Актрисата Татяна Лолова ще представи в Монтана романът на Мартен Калеев „Градината с разпятието". На срещата, насрочена за 7 юни от 17 ч., в Младежкия дом, ще участват още авторът и писателката Юлия Пискулийска.
„Градината с разпятието" е първият роман на Мартен Калеев. Редактор е известният писател, поет, преводач /превел Радичков на испански и португалски/ и университетски преподавател проф. Румен Стоянов. Рецензент е литературният критик Ивайло Христов /Литературен институт - БАН/, който е написал и послеслова към книгата.
Калеев е автор и на сценариите „Академия за мръсници" /моноспектакъл/ и „Сезонът на гнева".
В романа си „Градината с разпятието" Калеев ни поднася една болезнена, дори френетична изповедна свръхчувствителност към дилемите на стойностния личен избор. Тя не само преобръща реалностите, но и представите ни за тях. Предизвиква и съчувствие, и ярост, и нежност, и гняв. Отприщва цяла лавина от чувства и преживявания, които помитат читателя, но не за да го запилеят по екзотични обетовани кътчета на егоистичните наслади, а за да проверят неговата готовност да съпреживява, да преценява, да съпоставя и съизмерва с обикновените еталони за човечност. Екзистенциалната сложност на човешката съдба, която се оказва фатална пресечна точка на още много подобни съдби, е осъществявана мъчително, стъпка по стъпка, почти по Сизифовски, от неговия главен герой Йоан.
Едно подхвърлено дете, което трудно оцелява в дом сираци, което наивно и самоотвержено брани своя привидно малък свят, ни кара да се питаме „Как е възможно това да се случва днес?"
И преди да си отговорим, Йоан ни въвлича в своя уж малък свят - свят, изпълнен с видения, със сънища, с халюцинации, с копнеж и любов, с мъчителна жаждата да намери своя баща и своето семейство, докато неусетно се озовем в другия край на „тунела". Ние, самите, изненадващо малки, почти нищожни, смълчани, раними, развълнувани, дори объркани и може би каещи се - та нали светът на нашите деца е такъв, какъвто ние го създаваме?!?
Илюзията, че светът на хлапетата непременно е малък, е отхвърлена и развенчана - ние, уж вече възрастни, не сме били пораснали дотолкова, че да проумеем техния раним и крехък свят, да го приемем като лична кауза, която да защитаваме. А всъщност, така ще защитим по-скоро себе си от ерозията на човечността.
Езикът на Мартен Калеев е неподправен, провокативен, наситен не само с тънък лиризъм, но и със стихийни, дори ултрамодерни художествени построения и описания. Думите могат да се видят и съпреживеят пълноценно, без уговорки и без ограничения.
Мартен Калеев още веднъж се доказва като български писател, когото преди време литуратурният критик Георги Цанков не случайно нарече „Опитомителят на думите".
Споделяме мнението и на литературният критик Ивайло Христов, който в послеслова на книгата изтъква:
„ Наистина роман за крещящата нужда на всеки един от нас наред с изобилието, което ни поднасят технотронната ера и потребителското общество, да има и място за онази спасителна доза съпричастност, която ще „измоли" от съдбата пощада за човека..."
А може би след като прочетем романа на Мартен Калеев, ние самите ще трябва да проверим дали е вярно написаното върху корицата на романа:
„Светът е загадка. Човекът е само едно нейно решение. За да провери доколко е истинско, Бог е изобретил съвестта."
