20 години по-късно: Паси: Това, че сме съюзник на САЩ е огромна инвестиция, която премиерът не използва

20 години по-късно: Паси: Това, че сме съюзник на САЩ е огромна инвестиция, която премиерът не използва
20 години по-късно: Паси: Това, че сме съюзник на САЩ е огромна инвестиция, която премиерът не използва / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Бившият външен министър Соломон Паси определи пред Дарик визитата на премиера Бойко Борисов в Съединените щати като „пропилени възможности" за страната ни. По думите му фактът, че България е била съюзник на щатите в пет войни през последните 23 години е огромна инвестиция, която оставала неизползвана. Макар да посочи като позитивен знак за България срещата на министър-председателя с американския президент Барак Обама, Соломон Паси подчерта, че в разговорите не е потърсено съдействие по редица въпроси, сред които за отпадането на визите, за влизането ни в Шенген, както и за голям стратегически проект със САЩ.

Соломон Паси гостува в предаването на Дарик „Междуредие" в рамките на рубриката „20 години по-късно", за да коментира 2004 г., белязана от восещото събитие за България тогава - присъединяването на страната към НАТО. Интервюто със Соломон Паси можете да чуете в сайта ни Radio.DarikNews.bg


Поканих ви да говорим за събития в минало време, но няма как да не започнем с актуалностите на деня, защото една важна среща между премиера Бойко Борисов и американския президент Барак Обама беляза новините тази седмица. Вие какво разбрахте от онова, което достигна до нас като вести през океана?

Най-напред тази визита имаше малко спешен характер. Тя беше оповестена на сайта на Белия дом два или три работни дни преди да се случи. На сайта на нашия Министерски съвет не беше публикувано съобщение, както американците направиха. Явно не е имало достатъчно време да се договорят въпросите, които ще поставят двете страни, така че на сайта на Белия дом излязоха само въпросите, които американската страна ще постави на българската.

Тоест ние не чухме каква е изходната позиция на българската страна.

Това предварително не го чухме, но и следварително не се разбра. Разбира се, една среща между български лидер и американски президент винаги е положително нещо. Това винаги е положително. Въпросът е дали от тази среща се извличат три, пет, петдесет или деветдесет и пет процента от потенциала, който тя има. Хубаво е например, че са си разменили подаръци двамата лидери. Хубаво е, че нашият премиер е подарил маската на Терес на президента Обама, това е една реклама за България по света, може би и индиректна реклама за туризма в България. Хубаво е, че са си направили общи снимки, това е PR (пиар). И дотам бих казал, че се изчерпват преките позитиви за България. Има преки позитиви за световната политика, но каква част се отразяват вътре в България, ми е много трудно да преценя.

САЩ много ясно, както предварително бяха оповестили, поставиха въпроса за Афганистан, какво се случва след изтеглянето на НАТО през 2014 година и в частност до каква степен България е готова да остане и след 2014 година със своя контингент. Разбира се, ясно е казано и че е бил поставен въпросът докъде е стигнало българското разследване за атентата в Сарафово и дали сме готови да кажем това, което американската страна очаква да се каже. И горе-долу това са двата основни въпроса, които американците са поставили. Разбира се, винаги витае във въздуха един въпрос - за шистовия газ, който все едно дали е поставен или не е поставен, той си стои и няма как да бъде заобиколен.

Оттам нататък трябва да видим какво сме могли ние да поискаме от американците и какво сме пропуснали да поискаме. Първото нещо, което може би трябваше да се поиска - то не е първо по важност, но първо по хронология - това е въпросът за визите. Казвам първо по хронология, защото първо въпросът за визите беше поставен пред Колин Пауъл по време на мое посещение през 2003 година, когато едновременно поставихме въпроса за изграждане на американските военни бази у нас и за падането на американските визи. Но тук виждам разпечатката от това, което е казал българският премиер. Той е казал, че разговорите с Белия дом е включен въпросът за визите и е обяснил, че България трябва да прояви повече усилия, за да бъдат убедени партиите в американския Конгрес. Сега, истината е, че след като имаме такива отлични отношения между България и САЩ, нормално е не България да ходи да убеждава Конгреса, а българският премиер да постави въпроса през американския президент и да му каже „Господин Президент, след като Вие признавате, че сме такива добри партньори, моля Ви, Вие използвайте Вашето влияние в Конгреса, за да промените мнението на Конгреса в отношението към България, а не ни пращайте нас да вършим работа, която не умеем толкова добре". В края на краищата отношенията между България и САЩ са междуправителствени отношения. Когато американците искат нещо от нас, ние не им казваме „Отидете и говорете с парламента, кмета или когото и да било..."

С групите в НС.

С групите в НС. Тоест по въпроса за визите смятам, че българската страна не се е представила подобаващо. След това минаваме към втората похвала - колко сме добри по въпросите на световния тероризъм и така нататък.

Тук много се коментираше казусът дали ще изрече Бойко Борисов кой стои зад атентатите, дали пряко България ще назове...

Не е удобно при отиването си да направи подобна декларация. Естествено е подобна декларация да дойде няколко дни или седмици, или месеци по-късно след визитата. Това е очаквано поведение. Не искам да коментирам това, но искам да коментирам друго: след като получихме толкова похвали за блестящото ни справяне по въпросите на световния тероризъм, беше много естествено българският премиер да се обърне към американския президент и да му каже „Господин Президент, бихте ли казали всичко това в Холандия и бихте ли се застъпили за българското членство в Шенген?".

Имат ли лостове САЩ да повлияят точно на този мъчителен за нас дълъг процес на присъединяване към Шенген.

Категорично. В преговорите, които водихме между 2001 и 2004 година с ЕС, е имало няколко критични случая, в които се обръщахме към САЩ и искахме тяхната подкрепа, която винаги е положително. Така че смятам, че не поискахме от САЩ и не получихме тяхна подкрепа по Шенген, също е един пропуск. Също така ние нямаме големи двустранни проекти, стратегически проекти между САЩ и България. Такъв можеше да бъде поискан. Нямаме проект нито в ядрената област, нито в космическата област, нито, ако щете, във военновъздушните сили. Водят се преговори с някакви трети страни да се купят F-16, но с американската страна за съжаление нямаме двустранен диалог по оборудването на българската армия с американска военна техника.

Военният министър също беше част от делегацията. Възможно е да са водени...

Военният министър е един човек, който много добре знае какво прави, обаче военният министър не може от свое име да импровизира волята на премиера, която отсъства. Погледнете в същото време, когато нашият премиер е в Америка, а Хилари Клинтън е в Прага. И Хилари Клинтън има една много ясна програма, Хилари Клинтън води преговори с правителството в Чехия да бъдат допуснати „Уестингхаус" да изграждат една ядрена мощност, ядрена електорцентрала в Чехия. Кой е дошъл да предложи такова нещо на България и България отишла ли е да си го поиска и да си го извоюва? Това е въпрос, който можеше да бъде поставен съвсем спокойно от министър-председателя, който отиде с такава мощна делегация от трима министри. Нещо друго, само преди няколко седмици българското правителство съвсем официално оповести и връчи в Париж кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ами, те американците са много силни в тази организация. Тази организация е измислена като..

Клубът на богатите.

Клубът на богатите, да. Организацията, която се създава след формулирането и даването на плана „Маршал" да управлява парите по плана „Маршал" за правилното възстановяване на Западна Европа. Ами, можеше тук нашият премиер да каже „Господин Обама, господин Президент, България постави своята кандидатура в ОИСР, много моля за вашата подкрепа". И да чуем вече какво президентът Обама ще ни каже - ще ви подкрепя или няма да ви подкрепя, или ще ви подкрепя при еди-какви си условия.

Разбира се, тук нашият премиер можеше да поиска от Обама и засилване или създаване на сътрудничество в космическата област. Но тук пак България е в слаба страна, защото България е единствената европейска страна, която отказва да плати своя членски внос в Европейската космическа агенция, която е официална агенция на ЕС от догодина, поради което ние и от тази гледна точка изглеждаме като една дълбока европейска провинция. Представяте ли си от 27 държави членки 26 са влезли в европейската космическа агенция и само България не е влязла. Да не говорим, че с отказа ни да влезем в еврозоната ние категорично показваме, че България предпочита да остане в периферията на ЕС и при това положение не е в състояние да използва и общоевропейските механизми за сътрудничество със САЩ. Защото САЩ много ясно ни бяха казали, още преди месеци сме разговаряли с тях, че сътрудничество между България и НАСА е напълно възможно, стига обаче България да стане член на Европейската космическа агенция. Това го давам като изолиран пример, не че космическата тематика е централната в отношенията между България и външния свят, но е важен пример.

Ако ви върна на споменатото, макар и маркирано като тема за Афганистан, знак ли е това, че се разчита България да продължи присъствието на наши войски и след 2014 година?

По всичко изглежда, че мандатът на НАТО до 2014 година няма да бъде достатъчен, за да оставим Афганистан в задоволително състояние, така че да има устойчиво развитие занапред. Това, което е много важно за нас като международна общност, е процесите в Афганистан да бъдат необратими. А там има огромен положителен напредък и България даде много сериозен принос в това отношение от самото начало от 2001 година насам, веднага след терористичните атаки на 11 септември. Ние имаме наистина сериозен принос и не бих искал, не толкова, че аз не бих искал, но никой от нас няма интерес процесите в Афганистан да се реверсират и всички наши усилия, човешки жертви и материални инвестиции да отидат за този, що духа. Точно заради това очевидно ще се налага и допълнително военно присъствие в Афганистан и е съвсем естествено САЩ да се обърнат към България с искане за такава подкрепа.

Казахте, че е очаквано точно в рамките на тази среща да не прозвучат детайли около това кой стои зад атентата на летище „Сарафово". Кога във времето очаквате това да прозвучи, защото и от нашата позиция, от това, което ние заявим, зависи отношението и на ЕС, и на международната общност във вземането на важни решения в конфликтите в този район?

Такива разследвания могат да се проточат с години, да не кажа и с десетилетия, но фактът, че в случая са ангажирани множество и много силни световни служби, подсказва, че би трябвало да достигнем до разкритията през следващата година.

Критично се изказахте. Посочихте пропуски, поне от онова, което публично излезе от тази среща като оценка на добавената стойност за държавата ни.

Аз не биха казал, че се изказвам критично, напротив, аз се изказвам с много голяма болка по въпроса, тъй като съм един от участниците в изграждането на българско-американските отношения през последните 23 години. Да си дадем сметка, че през този период България е била пет пъти съюзник на САЩ в пет войни на три континента и пет пъти тези войни са били спечелени. Тоест това е една огромна инвестиция на България в двустранните ни отношения, която инвестиция остава абсолютно неизползвана от сегашния министър-председател на България. На мен ми е болно. Защото представете си, това е все едно да имате една огромна нива, да си купите най-хубавия трактор, който съществува на пазара, и да не пуснете този трактор да оре нивата. Е, това е за което мен истински ме боли и много съжалявам, че такива визити са пропилени възможности. Аз много държа на българско-американските отношения, защото мисля, че те са много важни и за развитието на Европа, и на трансатлантическата връзка, и на България. И когато ставам свидетел на десетки пропуснати възможности, няма как друго яче да реагирам, освен че ми е болно за бъдещето на децата ни.

Иска ми се до коментираме и това важно решение от миналата седмица - резолюцията на Общото събрание на ООН, където беше даден статут на наблюдател на Палестинската автономия. Позицията на България беше „въздържал се". Последва бурна радост някъде, внимателни коментари в Израел.

Палестинците очакват този момент с притаен дъх вече близо 40 години и тяхната радост е напълно разбираема. И в това не виждам нищо нередно, напротив, това е съвсем естествено. В това признаване аз виждам нови възможности обаче. Смятам, че това признаване ще даде едно по-голямо спокойствие на палестинците, както и на техния лидер Махмуд Абас и на хората около него. Спокойните лидери преговарят по-добре. Така че аз съм склонен да търся позитивите в това решение и не смятам, че трябва да се драматизира тази ситуация.

Много хора обвързаха членството на страната ни в ЕС и НАТО, казвайки, че сме в тези два клуба, пък не заживяхме по-добре.

Истината е, че опашката и пред ЕС, и пред НАТО продължава да расте. Няма държава, която да е пожелала да излезе от НАТО и ЕС, а напротив - много нови държави се трупат. На тази опашка и ако ние не бяхме влезли навремето, може би още щяхме да стоим отвън. Това дали живеем добре или не живеем добре, не е пряко свързано с членството ни в НАТО. Истината е, че нещата трябва да се гледат в сравнение. Ако не бяхме в НАТО и ЕС, щяхме да имаме десетки пропуснати възможности. Не искам да се връщам към тази тема, която за мен е абсолютно приключена. Искам да видим какво ще направим през следващите 20 години. Това, за което и по повод визитата на Борисов във Вашингтон споменах, което истински ме тормози, това е, че не виждам визия за следващите десет-петнадесет-двадесет години какво прави България, накъде върви. Не виждам визия на господин премиера дали България ще влезе в някакви нови структури през следващите двадесет години. Това с магистралите е нещо хубаво. Аз не съм от хората, които ще кажат, че хората нямат какво да ядат, вие магистрали ли ще им давате да ядат. Не е така, но магистралите са като витамин С. Ако не приемате витамин С, ще получите скорбут, само че не можете да се храните само с витамин С. Затова нека той да си реже лентичките колкото желае, но нека видим и извън магистралите какво се случва в тази наша мила страна, накъде върви тя. Аз не виждам посоката, а за кораб, който няма посоката, няма попътен вятър. Това е тъжната истина. Ние не знаем къде България се специализира вътре в ЕС, ние не знаем къде България се специализира в рамките на НАТО, ние не знаем кои са непосредствените мерки, които са обсъдени, за борба се един от най-страшните бичове, които се задават насреща ни - демографията. Нямаме национална политика, нямаме наченки да приложим европейска политика, ако щете, в областта на демографията. Така че смятам, че всички тези годишнини, в частност и 20-тата годишнина на Дарик радио, трябва да бъдат повод, за да поговорим за следващите двадесет години. По някой път малка държава може да даде голям тласък на развитието на света, ако използва лостовете, с които разполага. Много интересен пример в това отношение получих миналата седмица. През 2004 година, за която вие ме поканихте за говорим, България беше председател на ОССЕ и тогава, по наша българска инициатива Монголия започна своята връзка с ОССЕ. Миналата седмица този процес беше завършен и Монголия стана пълноправен член на ОССЕ, с което забележете какво интересно нещо се случва - цялата северозападна граница на Китай вече е граница на Китай с европейска структура. Тоест ние имаме съвършено нова геополитика, създадена в резултат на едно дребно и незабележимо решение.

Давате го като пример за стъпка, която...

Давам го като пример, че големите организации могат да помогнат за големи решения и на малките държави. Затова тогава поискахме България да повтори мандата си в ОССЕ през 2014-2015 година, да повтори мандата си в Съвета за сигурност на ООН, което също разбирам, че вече не стои на дневен ред. Изобщо това, с което малката държава може да стане важна и значима, е когато застане начело на големите евроатлантически структури, в които участва.

Къде е онова трабантче, с което возихте един шеф на НАТО, вторият само го разгледа, мисля.

Много хора се возиха в този трабант и той вече е в заслужен отдих в музея, но и трабантът го смятам за част от миналото. Аз наистина много се интересувам от това какво ще се случи в бъдещето и Атлантическият клуб изцяло се е съсредоточил в тематиката България през следващите 20 години.