години преход, за които говорите и вие, е, че това е време на тотално разграбване на държавата чрез приватизация.
Ако нямаше преход, нямаше да има Бойко Борисов. Това да бъде ясно. Бойко Борисов щеше да си седи и да си пази Тодор Живков, ако нямаше преход, дайте да бъдем много точни. Защото той нямаше да има частната инициатива, нямаше да има частните фирми, нямаше да има тази публичност, нямаше да идва при вас в Дарик радио, защото нямаше да има Дарик радио, ако нямаше преход. Нека да гледаме нещата така, както са всъщност, реално. С всичките си недостатъци преходът постигна целите си. Дали можеше по-безболезнено да ги постигне, това е въпросът. Но че ние преведохме страната ни, ние казвам, тези, които се ангажирахме обществено с подкрепата на хората, ние преведохме страната ни от една система в друга система. И сега, когато тази система беше поднесена с всичките си предимства на две правителства - на Станишев и на Борисов, те не могат да реализират тези предимства. Мотаят се и не само това, връщат ни малко назад. Аз ви казах показателите - ДДС с ниво 2007-а година, безработица на ниво от 2004 година. Погледнете, сравнете данните.
Но очакванията са поне по проценти управляващата сега партия да вземе сериозни на следващите избори. На кантар според анализатори е възможността да бъде самостоятелно управляваща партия отново, но...
Нека кажем така - че преходът изяде децата си. Ако има някой потърпевш от прехода, това са хората, които сложиха някакви усилия, за да го има във всичките му измерения, измерението на прехода не е само приватизацията. Измеренията на прехода са много - демократичните устои на една държава, правото да гласуваш, да избираш, да бъдеш избиран. Всички тези неща са постигнати, а ги нямахме по-рано. Но те пък от друга страна в съзнанието на младите хора... Ето, моята дъщеря едната е 1987-а, на две години беше през 1989 година, другата е 1994-а... Иди обяснявай какво е било по време на комунизма. И затова ние трябва да влезем именно в този ритъм, да забравим да говорим за прехода. Той е постигнат, да, с грешките си. Въпросът е днешните дадености как ги използваме. Затова аз днес съм недоволен от управляващите, защото съм работил на тези позиции и знам какви възможности имат. Аз съм влязъл в държавата, когато е имала 330 млн. долара резерв и инфлация над 200 процента. Сега се влиза в държавата с 10 млрд. евро фондове и 8 млрд. лв. резерв. И на четвъртата година от управлението си ти имаш по-лоши данни от тези, с които си влязъл. Днес икономически ние сме по-зле отколкото бяхме, когато това правителство пое управлението. Преходът сигурно е бил лош, но той ти оставя 10 млрд., използвай ги и покажи, че си по-добър. Не връщай страната назад. Това са измеренията на днешния ден. И това, че и вие журналистите, ето и вие сега казвате, ама Борисов усвоява повече от Станишев...
Така афишира.
Така е, никой не го оспорва и пак е недостатъчно. Няма какво да ги сравняваме двамата, не може двама слаби, безотговорни, безотговорни казвам в смисъл, че нямат волята да поемат отговорност хора, в момента те са двубоят. Ами тогава какво искаме да се развиваме напред, когато спорът ще е между Борисов и Станишев? Да се вземаме ние в ръце и да търсим едно по-добро решение, което минава през една сериозна, агресивна, консервативна политика, консервативна политика в смисъл на чисто икономически принципи, на повече свобода на инициативата, да се спре това тормозене, да се даде възможност на инициативните хора да стигнат те до фондовете, да усвояват. Гаранционните механизми, които бяха подготвени, още не са заработили. Аз в ЕП съм работил за тези гаранционни механизми. Сега чувам, че от Нова година ще влязат. За да може да се излезе от този завързан кръг с банковата система, която има висока ликвидност, доста средства, но не може да постигне добри механизми за финансиране, лихвените проценти са високи, тежки за това, което може България да усвоява, произвежда и съответно да изкупува, за да може да се обслужват тези кредити. Това са неща, които ако бяха в съзнанието на правителството, имаше ресурс да бъдат направени за тези три години.
А как виждате вие това взимане в ръце на старата десница, за което може би говорите?
Много трудно.
Защото сега се случиха едни процеси, които допълнително разклатиха десните партии, говоря за СДС и ДСБ. Очаквано ли беше за вас това, което се случва?
Достатъчно близко познавам хората, за да ....
Отвън или отвътре бяха причините да се стигне до положението в момента всъщност СДС да няма сини депутати?
Ако трябва да бъде по-краен, ще трябва да кажа, че има и възрастови изменения вече, които се отразяват на съзнанието. Като стоиш 12 години в опозиция, оглупяваш. Това е истината. И вместо да стоиш и да искаш още да си опозиция - защото това е бъдещето - по-добре да дадеш път на хора, които искат да управляват. В момента в СДС се забелязва такава тенденция и мен това ме удовлетворява.
Говорите за онези изхабени лица, които смятате, че трябва да се оттеглят? Включително за себе си и Иван Костов говорехте преди време така.
Отворете списъка на парламента и вижте. Пак казвам, 12 години в опозиция ти сменя мисленето. Ти вече си негоден за управление. Говоря за хората, които стоят в парламента.
И вие бяхте доскоро.
Затова не се кандидатирах повече.
Тоест вие повече няма, защото казвате ние да се вземем в ръце.
Ние, да.
Не искате да участвате повече в едни държавни процеси.
За парламента не си мечтая.
А смятате ли, че за лидери в така нареченото автентично дясно са нужни нови лица?
Няма крайни тези. Нови лица се нагледахме, новите станаха стари. Нови бяха и царят, нов беше и Бойко Борисов, и Станишев беше нов. Ние тогава вече станахме пък стари. Сега не бих желал такива нови лица да дойдат. Мисля, че не трябва да абсолютизираме, а да гледаме кой какво е направил, какви възможности има, какви познания и там да се търси една симбиоза. Но най-важното е амбицията. Ти трябва да тръгнеш и да работиш с високи цели. Когато целта ти е минаване на 4-те процента и живуркането в парламента, тогава ти си негоден за нищо. Защото парламентът е място за синодални как беше там...
Старци?
...казваше един министър, който единственото нещо, което съм чул от него...
Феодални старци наричаше учените в БАН Симеон Дянков.
Те хората трябва да са такива и са разумни тези хора.
Синодални старци наричат ерхиереите в Светия синод, но....
Всички знаем какво разбираме, да. Аз бих нарекъл и парламента синодални старци.
Означава ли това, че не давате големи шансове на Синя коалиция и продължаването й...
Не, напротив, давам големи шансове на продължаването на СДС. Смятам, че СДС с една амбициозна политика и новите хора, които вече влизат там, може да възстанови доверието, разбира се, трябва много време. Много работа трябва, много упоритост и много работа, защото не можем да оставим две леви алтернативи да се борят за управлението на страната. Защо казвам две леви алтернативи? Защото Станишев си е ясен, докато начинът на управление на Борисов ни връща дори във времето преди Станишев. Примерно само речникът да вземем „Аз давам тук", „Аз давам, сега тези заплати аз ги оправих, онова оправих аз", „Този футболен отбор аз оправих". Така говореха едно време в ЦК на БКП. Те все оправяха, те все даваха. Това да го говориш не е толкова страшно, по-страшното е, че в много случаи ти го правиш, а възможностите ти не стигат и много от решенията не са най-правилните. И тук вече трябва да се излезе от тази ситуация. Ако приемем, че двете крила на левицата - бившите комунисти и настоящите социалисти, респективно водени от Борисов и Станишев, са в момента алтернатива и са достатъчно сериозни, ние трябва да направим всичко възможно до тях да застане трета, съизмерима политическа сила. Това може да стане, първо, по пътя на избистрена и изяснена идеология. Защото битовизмите в нашите десни партии доминират. Първо, трябва да се каже какво искаме и какви са ни целите. Аз мога да формулирам целта на десните много ясно - ние искаме българинът да живее по-добре в ЕС. Ние не искаме ние да сме на последно място. Ние искаме първо да стигнем до стандарта на Вишеградската четворка, за което трябва да работим повече, отколкото те работят и по-умно, отколкото те работят, а като стигнем този стандарт, следващата стъпка вече е в рамките на ЕС да се изравни начинът, стандартът на живот. За това средствата какви са? България има предимствата на добро земеделие, трябва да се акцентира, но не само на зърнопроизводството, трябва животновъдство, зеленчукопроизводство, стари, традиционни. Ние сме учили цяла Европа на зеленчукопроизводство. Трябва да се възстановят старите сортове. Тук трябва да се потърси една научнообоснована земеделска политика с нови сортове, с много работа. Освен земеделието туризмът. Оттам нататък не можем да се мерим с големите, дребна индустрия и много важно е да работим изключително много... Късно подписаха „Южен поток". „Южен поток" трябваше да се подпише в началото на мандата. Да не говорим за глупавия референдум, който сега ще правим, да се вземат решения, да не стоварват отговорността върху нас. Станишев за четири години не може да вземе решение. Като иска референдум, защо не си направи сам референдума, като не може да вземе решение да има ли „Белене" или не?
Ще гласувате ли на референдума?
Не, разбира се. Ама кой ще отида да гласува? Той е обречен.
Смятате, че референдумът ще се провали.
Той първо не е логичен. Второ, времето му е неподходящо. Какво правим ние? Вземаме, понеже референдумът е рожба на Станишев и Борисов. Борисов от страх от Станишев прие референдума. Глупости! На Станишев, ако му трябваше референдум, да си го беше направил първата година. Борисов като прие, че ще прави референдум, ами насрочете го, намерете механизми, направете го в началото на следващия мандат, тогава всеки от нас ще отиде, защото ще дам гласа си, ако трябва да дам моето мнение, на едно правителство с мандат. Сега, каквото и решение да се вземе януари, с какво то ще ангажира сегашното правителство? Ами ако Станишев и Борисов не са там? А аз знам какво да правя примерно, а не като тях да се чудя какво да правя. Какво ще правя с този референдум? Ще правя нов референдум ли? За какво се харчат тези пари? За предизборна кампания, да си преброим редиците. Ще видите колко пари ще се похарчат излишно, защото нито ще събере мнозинство, нито ще бъде валиден и най-накрая двама души да си начешат егото. Това е цялата работа с този референдум.
За да изчистим въпроса със СДС, бяхте казали на рождения ден на синята партия, че сте готов да се върнете в редиците.
Готов съм да помогна.
Да не сте подали вече молба за членство.
Не. Чак до там... Аз все пак съм лидер на друга партия и не мога да вземам такива решения, преди да съм освободил този пост. А решенията, които мога сега да взема, мога да ги взема в рамките на становището на ССД. Но изразяваме пълната готовност да подпомогнем развитието, усилването...
Готови сте на партньорство със СДС...
Да, на партньорство...
С това ръководство на Емил Кабаиванов.
Ние смятаме, че първото и най-важно нещо е, че трябва да избистрим идеологията. Ние трябва да обясним на хората защо се явяваме на избори. Това се губи в момента. Защото единственото, което Костов го наслагва непрекъснато, единственото, заради което се явява на избори, е за да мине 4-те процента. Това не е цел. Ние трябва да обясним: искаме да сме на изборите, за да участваме в такова управление, но участваме при условие че това управление постигне тези и тези резултати, готови сме да кажем как ще се постигне.
За партньорство с ГЕРБ мисли ли се, защото това поведение на СДС с кандидатурата на конституционен съдия?
Специално ние, свободните демократи не приемаме последните четири години. Аз мога да кажа позицията на ССД, която неведнъж сме изразявали: ние не приемаме тези четири години за успешни за България. Не коментираме ГЕРБ. Но когато една партия или правителство управлява лошо държавата си, не би могъл да го подкрепиш.
Да се върнем към събитията от 1995 година. Тогава ставате кмет на София по време на Виденовото правителство. Какви бяха онези години дори и преди онази зима в края на 96-та?
1995 година беше трудна. 1994 година на едни предизвикани избори БСП спечели пълно мнозинство, състави кабинет и ние бяхме горе-долу в много тежка изолация в смисъл не можехме силно да влияем на обществените процеси. Но и тогава имахме над 70 депутата. Аз също бях избран за депутат през 1994 година и тогава започна една консолидация на СДС около тези, около идеология. Спомням си още първата година, още през 1995 година ние бяхме приготвили с Иван Костов, работихме лично, алтернативен бюджет. И тогава такава мания ги беше пернала комунистите по цели нощи седяхме и гледахме бюджета. И ние на всеки ред на бюджета имахме алтернатива. Дори някои от тях се приеха. След това покойният Александър Божков беше направил едни много сериозни икономически анализи и излезе в парламента есента и предупреди за зърнената криза. Това беше 1996 година. Даде 12 точки, в които вижда проблемите на страната и много голяма тежест придаде на зърнената криза. Защо си ги спомням тези неща? Защото СДС, след като загуби изборите в късната 1994 година, 1995 и 1996 година постави новата идеология. Тогава през 1995 година аз спечелих изборите в София. Колегите ми Цанко Яблански и Христо Кирчев във Варна, Стара Загора. И вече стъпихме сериозно опозиционно. И показахме друг начин, друга идеология, а все пак това са най-големите градове в страната. Пловдив...
Всъщност може би вашата победа на изборите тогава е била някакъв предвестник на това, че настроенията се обръщат.
Независимо от това, че имах много тежка предизборна битка срещу много ресурс и човек банкер, с професия, БСП използва целия си арсенал, да не припомняме за фалшивата партийна книжка, която ми извадиха. Независимо от това ние не се поддадохме. И когато казвам идеология, тогава ние спряхме с пълното отрицание, а започнахме да показваме какво смятаме да направим. Аз имах добре разработена програма за София и всеки път бягах от конфликта, а търсех решенията. Ще видите, че ние имахме позитивното говорене за проблемите на града и затова и започнахме да ги решаваме след това.
Със сигурност сте започнали много от случилото се през онези януарски събития пред Народното събрание от 1997 годин?
Разбира се.
Какво ви изплува сега най-силно?
Всичко си спомням по минути. То беше толкова тежко преживяване. Говорим за 11 януари. Още от сутринта в 7.30 часа ми се обади покойният Николай Добрев да ми предупреди, че става нещо много сериозно. Искаше и среща. Аз някак си не го приех така, имах друга програма. Тогава тъкмо бяхме завършили най-модерното сметище. Трябваше да работи до 2015-а. То всъщност продължава да работи сметището в Суходол. Независимо че напуснах заради сметище кметското място, все пак съм построил едно сметище и отидох да откриване на сметището, като помолих Вилхелм Краус да бъде оперативната връзка. И той наистина отиде в МВР, видяха се, направиха каквото можеха да се разберат, какво трябваше да има ангажимент от общината да се изпълнява. И ми се обадиха по време на церемонията, че положението започва да излиза извън контрол. И аз прекъснах и се върнах в София. Към 10.30 -11.00 часа бях в София и направо попаднах на буквално кризисна ситуация, окървавени глави и пред хотел „София", сега „Радисън", беше счупена витрината и полицаите бяха застанали с щитове и срещу тях нападаха хора. Успях, имах сериозен авторитет тогава, защото като застанах между двете враждуващи страни - полицаи и нападащи, те се успокоиха. Казах на полицаите как да бягат отзад, те избягаха хората и успях да спра протестиращите да влязат в хотела. И оттам нататък всичко продължи по този начин. Последните, които отстоявахме парламента да не падне буквално под натиска на хората, бяхме трима доста високи, едри мъже - това бяха отец Инокентий, аз и Красимир Петров - шефа на СДВР. Един свещеник, аз като кмет и шефът на СДВР се бяхме хванали по опълченски начин пред вратата на парламента, докато някой не хвърли димка.
Толкова години по-късно си казваме, че хората трудно биха се събрали на едно място за подобна кауза.
Трудно, защото е друг и стандартът на живот, други са и времената. Все пак казах влязохме в една система, която предполага по-други отношения, въпреки че виждате, че в Гърция продължават.
Разочарованието вече не се изразява по този начин.
Е, все пак имаме някакъв стандарт, някакви демократични устои са постигнати. Преходът все пак свърши своите неща. Вижте жилищното строителство в София, може да казвате, че е прекалено, че е хаотично, но е факт. 97 процента от жилищата са частна собственост.
Сега столичани поздравяват ли ви, като ви срещат по улицата?
Не съм имал този проблем.
Противоречиви бяха оценките в дългото ви кметуване - от кмета с усмивката до единствения доказано чист от корупция политик.
Десетте години са десет години. Четири дела минаха по три инстанции. Нямам проблеми в комуникацията с хората, както не съм имал и преди да бъде кмет и след това. Човек едно кметство не може да го промени. Аз живея на същото място, където съм живял през 1989 година, в същото жилище, със същите съседи, в квартала, в който съм роден. Стандартът ми е публичен, вижда се как живея, как живеят децата ми, как ги водих сутрин на детска градина и училище. Така че в комуникацията си с хората нямам проблеми. А ако бъда съвсем откровен и публичността не ми липсва толкова много, някак си влязох си в друго работно русло, работя, имам ангажименти. Но обществените процеси, развитието на страната не ме удовлетворява. И понеже знам, че има потенциал да не бъде последна в Европа, някъде непрекъснато едно дяволче ми чопли амбицията.
